Няколко думи за света

Войната не е футболен мач - с бира и пържена рибка да се развличаш с играта на любимия отбор... Войните в наше време са мерило на оскотяването на бездушните сапиенси. Тъпо наблюдаваме в режим на реално време как убиват, разрушават.

И най-много да пуснем една майна в знак на висша емоционална активност. Дотук стигнахме. Това е наш голям проблем - психологически и морален, обществен и личен. Не е важно дали си пленен от идеите за зелената европейска демокрация, Путин ли ти е драг, или украинските проститутки...

Ти трябва да помниш, да осъзнаваш, че си българин, ходещ под Бога, човек с достойнство. И ако държиш за "своя" Брюксел, Киев или Москва, трябва, длъжен си да се бориш за мир - да спре тази касапница, която е също толкова безсмислена и антихуманна, както и ковидната афера. Мир траен, без протакане и условия. Защото ти не си брюкселоид, казак или лунатик. Ти имаш родина, тук и сега. И тя не бива да бъде изпомпвана, за да бъде разпалвана войната. Ти не си като мастиите в мъжки и женски облик, които вият от екрани и трибуни за необходимостта да даваме повече, да убиваме още!

Момчетата на фронта нямат избор. Ние не им го предоставяме. Защото сме безгласната опора на кръволоците, които печелят милиони от страданията на хората и постоянно се чудят каква нова жестокост да ни измислят.

Да се борим за спасението!