Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Лиляна Павлова пред ФAKTИ: България е против Европа на две скорости

Лиляна Павлова е доволна от постигнатото от европейското председателство на България

Публикувана: 6 Юли, 2018 07:50
17 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1228
Лиляна Павлова пред ФAKTИ: България е против Европа на две скорости
Снимка: БТА/AP
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Българското председателство на ЕС успя, защото това е оценката, която получихме от всички европейски партньори и европейски институции. В България винаги сме отстоявали позицията, че сме против разделянето в Европа на богати и бедни, новоприсъединили се и староприсъединили се, Изток и Запад.

Ние винаги изразяваме позицията, че сме против разделянето на Европа на две скорости. Изглеждаме близо до eврозоната и Шенген, защото отговаряме на всички изисквания, но в същото време има политически или субективни фактори, които ни спъват по една или друга причина. Ако Европа иска да имаме вяра и довериe в ЕС и европейските институции, тя трябва покаже, че залага на обективната оценка на държавите.

Това заяви министърът по европейското председателство на България Лиляна Павлов в интервю пред ФАКТИ. Тя говори за основните теми от дневния ред на ЕС.

Как се чувствате след всички тези положителни оценки за председателството на България? Доказа ли страната, че може да е водеща в Европа?

За нас изключително важни бяха няколко неща, за да мине председателството по един добър начин. Смятам, че успяхме, защото това е оценката, която получихме от всички европейски партньори и европейски институции. За мен са много важни оценката и подкрепата, която получихме и от българските граждани. Аз съм благодарна за това, защото все пак причинихме и неудобства. Ние се стремяхме да достигаме до тях във всеки един момент. За нас беше важно гражданите да усетят ползите и резултатите, които не са малко. Аз съм удовлетворена от свършената работа, която беше изпълнена от целия екип.

Важен фактор в председателството бяха отношенията с Турция. Ние успяхме да организираме и специална среща на върха между ЕС и Турция във Варна. Има ли разговори по тази тема с Австрия? Страната е известна с това, че е твърд противник на членството на Турция в ЕС.

По отношение на Турция, взаимоотношенията на ЕС със страната могат да бъдат разграничени на две посоки. Ние потвърдихме много важната посока, че Турция е много важен стратегически партньор на ЕС. Това се препотвърди на срещата, която направихме във Варна, където потвърдихме важността за запазването на Анкара като стратегически партньор на ЕС. Говорим както за търговските отношения, така и за отношенията в сферата на имиграцията и сигурността. Продължаването и изпълнението на споразумението за имигрантите между Турция и ЕС дава спокойствието на Европа и благодарение на това в ЕС няма имигрантски натиск. Това е защото Турция спазва своята част от ангажиментите по споразумението. Вярваме, че възстановяването на диалога на срещата на върха във Варна даде резултат. Позицията на Австрия по отношение на Турция е свързана с темата за преговори за бъдещо членство. Там Австрия има своята позиция. Затова и на срещата, на която се даваше датата за започване на преговори за членство с Република Македония и Албания, Австрия изрази позиция, че Турция остава в пакета, но няма да получи следващи стъпки. Това обаче не значи, че Анкара не е важен стратегически партньор на ЕС. Ние трябва да разграничим тези две неща. Не можем да говорим за сериозен проблем в тази посока.

Водеща тема в председателството на България беше европейската интеграция на Западните Балкани. При успешно приемане в Съюза на някои от тези държави, възможно ли е да създадем общ блок, подобен на Вишеградската четворка? Така ще можем по-лесно да прокарваме идеите си.

Ние работихме много усилено за това Балканите да имат своите път, интеграция и евентуални дати. От тук зависи, от всяка отделна държава, да изпълни всички критерии за членство. Ние обаче не можем да им дадем обещания, като гаранция за задължително членство. Първата възможна дата при изпълнени всички условия за членство ще е 2025 г., като така е записано в документите на ЕК. Това ще е при много условия, които трябва да бъдат изпълнени.

Със сигурност на Балканите ние трябва да се поддържаме и подкрепяме, тъй като имаме своя потенциал. Това обаче не значи, че задължително трябва да формираме блок анти или про нещо.

В България винаги сме отстоявали позицията, че сме против разделянето в Европа на богати и бедни, новоприсъединили се и староприсъединили се, Изток и Запад. Винаги сме казвали, че това разделя, а ние сме за единството. Ние не сме привърженици на създаване на елитни клубове или блокове в Съюза. Ние сме за това да бъдем заедно, независимо, че едни са членове на Еврозоната или не. Когато се взима решение как ще се реформира еврозоната или друго решение, трябва да го правим заедно, без да се делим на елитни клубове.

През последната година обаче в Европа все по-усилено се говори за ЕС на две скорости. Каква е българската позиция по въпроса?

Ние винаги изразяваме позицията, че сме против разделянето на Европа на две скорости. Ние не искаме да има дискриминация, по какъвто и да е начин. Дали е на принципа членове или не членове на еврозоната, членове или не на Шенген или на дискриминацията с храните, с която в България се бори. Това са ценностите около, които сме обединени. Това е принципът около който е създаден преди толкова години ЕС. Ние не можем да допуснем това.

Позицията на Франция е, че ако някой е напред, не бива да бъде забавян или да изостава, заради другите. Ние сме на същото мнение. Този, който прогресира и се развива, трябва да да прогресира. Ние считаме, че България е една от тези държави с нисък дълг, ниски нива на безработицата и икономически растеж. Ние смятаме, че сме от прогресиращите държави. За това и искаме да бъдем обективно оценявани. Не искаме заради субективни критерии да бъде изключвани, давам пример, еврозоната или Шенген. Това биха били разделителни линии, на които ние се противопоставяме и по които работим.

Какви са шансовете на България за влизане в еврозоната и Шенген? Много държави ни дадоха своята подкрепа. Все още обаче не сме получили гаранции за това.

Това е много деликатен въпрос. Изглеждаме близо, защото отговаряме на всички изисквания, но в същото време има политически или субективни фактори, които ни спъват по една или друга причина. Тук трябва да изчакаме политическото решение.

Ако Европа иска да имаме вяра и доверия в ЕС и европейските институции, тя трябва покаже, че залага на обективната оценка на държавите. Безспорно политическото измерение има значение. За нас е важно какво ще бъде то. Не мога да кажа какво ще е то. Не смея да кажа, защото не бива да залитаме в едната или другата посока. Не трябва да сме прекалено песимистични или прекалено оптимистични, трябва да сме премерени реалистични и да изчакаме. В същото време трябва да работим усилено. Ние трябва да докажем, че отговаряйки на критериите сме готови за следващата стъпка.

През последните седмици имаше опасения, че въпросът за мигрантите може да раздели Европа. Беше взето решение на последната среща на ЕС, но нищо не изглежда сигурно, като се има в предвид какви популистки правителства има в някои страни в Европа. Има ли опасност от разделяне на ЕС по въпроса?

Имаше такъв риск. След тежката нощ на преговори, аз все пак вярвам, че лидерите успяха да се обединят около това, че имаме разбирането, че трябва да имаме силен външен контрол на външните граници и трябва да инвестираме повече в центровете извън ЕС. Важно е преразпределението на търсещите убежище да е на доброволен принцип и трябва да е спрямо възможностите на държавите. По-важното е, че категоричното решение е, че икономически имигранти вече не приемаме, както беше до момента. Те влизаха много по-свободно, но сега ще е различно. Всяка една държава, с това, което позволява европейското закондателство, ще може да разработи собствена система за приемане на икономически имигранти, ако прецени, че има нужда от такива. Нашата позиция, както знаете, е че не искаме да приемаме икономически имигранти на този етап. Когато говорим за хора, на които искаме да дадем временно убежище, това ще е възможно. За постоянно обаче нямаме намерение да изграждаме такъв тип центрове. Това е важно.

По-рано президентът Румен Радев заяви, че европейското председателство на България е било ползвано за PR. Опасявате ли се, че опозицията може да атакува постиженията на председателството?

Аз смятам, че въпреки някои размени на реплики през последните дни, ние успяхме да направим председателството една надпартийна и аполитична кауза. Около тази кауза се обединиха всички институции. Затова и успяхме. Затова председателството е успешно. През цялото време имахме подкрепата на парламента. Аз мога да благодаря на Кристиан Вигенин, чиято комисия по европейски въпроси и европейски фондове, ми помагаше изключително много и с която работихме много добре. Парламентът не политизира този въпрос. Смятам, че успяхме. Дори президентът Радев на форума на КОСАК даде много висока оценка на председателството. Другото е част от ежедневните закачки, според мен. За това и всички институции в България дадоха високи оценки. За това и каузата на председателството беше успешна. Тя беше аполитична и надпартийна.

Сериозен е въпросът с новата политика на САЩ спрямо ЕС. Говори се дори за търговска война. Как могат да се развият отношенията тук?
По отношение на търговските отношения, това е една от горещите теми, които предстоят. Всъщност в момента, това което и лидерите решиха на последното заседание на Европейския съвет е, че трябва да има ясна политика за защита на европейския бизнес и защита на европейските производители. Това е във връзка с новия подход на политиката на САЩ в търговските отношения. В никакъв случай не говорим за търговска война. В Европа смятаме, че трябва да търсим максимално добри търговски отношения и да градим мостове. Ние не искаме да водим войни. За да защитим интересите си, може да се наложи да наложим реципрочни санкции на САЩ. Това обаче е в резултат на контрадействия. Ние оставяме врата отворена за диалог, в търсене на това разума да надделее. Паралелно, това което правихме и в българското председателство, е че дадохме мандат за сключването на нови търговски отношения, както с Япония, така и със Сингапур, Нова Зеландия и Австралия. Така разширяваме възможностите за търговски отношения с трети държави. Това е важен фактор. Той е важен за икономическото развитие на ЕС.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Герт Вилдерс
Холандският политик Герт Вилдерс с коментар за Турция
Турция избра повече ислямофашизъм и тоталитаризъм днес."

Още бисери