Готови - (пак) за стрелба

Всички от БСП са за разстрел – заради тези думи на евродепутата и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки лидерът на БСП Корнелия Нинова изпрати специално писмо до председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. С писмото Нинова се оплаква, че това не било изолиран случай и че такива изяви връщат "най-мрачните времена на доминираната от нацистите на Хитлер Европа".

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Защото и до днес продължаваме да берем плодовете на комунистическото ни наследство – тези плодове, който узряха благодарение на роднинските връзки по върховете, на алчността, лакомията и тъпоумието им.

Реването в стил "моля, другарко" приляга много на червената другарка. Да отидем да се оплачем на другарката си е стар прийом, който има исторически корени по цял свят. И е доста презиран от мнозина – защото подсказва неспособност да намериш решение на проблемите си сам и склонност към доносничество. В случая, разбира се, похватът се използва, за да се вдигне шум през позаспалия летен сезон, след като БСП няма как да си отвори устата по далеч по-сериозни проблеми от сферата на Бенчобенчовщината. А дъвката с Македония е повече от прозрачна - ами да, комунистите помагат за сформирането на тази държава и да, БСП им е наследник по собствено признание.

И ако трябва да сме болезнено честни с едно социологическо проучване дали БСП са за разстрел, какво ли ще покаже то? А ако разширим с въпрос дали българските политици са за разстрел, какъв ли ще е резултатът? Със сигурност няма да е пример за хуманитарност – и всички знаем защо!