Махмурлукът на един султан

Когато си мислиш, че си непобедим и имаш причини да го мислиш е нещо изключително приятно. Действа буквално опияняващо.

Лошото е, когато по някаква причина опияняващото въздействие поотмине и изведнъж разбираш, че главата те боли, а махмурлукът е доста тежък. Общо взето това се случи с турския президент Реджеп Ердодган.

Ердоган придоби влияние, което турски лидер не беше придобивал поне през последното столетие. Ердоган успя да наложи влияние над Европа благодарение на бежанските потоци. Той свободно демонстрираше, че не се страхува да влиза в битки със световните лидери.

Пикът на властта му дойде през тази година, след като спечели президентските избори и с преобразуването на турската държава в президентска република придоби абсолютната власт в страната. Ердоган буквално се превърна в султан. Човек, който имаше самочувствието, че държи всички козове в международната политика.

От една страна може да притиска Европа с бежанските потоци. От друга - може да преговаря по-твърдо със САЩ, заради американското ядрено оръжие на турска територия. В същото време той има и самочувствието на близък съюзник на руския президент Владимир Путин.

Ердоган буквално се превърна в султан. Султан, който може би виждаше връщането на времената на Османската империя. И някъде тук той прекрачи границата.

От няколко години се говори, че Турция изживява тежки икономически времена. От година се говори за увеличаваща се инфлация. Турската външна търговия пък отдавна работи на загуба. Самият Ердоган въведе система на шуробаджанащина в икономическия сектор, като много често поръчки получават хора от приближени до него кръгове. Върха на всичко беше назначаването на неговия зет Берат Албайрак за министър на финансите.

Сривът на турската лира просто беше последствие от многото струпали се фактори. Вероятно Ердоган разчиташе на т.нар. Турско икономическо чудо до 2013 г. Към днешна дата обаче неговите остатъци до голяма степен се поддържат от строителството и туризма. Турският туризъм обаче също понесе поражения след серията терористични атентати в страната отпреди няколко години и опита за военен преврат през 2016 г. Опасенията на хората трябваше да бъдат компенсирани с по-ниски цени.

Ердоган обаче продължаваше да се изживява като султан и да показва буквално арогантност пред европейските и западните лидери. Още през миналата година обаче той получи първи шамари след серия от търговски ограничения, наложени от Германия и Холандия.

През тази година Ердоган, опиянен от властта си, реши да влезе в конфликт дори със САЩ. Той обаче отключи пресата, от която очевидно се опасяваше. Истината е, че Доналд Тръмп не е онзи дипломатичен и дори прекалено гъвкав президент, който беше Барак Обама. Въпреки че Тръмп се опитваше да демонстрира близост с Ердоган на някои от срещите на върха на НАТО, той бързо обърна другия край на отношенията.

Първо дойдоха санкциите срещу турските министри, после дойдоха и удвоените мита върху износа на алуминий и стомана. Турската лира се срина тотално след продължила с месеци девалвация, а турската икономика вече не прилича на онзи гигант, който смяташе, че е.

Ердоган вероятно твърде много вярваше в приятелството с Русия. Истината е, че Русия е добър военен съюзник, който може да ти достави противоракетни системи С-400. В икономически план обаче нейните възможности са твърде ограничени и реално тя няма как да предложи щит срещу американския икономически чук.

Ердоган се заяде не с когото трябва и явно сега ще усеща последствията. САЩ може да свиват обръча постоянно, като икономическия ръст на страната й позволява да не се тревожи толкова за турските ответни санкции.

Лошото за турския президент ще дойде, когато САЩ решат, че просто икономическия натиск не върши работа. Дебатът за кюрдска държава е все още жив, като с определена финансова инжекция големият страх на Турция може и да се сбъдне и тя да се сдобие с нов съсед. Въпросът е дали Тръмп няма да реши да включи в икономическото менгеме и Европа?

Ясно е, че за Европа икономическа война с Турция ще е доста по-сложна задача, но ако европейските държави бъдат убедени да се включат, било то дори частично в натиска, в замяна на по-леки условия за търговия със САЩ, Анкара може да достигне до икономически срив.

Така Ердоган ще има огромен финансов проблем отвътре и потенциално огромен териториален проблем отвън. Така това, което не свърши военния преврат, може да бъде свършено от естествено дошло народно недоволство.

Сега султанът вече не е опиянен и лека полека се сблъсква с тежката ситуация в реалността. Ердоган вече започна да търси сближаване с отдалечаващата се Европа, но сближаването със САЩ ще трябва да дойде, комбинирано със запазване на относителното приятелство с Русия. Въпросът е има ли още козове в ръкава на лидера?