Почетен знак на МО цъфна на ревера на легионер

Публикувана: 6 Октомври, 2018 23:26
15 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2100
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Въпреки протестите на три организации на български евреи, Министерството на отбраната връчи награден знак „За достойнство и чест“ на бившия легионер Дянко Марков. Подписалият заповедта за удостояването му военен министър Красимир Каракачанов се ската от церемонията, а деликатната мисия бе възложена на полковника от резерва Манол Тенчев, началник на отдел „Военни паметници и военнопатриотично възпитание“ в МО.

Това коментира за сайта „Барикада“ Калин Първанов.

Мотивите в заповедта на Каракачанов, издадена на 22 септември 2018 г., са „заслугите на Марков към отбраната на страната, активната му социална и военнопатриотична дейност, както и във връзка с 96-годишнината му“.

Церемонията в Централния военен клуб в София, протекла пред националното знаме и флаговете на НАТО и ЕС, започна с химна на Република България, но до истинска екзалтация и бурни аплодисменти в залата доведе изпълнението на химна на Царство България „Шуми Марица“.

Марков бе почетен – на живо или задочно, от представители на държавни институции и на кажи-речи всички партии в управляваща коалиция – ГЕРБ, ВМРО, НФСБ. В залата присъстваха и лица от извънпарламентарната „градска десница“ като Вили Лилков от ДСБ, Иван Сотиров от СДС, изключеният от НДСВ Маргарит Мицев и др.

„Виновникът“ за събирането им на едно място Дянко Марков е бивш член на действалата преди 9 септември 1944 г. организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Избиран е за депутат от листите на СДС в 37-то и 38-мо Народно събрание, а парламентарните стенограми все още пазят речта му, в която обяснява депортацията на евреите от Беломорието и Македония като „депортация на враждебно население“.

След 1989 г. Дянко Марков е бил председател на организацията Български демократичен форум, обявяваща се за наследник на СБНЛ, както и на Съюза на възпитаниците на Негово величество военни училища. Роден е в семейството на плевенския адвокат Георги Марков, който извървява път от социалдемокрацията до националсоциализма и производните му течения. От депутат в групата на „широките социалисти“ след Първата световна война, Дянков-баща еволюира до легионер, областен председател на СБНЛ и председател на Върховния съюзен съвет на организацията в навечерието на Втората световна.

В свои интервюта и статии Дянко Марков подчертава ролята на баща си във формирането на своите убеждения. Наред с това твърди, че към началото на 40-те години не се е занимавал активно с политическа дейност поради учението си във военовъздушното училище, което завършва през март 1944 г. и става навигатор на бомбардировач. По ирония на съдбата участва в заключителната фаза на Втората световна война, когато България вече воюва срещу доскорошния си съюзник – нацистка Германия.

„Никого не погубих, на всички съм давал опора“, заяви Марков по време на церемонията в зала „Тържествена“ на Военния клуб. В спомените си той признава, че като офицер е изпълнявал бойни мисии срещу българските антифашисти и дори изказва съжаление, че тези му мисии са били само разузнавателни и не са довели до реални бомбардировки над партизански отряди.

Ето какво казва той в сп. „Един завет“, чийто главен редактор е: „Първите бойни задачи, които получихме, бяха на българска територия срещу хората и средата, която обяви война на българската държава – срещу партизаните. За съжаление, ние нищо не сме допринесли в това отношение и докладвахме, че е невъзможно да се извърши реална бомбардировка над партизанските отряди, които са в гористи местности и които много лесно се прикриват. И е невъзможно човек да хвърля бомби отгоре върху човек, който седи примерно до стадо овце, даже да е убеден 100 процента, пак нема право да хвърли бомбите си така върху един неидентифициран обект. Във военно отношение това беха хора, които водиха битка срещу българската държава в един решителен, драматичен момент от нейното съществувание. Мога да ви кажа, че немахме колебания за участие в това. Но за наш личен късмет ние не сме извършили никакво убийство над партизански дейци в тези наши действия, които имаха по-скоро разузнавателен характер и които докладвахме съвсем добросъвестно. Така или иначе ние изпълнявахме тези заповеди, които ни се възлагаха от българската държава“.

Парадоксално е, че Марков бе награден и заради участието си във втората за България фаза на войната след 9 септември 1944 г., когато страната ни се нарежда в редиците на антихитлеристката коалиция. Една война, чиято освободителна и антифашистка мисия той отрича и за която смята, че е гавра да се нарича Отечествена.

„Обявяването на война на Германия тласна по-голямата част от войската ни далеч от пределите на Отечеството, най-напред в Македония, където тя води война за първи път в историческото си съществуване, не за да бъдат свободни нашите сънародници в Македония, а за да бъдат предадени отново под един чужд гнет… И след това в унгарските степи и хълмове, без всякаква нужда, без всякаква положителна последица за нашата страна… Това е единствената подобна война, която като гавра беше наречена Отечествена“, заявява Марков пред радио „Фокус“ през 2014 г.

Церемонията в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб Снимка: Барикада

Най-новият носител на почетния знак на МО бе изтъкнат като „пример за истински българин, европеец и демократ“ в писмо от Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ в групата на Европейската народна партия. В поздравителен адрес от името на вицепремиера Валери Симеонов „полковник Марков“ бе наречен „доайен на офицерския ни корпус“, който „разказва на обществото истините за близкото минало“. Всъщност Марков има 4 години действителна служба в армията. Известно е, че арестът му през 1948 г., последван от 5-годишна присъда в процес срещу т.нар. „Втори легионерски център“, го сварва в звание поручик. Най-вероятно вече като пенсионер той е бил повишен без много шум в чин „полковник от резерва“ от някое от демократичните ни правителства.

Името на Дянко Марков нашумя отново през октомври 2014 г., когато бе поканен за среща в зала на Европарламента на тема „Комунизмът и несломимият човешки дух!“, организирана от Андрей Ковачев като част от поредицата му сбирки за „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.“. Това стана причина за реакция на български интелектуалци и правозащитници. В отворено писмо, публикувано в сайта „Маргиналия“, те попитаха „Какво значат гастролите на антисемита Дянко Марков в Европейския парламент?“.

Заради квалификацията „антисемит“ Марков заведе съдебни искове срещу сайта и главната му редакторка Юлияна Методиева. Той загуби делата в Софийския районен съд, но продължава да води едно от тях – срещу Методиева, на втора инстанция в градския съд. Нейната защита прилага като доказателство в процеса парламентарна стенограма от 2000 г. с изказването на Марков относно депортацията в концлагера Треблинка на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония със съдействието на временно управляващите тогава тези територии български власти. В това изказване той заявява, че „депортацията на враждебно население не е военно престъпление“.

Потърсена от „Барикада“ адвокатката на Методиева – Ирина Алексова, си спомни и друга многозначителна подробност от делото на първа инстанция, която е документирана в протоколите му. Пред съдебния състав Марков, разбира се, се е представил за приятел на евреите, но е изпуснал репликата, че те са изпратени от Беломорието и Македония по „сравнително човешки начин“.

Почетният знак на МО „За достойнство и чест“ е второто отличие, което бившият легионер получава тази година. През юни, пак във Военния клуб в София, но този път на частно парти, Марков е удостоен с „Голяма награда за цялостен принос към журналистиката в България“. Организатор на тези журналистически призове е ПР-агенцията „ВИП Комюникейшън“ на хайлайф персоните Патриция Кирилова и Нина Никол.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери