ТЕМА: Александър Урумов

Йоан, Ирод и речта на омразата

Във всяко време има хора, които не се боят да изгубят главата си заради библейските истини

Публикувана: 6 Януари, 2019 10:05
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1615
Йоан, Ирод и речта на омразата
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Едва ли историята съдържа образ на друга по-отвратителна личност от този на безобразния, разпуснат, нищожен тиранин, потопен до шия в беззакония, кръв и разврат – тази гневна тирада на изследователя и богослов Фредерик Фарар е изречена през XIX в. по адрес на Ирод Антипа.

Фарар не е дочакал богатият на тирани XX век, иначе не би бил толкова категоричен.

За Ирод Антипа става дума тук, син на Ирод Велики. Същият Ирод Велики, опитал се да убие бебето Иисус чрез масово клане във Витлеем.

Исус Христос нарича Ирод Антипа „тая лисица” – и това е възможно най-любезното и ласкаво определение за него.

Владетелят на Галилея носи титлата „тетрарх”, което буквално значи „управител на четвърт” от бащиното си царство. Той се отличава със старанието си да поддържа приятелски отношения с Рим и в това отношение неговата политика е изцяло продължение на курса на неговия баща.

В същото време Ирод Антипа се съобразява с религиозните чувства на евреите, осъзнавайки значимостта им като политически и социален фактор. По-точно е да се каже „има ги предвид”, тъй като изобщо не се колебае да наруши етичните принципи според желанието си.

Именно такъв е случаят при бракът му с неговата племенница и доскоро съпруга на брат му Филип (и двамата са синове на Ирод Велики, но от различни майки). Антипа се среща с нея при посещението си в Рим, където живее и Филип, изгонен и лишен от наследство.

Може да се предполага какво точно се е случило, но резултатът е, че Ирод обещава на жената да я вземе в Галилея и да я направи царица, като за целта се разведе със своята съпруга – дъщерята на арабския княз Арета.

Ирод изпълнява обещанието си и това със сигурност означава официално институционализиране на кръвосмешение.

Причината е, че Иродиада (както е известна новата царица от Библията и от Йосиф Флавий) е не само невеста, но и племенница на Антипа, тъй като е дъщеря на брата на Ирод Антипа – Аристобул.

Сложно, наистина. И характерно за Иродите.

От брака на Антипа с Иродиада никой не вижда нищо добро, най-вероятно – и самият Антипа. Кръвосмешението възбужда и недоволството на евреите, чиито нравствени норми и принципи категорично забраняват – в предадения чрез Мойсей закон – подобно бракосъчетание.

Това ясно е записано и в Левит, третата книга на Библията – „И ако някой вземе братовата си жена, това е нечистота; братовата си голота е открил, бездетни ще останат”. (Всъщност не е известно Ирод и Иродиада да имат деца).

Появява се обаче един нов лидер на общественото доверие.

Един неудобен и безкомпромисен морален лидер, от когото Ирод не може да се скрие, не може да избяга и не може да игнорира или омаловажи. Това е Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и Елисавета, отшелникът, аскетът от пустинята.

Според евангелист Лука зачеването и рождението на Йоан са придружени от особени знаци. Поради това за родителите му е вън от съмнение неговата божествена предопределеност още преди да се роди.

Този човек изобщо не се впечатлява от царската власт и се явява обществен говорител на моралните норми в Мойсеевия закон – нещо, което номиналните обществени авторитети отказват да изрекат открито.

Йоан използва целия си обществен авторитет, за да изобличава не само кръвосмесителния брак на Ирод Антипа, но и другите злини и пороци на царя пред увеличаващото се множество от свои поддръжници.

Вероятно по днешните критерии на „правозащитните“ организации, тази изобличителна реч на Йоан трябва бъде обявена за „реч на омразата“ – тъй като е насочена срещу правата на човека Ирод да се ожени за своята любима племенница и братова жена.

Всичко това е прекалено лично, продължава прекалено дълго и има прекалено сериозен обществен отзвук, за да бъде неглижирано. Без съмнение самата Иродиада е упражнила цялото си влияние над своя съпруг срещу Йоан. Едва ли амбициозната жена е дошла от Рим в тази затънтена провинция, за да ѝ се подиграва някакъв местен туземец, облечен в кожени дрехи и аплодиран от простолюдието.

В крайна сметка Ирод заповядва изобличителят да бъде арестуван и хвърлен в тьмница – вероятно под предлог, че обществената и религиозна дейност на Йоан, когото хората смятат за пророк, е заплаха за държавната стабилност и заплашва обществената безопасност.

Според евангелист Марко „Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво и като го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше”.

Твърде вероятно е преситеният и отегчен до смърт от клакьорите около себе си владетел да е впечатлен от аскетичния евреин с чист поглед и да приема с внимание думите му.

Твърде вероятно е да изпитва респект от видимото безразличие на Йоан към царската му титла и към властта му над хората, включително и физическата му власт над самия Йоан.

„Нездравото” влияние на светеца вбесява царицата и тя с нетърпение очаква изгодния момент за действие. Такъв момент се появява на рождения ден на нейния царствен съпруг.

По този случай, както може да се предполага, е организиран пищен пир или според Библията – „вечеря за големците, за хилядниците и за галилейските старейшини”. Пред тази елитна публика славолюбивият и суетен Ирод получава един високо оценен от него подарък.

Цялото псевдоблагородническо сборище е свидетел на почитта, която му оказва доведената му дъщеря Саломе. Историята не запазва достоверно описание на нейния танц, но със сигурност той има изключително силно въздействие върху втория ù баща.

Заради този танц възхитеният Ирод ù дава публично правото на едно желание. Заедно с клетвата да го изпълни, дори това желание да е половината от царството му. Разбира се, точно това обещание суетният римски васал не би могъл да изпълни, тъй като мъничкото му владение е част от Римската империя. И едва ли на Цезаря би се понравила лекотата, с която подчиненият му хвърля тези бляскави фойерверки на рождения си ден и обещава да подари част от римско владение.

Саломе – след кратка консултация с майка си – иска от Ирод главата на Йоан, наречен по-късно Кръстител. Това е наградата за шоуто на Саломе – награда като в истинско съвременно телевизионно реалити!

Главата на Кръстителя, а не половината царство, това иска Иродиада, истинската поръчителка на смъртта на светеца. Тя от самото начало на брака си има цялото царство чрез намиращия се под нейна доминация възлюбен съпруг и нищо не ù налага да го дели с когото и да е. Единствената заплаха и дразнител за утвърдената ù позиция е публичното изобличение от страна на Йоан Кръстител и най-вече – влиянието му върху Ирод Антипа.

„Царят се наскърби много, но заради клетвите и седещитес него големци не иска да ù откаже“, посочва евангелието на Марко. Иродиада не се е излъгала – суетният до болка тетрарх ще трябва да изпълни своето необмислено дадено обещание.

Според Йосиф Флавий екзекуцията се е състояла в крепостта Махерус до река Йордан, в която Йоан е кръстил хиляди осъзнаващи греховете си хора. Разстоянието от крепостта до двореца на Ирод е преодоляно бързо от неговите пратеници и отрязаната глава на светеца експресно е доставена на царицата, която най-сетне е изпълнила мечтата на живота си.

Омразният ѝ Йоан повече няма да влияе на Ирод срещу брака му с нея със своята „реч на омразата“.

Добрата новина е, че във всяко време има хора, които не се боят да изгубят главата си заради библейските истини.

И техните имена – за разлика от тези на палачите им – остават да се помнят винаги.

Автор: Александър Урумов

Източник: urumov.bg

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери