Целта е хората да се разгневят

Дефакто държавата сама по себе си не разполага с пари. Всичко, което тя харчи, са нашите пари, парите на данъкоплатците. Основният въпрос е как тези пари се използват в името на общественото благо? Отговор донякъде търсят авторите на „Черната книга на правителственото разхищение”. В нея основните автори са български разследващи журналисти. Описани са не само случаи, които надълго и нашироко бяха дискутирани в общественото пространство през изминалата година като АЕЦ „Белене”, източването на КТБ, сделки на Министерството на отбраната, но и такива, които се развиват и по региони, като например във Варна, Пловдив, Ловеч, Севлиево, Рудозем и Враца.

„Черната книга” излиза за четвърта поредна година. Издател е Фондация „Фридрих Науман” и има амбицията да бъде аналог на германското издание „Наръчник на разходването на държавните средства”, който се публикува ежегодно от Асоциацията на данъкоплатците в Германия. За разлика от българското издание, което обхваща 10-15 случая, германското разглежда далеч повече – между 100 и 130 казуса. Целта на книгата е да провокира у гражданите интерес по какъв начин се използват парите, които се събират чрез техните данъци. „Бихме искали да предложим представителни примери, за да може да накараме хората да се замислят по-сериозно по тези теми”, казват реализираните българската версия на „Наръчник на разходването на държавните средства”.

Четири бяха казусите представени по време на презентацията на тазгодишното издание на „Черната книга”. Журналистката от в-к „Сега” Доротея Дачкова е автор на водещата тема за високата цена на лошото правосъдие. Тя откроява полицейските акции по времето на вътрешния министър Цветан Цветанов, които са стрували на данъкоплатците почти 1.5 млн. лв. На тази стойност са спечелените дела, заведени след показните акции, които не са довели до осъдителни присъди.

През 2018 г. за пръв път прокуратурата е махнала от годишния си доклад общата сума, на която е осъдена по дела за отговорността на държавата, защото по тези дела най-често ответник е прокуратурата. „Сумата изчезна от доклада. Тя варираше между 2.5 и 3 млн. лв. Официално поисках сметките по Закона за достъп до обществена информация и отговорът беше, че те такива данни не пазя, което е абсурдно, защото това са пари, които прокуратурата плаща от бюджета си и на фона на бюджет от 200 млн. лв. 2 млн. лв. са капка. Бюджета на прокуратурата се формира от нашите данъци”, казва Дачкова.

Отчайващо е, че не малък брой от делата продължават над 20 години, което е една трета от съзнателния живот на човек. „Тук са и пропуснатите ползи за цялото общество, защото освен, че тези случаи се отразяват на икономиката, те водят и до отдръпване на инвеститори, които знаят, че ако стигнат до съдебната система може да се затлачат казусите им с години”, казва Дачкова и допълва че има няколко механизма, които гражданите могат да използват, ако се почувстват засегнати от лошо правосъдие. „Единият е Страсбург, но там правосъдието не е толкова бързо – 5-6 години в най-добрия случай. Другият, въведен в България под натиска на Страсбург заради многото дела, е административна процедура пред инспектората към Висшия съдебен съвет. По нея най-високата сума, която може да се присъди за бавно правосъдие, е 10 000 лв. Третият вариант е чрез Закона за причинените вреди на юридически и физически лица. Там обезщетенията са и по-големи”, допълва Дачкова.

Темата за правосъдието и по общата тема за разхищението на средствата на българските граждани са от изключително значение. „Това, което може да се каже е, че провалът в осигуряването на правораздаване е един от най-големите провали на българската държава през последните 30 години, от началото на това, което сме свикнали да наричаме „Прехода””, казва друг автор в книгата Георги Ганев от центъра за Либерални стратегии.

Към днешна дата българските граждани с основание се чувстват на място, в което не цари справедливост и това, извън огромната травма за обществото като цяло, има и чисто стопански последици, защото когато няма усещане за това, че хората са сравнително равни пред закона и че правилата относително еднакво важат за всички и съответно договорите все пак що годе се изпълняват, когато го няма това усещане хоризонтът на решение се свива и се мисли все по-всекидневно. Оказва се, че е безсмислено да се поемат рискове и да се мисли дългосрочно, защото ако не успееш е твои неуспех, но ако успееш, някой ще вземе и ще ти открадне бизнеса и може на сутринта фирмата да не е на твое име или държавата ще почне да прави регулации с оглед да престанеш да действаш в съответната ниша, а съответен член на съответен обръч да може. И съответно хората се отказват, което макроикономически погледнато означава по-малко иновации, по малко капиталообразуване, по-малко възприемане на нови технологии, които бихме имали в един сравнително правов свят”, обяснява Ганев.

Той не пропусна да направи съпоставка между България и Румъния. Според него се видя, че в Румъния все пак има някакви държавни съпротивителни сили срещу връзкарските неща и корупцията. За този период северната ни съседка е настигнала богатите членове на ЕС два пъти повече отколкото България. „За мен това се дължи почти изцяло на липсата на капиталообразуване, а то се дължи на слабостите на предприемачите било то български или чуждестранни. Това е макроикономическо следствие от провала на държавата в една от основните функции, с които тя оправдава своето съществуване, а именно да осигурява справедливост и правосъдие”, обяснява Ганев.

Георги Ангелов от "Дневник" пише за сделките за модернизацията на армия. Коментира, че „стотици милиони се дават за нова техника, докато в същото време по-голямата част от хеликоптерите стоят на земята поради 5 млн. лв., които трябва все още да се изплатят по договори. Вместо с тях да се спасяват животи.

„Правителството задвижи три големи и няколко малки проекта. Става въпрос за нови изтребители, два кораба за военни и бойни машини за пехотата. Много от договорите са секретно. Установих обаче, че няма никакъв анализ, никакъв документ, колко са похарчени”, казва Ангелов.

Много хубав проект има за модернизация на система за противовъздушна отбрана. Почти 45 млн. лв. са преведени по един от договорите. Системата е приета, но не работи.

„Нашата армия има Mercedes-и за сухопътните воиски, но голяма част от тях не се ползват, защото няма кой да смени маслото, защото маслото трябва да се лицензира. Няма гуми. Има машини, които срутват определена сума, но стоят в гаража”, допълва Ангелов.

Друг показателен проект е за юрокоптер за хеликоптерите Кугър. Оригиналният проект е, че машините трябва да бъдат купени за въздушна подкрепа на пехотата. Цената на договорът е за 358 млн. лв. Платената сума е по-малко и реално това са транспортни хеликоптери, защото някои е решил, че ще бъдат модернизирани на по-късен етап. „Ако не се вземат поуки от това нещо не знам каква ще е съдбата на следващите 4.5 млн. лв., които са подготвени”, заключава журналистът.

Несъмнено няма как „Черната книга” да мине без сагата БДЖ. „В БДЖ имаме един слаб мениджмънт, демотивиран персонал и серия от нагласени обществени поръчки, които пилеят нашите пари. Срещу 1 лв. собствен приход на БДЖ идват 3.5 лв. от българския данъкоплатец. Такова съотношение няма. По принцип държавите дават парите за жп транспорта, но е нормалното да е 1 към 1, а не 1 към 3.5”, казва журналистът от Offnews Светослав Метанов.

По общата оценка на нещата, съвсем скоро ще се появи конкуренция в България на БДЖ в пътническите услуги. Когато това се случи фалитът на БДЖ е неизбежен и всичките тези, които работят там над 8000 души, ще трябва да си търсят друга работа. „Колко зле се управляват българските държавни железни показват техните обществени поръчки. 2018 г. имаше няколко такива, които привлякоха общественото внимание. Едната беше за ремонт на локомотиви с бюджет 4 млн. лв. 85% от заданието трябваше да се извърши с халета на БДЖ, с резервни части на БДЖ, от служители на БДЖ и да се плати на частна фирма 4 млн. лв. Тя беше прекратена. Другата скандална процедура - доставката на новите влакове. 675 млн. лв. трябваше да се плати от държавата. Там неща са аналогични с тези в армията.

Целта на авторите на въпросните казуси, са да покажат противоречията, които се създават. „Дайте да спасим, защото ако не дадем едни пари ще изчезне БДЖ, което е изумителен феномен и едва ли не държавата ще изчезне, ако БДЖ фалира. Същият разговор го имахме и при БГА „Балкан”. Спомняме си, че стремежът беше националният превозвач да забави влизането на евтините авиокомпании. Но от това имаше две големи ползи. Първо българите видяха свят и цял свят започна да идва да гледа нас, което на икономиката се отразява по един благоприятен начин”, обяснява Ганев. Що се отнася до армията има някакъв аргумент относно усвояването на парите. Тя е вписана в българската история по-много по-сложен начин, но е „на принципа да сме похарчили 100 млн. лв. за хеликоптер, но нямаме 5 млн. лв. да го ремонтираме”, обяснява Ганев и допълва: „Нашата цел е да показваме тези вътрешни противоречия, защото това, че нещо може да е предмет на някакви национални чувства, не означава, че трябва да правим глупости и да се опитваме да посочим глупостите, пък дано хване декиш”.