Втора кабинка на Банско? Сблъсъкът е бедни срещу богати

Проблемът у нас всъщност е кастов. Бедните българи ненавиждат богатите, които могат не само да си позволят почивка, а при това тази почивка да е на ски. Цялата екипировка за ски струва между 1000 (за изключително скромно начало) и 5000 лева за добро качество облекло и ски, а в луксозните варианти и много повече. Към тази първоначална сума се добавят пари за карта, пари за ресторант на пистата, пари за хотел, за забавления вечер.

Ако се загледате в онези, които протестират, тяхната голяма цел е планината да е безплатна и достъпна за всеки както намери за добре, а всички гадове – собственици на хотели, да фалират и да си ядат тухлите, мамка им, инвеститорска! Като са вложили пари в строителство, да видят какво е да нямат посетители! Нека любителите на зимните спортове им се махнат от очите – да ходят някъде в Швейцария, Италия, Франция, Австрия, да си дават парите там, да не ги дразнят на своя територия.

Какъв е резултатът от тази ненавист? За настоящата година с около 30 на сто е спаднал броят на туристите в Банско, независимо от провеждането на Световна купа по ски, която се състоя в дните между 22 и 24 февруари. Ниската цена вече не е фактор човек да си плюе на личното време, комфорта и самоуважението и да си развали удоволствието, защото е евтино.

Последните доклади на Световната организация по туризъм са категорични: В света расте броят на хората, които искат срещу парите си да получават само позитивни преживявания.

Няма нищо позитивно в това да чакаш час или два на опашка в минусови температури, да си съсипваш кръста, да изнемощяваш в твърдите обувки, да се удряш в ските и щеките на околните и накрая, като се качиш горе, да нямаш нито нерви, нито сили да караш. И това само при условие, че екипировката предполага комфорт за тялото. А тъй като на опашката са предимно бедни хора, които са облечени в макети на зимно спортно облекло, те буквално не усещат тялото си, когато вече се качат в кабинката.

От едната страна на акцията срещу всичко ново на Банско стоят хора, които нямат общо с екологията, което е видно от напълно неекологичните им доводи. Кметът на Банско Георги Икономов съобщи няколко дни преди началото на Световната купа, че само през януари автоматичните преброителни камери в Пирин са отчели 50 хил. автомобила. За 31 дни това ще рече по 1600 бръмчащи, вонящи коли всеки ден без изключение. Бедата е в това, че те не прииждат равномерно, а в някои дни броят им е около 5000. Вероятно това е начинът животинският свят и растенията да бъдат опазени. 250 тона въглероден диоксид е част от оживяването на планината!

Но според някои „еколози“ именно в планината било мястото на тези газове, защото там дърветата неумолимо се разправяли с вредните емисии и ги разграждали. Кметът Икономов коментира, че това е най-абсурдният довод, който може да бъде посочен. За кратък момент пак еколози предложиха в планината да бъдат построени вериги от паркинги, което обаче първо изисква наистина мащабна сеч, а после и прокарване на още пътища в същия този национален парк Пирин.

И тъй като всички екологични доводи се свършиха окончателно и необратимо, темата се сведе до емоционалната реакция на бедните, които с цялото си сърце искат да бръкнат дълбоко в сърцето на „тия долни богаташи“ със ските.

Какво се получава на практика? Най-добрите клиенти на българските ски курорти са българите и това може да потвърди всеки хотелиер, магазинер, ски учител, съдържател на механа в града или на пистата. Българите обичат да прекарват времето си качествено. И… точно очакването им за приятно преживяване все по-активно ги гони от България. Проблемът е, че качеството е заместено с видната мизерия на чуждите туристи, независимо дали те са англичани, руснаци, гърци или израелци.

Местните в Банско разказват, че преди две години са преживели невиждан бум от турски туристи. Както обикновено се случва при такъв наплив, веднага на смартфоните били качени турските разговорници, в менютата се появили допълнителни страници на турски. Тогава отличните клиенти били от две националности: българи и турци. Но само за сезон и половина ентусиазмът на южните съседи се изпарил и те избрали по-уредени дестинации, където никой не ги прави на маймуни, не ги лъже и не ги унижава.

Проблем ли е действително само един кабинков лифт в Банско? Проблем е поради три причини: първо той е морално остарял и това е въпрос не само на интериор и състояние на самите кабинки, но и в начина им на предвижване – скърцане, силно люлеене; опашките са нещо унизително и отвратително, което подлудява хората и трето: няма начин тази кабинка да бъде обновена и да бъде увеличен капацитетът ѝ, ако не бъде съборена и изградена отново с нова стъпка и изцяло нов фундамент на колоните, които да изгребват по 10 човека наведнъж, например. Сегашният закон казва, че това не е увеличаване на капацитета, а ново строителство. Такова обаче е забранено. И тук всичко спира.

Гневът на добрите туристи се изрази в това, че си тръгнаха.

И независимо от небивалиците, които ръсят представители на Министерство на туризма за ръст в интереса към зимните ни курорти, в Банско няма да намерите нито един ангажиран с тази сфера човек, който да не потвърди очевидното: градът се изпразва, а хората, които го избират за ваканция са от най-бедните от тези държави, чиито ниски заплати са достатъчни, че да стигнат до България за ваканция. Гръцкият собственик на магазин за дизайнерски бижута разказва, че преди четири години в 23 ч. по улица „Пирин“ хората не можели да се разминат. Тази година към 19,30 ч. улиците са напълно пусти и дори канячите към заведенията са се прибрали на топло.

Това изпразване е част от проблема на бедността, защото все пак туристите са там. Дори за вечерна разходка е нужно човек да се облече добре. Освен това трябва да може да плати вечерята си. А повечето организирани туристи пристигат с пакети ол инклузив за по 25-30 евро на ден и не желаят да дават и стотинка отгоре.

Екипировката на мизерните туристи не ги пази от студа и от влагата нито вечер, а още по-малко през деня на пистата. При минус десет градуса и вятър, те са напълно вкочанени и неспособни да се движат, защото дрехите и ръкавиците им пазят не повече от вестник. Затова е напълно обичайно да видите пияни англичани в 10 сутринта, които, за да се стоплят, започват да се наливат с нашенска ракия още с качването в кабинката.

Не по-леко е положението на гърците, които лакомо ядат дюнери и пакетирани сандвичи от супермаркета докато пътуват с лифта нагоре и ги преглъщат с узо. Контузиите по пистите, тежките удари са част от ежедневието и затова онези, които действително умеят да карат стават в 6 сутринта, отиват на кабинката още с тръгването ѝ, карат до 10,30 и се прибират, преди да пострадат, блъснати от поредния неспособен да спре тялото си турист.

Израелците искат да карат, но не дават пари за учител и когато се качат на Бъндерица 2, на 2530 м., първо посиняват от студ, а после се оказва, че не знаят как да слязат. Превръщат се в част от огромната опасност, когато свалят ските и започнат да крачат с тях надолу по пистата.

В момента единственото, с което може да се похвали Банско, е ниска цена, която обаче е с нулева конкурентност, защото съдържанието на услугата със сигурност е под цената, независимо каква е тя.

Какъв е тогава смисълът от поредното провеждане на Световна купа по ски именно в този курорт и то не само през тази, а и през идните две години?

Целта със сигурност е дългосрочна, защото авторитет се гради грижливо и последователно. Нито един от екипите на състезателите няма да разбере за каква драма става дума нито в града, нито на кабинката. Качването им става с моторни шейни, организацията за всички отбори е перфектна, а с годините подготовката на пистата и цялата организация по провеждането на състезанието стават все по-качествени. Най-големите и популярни спортни канали в Европа са със свои камери на място.

Германската Мария Хьофел Рийш, трикратен олимпийски шампион, е сред журналистите, които директно коментират състезанието. Тя самата помни и победата си в Банско през 2012 година. Когато експерт от такава величина, която познава пистите и условията с тялото си, разказва за отличните условия за провеждане на състезанието, на всеки е ясно, че това е обективна преценка. В световен мащаб германците са най-активната нация на ски – 14,5 млн. са любители и ежегодно избират качествени места за каране за цялото семейство. Германските скиори-любители у нас са единици обаче и то могат да дойдат единствено, ако са останали съвсем без пари и нямат никакъв друг избор.

Нека е ясно: бурната съпротива на еколозите ски зоната да бъде модернизирана, систематично разрушава авторитета на цялата дестинация. Министърът на туризма Николина Ангелкова е напълно неспособна да предложи дългосрочна политика по отношение на зимния туризъм, нито да защити правото на този сектор да се развива адекватно на развитието му в модерните и елитни европейски курорти.

С огромна доза влудяваща кресливост бившият вицепремиер Валери Симеонов все пак повдигна темата, а Ангелкова мълчеше като риба – както прави по всеки чувствителен за бранша въпрос. Защо щраусът си завира главата в пясъка и вирва пернатото си дупе е ясно. Защо обаче министърът се държи така, независимо дали се отнася за плажове, дюни, природни обекти или писти, можем само да гадаем. Нейната единствена задача е да създава дългосрочни политики и да следи за изпълнението им. Тя обаче се скъса да се снима до Марк Жирардели и когато стана ясно, че той е лицето-собственик на "Юлен", Ангелкова рече, че нищо не знае, че се объркала като е обявила Жирардели за свой съветник по зимния туризъм и за най-сигурно по време на Световната купа отиде в Сърбия.

Нека е ясно, че легендата за висококатегорийните туристи у нас е абсолютна лъжа. Който е бил с пари и се е излъгал да дойде на Банско веднъж, никога вече не е повторил. И ако министърът някога си бе направила труда да бъде сред хората по пистите в Банско, щеше да чуе как те в движение решават, че никога вече няма да се върнат. Тя обаче и ски не може да кара, а ходенето й се отдава само по равните килими на зали за конференции – колкото по-далеч, толкова по-добре.

Да попитаме отново Ангелкова: Госпожо министър, какво стана с китайските туристи, които щяха да идват на ски в България? А какво стана с индийците, които също нямаха търпение да карат ски у нас?

Зимно Банско вече се движи по две напълно отделни писти: едната е на голямото спортно признание в провеждането на Световна купа по ски и втората е на гигантското разочарование на всеки любител на зимните спортове, който очаква да се забавлява, а не да го унижават от хотела, през паркинга, на лифта и докато рискува живота си на пистата. Банско загива. Бедняците могат да отварят „шампанско“ от 4 лв. Банскалии ще ядат тухли, а богатите ще им се махнат от очите и ще идат в тъпата Швейцария, например.

Автор: Стефан Джендов

Източник: "Гласове"