ТЕМА: Кризата с бежанците
Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

За тях просто няма път назад

Африканците продължават да бягат. Пешком, с лодки, с автомобили

Публикувана: 4 Март, 2019 20:30
11 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2331
За тях просто няма път назад
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Онези, които бягат от страната си, поне имат някакви пари. Онези обаче, които остават, защото нямат никакви средства, са в несравнимо по-тежко положение. Екип на DW анализира мигрантската криза в Африка.


Африканците продължават да бягат. Пешком, с лодки, с автомобили. Вътре в родните си страни и зад граница. И през 2018 година африканският континент регистрира голяма миграция, а Африканският съюз не успява да я постави под контрол. Неотдавна Африканският съюз отново се събра, за да обсъди темата под мотото: "Мигранти, завръщане и вътрешни бежанци. Търсене на дълготрайни решения за принудителните прокуждания в Африка". Тази тема отдавна трябваше да бъде в дневния ред на Африканския съюз, казва зам.-директорът на Центъра за стратегически и международни изследвания Ерол Яйбоук. "Това, че Африканският съюз подхваща тази тема, ме настройва оптимистично. Ние, американците и европейците смятаме, че Африка ни изпраща флотилии с мигранти, но това не е така. Повечето хора остават в региона. И сега всичко зависи от Африканския съюз, защото африканските проблеми трябва да бъдат разрешени под африканско ръководство. Това е изключително важно", изтъква той.

Върховният комисариат за бежанците към ООН изчислява, че в Африка има общо 30 милиона хора, нуждаещи се от помощ. Тази цифра включва почти 7,5 милиона бежанци, 600 000 търсещи убежище, един милион хора без гражданство и половин милион завърнали се бежанци. Най-голямата група обаче съставляват вътрешните бежанци. Над 18 милиона африканци са прокудени в собствената си страна. Това са хора, които по различни причини не са в състояние или не желаят да напуснат родината си.

Фалшивата надежда за бързо завръщане

Най-критична е ситуацията в ДР Конго. През 2017 година от страната са били прокудени 4, 4 милиона души. Вместо да потърсят убежище в чужбина, тези хора са се отправили към близките региони. През 2018 година още 815 000 граждани на Конго са напуснали родината си. 30 на сто от тях са отишли в Уганда, 10 на сто - в Руанда и 9 процента - в Танзания. "Това се дължи на факта, че в Източно Конго има бунтове, на юг царят размирици, а на северозапад върлува ебола. Тоест в Конго няма нито едно сигурно място", казва Ерол Яйбоук. Тази тенденция обаче не засяга само Конго.

В Сомалия и в Нигерия броят на вътрешните бежанци надвишава значително броя на хората, които са напуснали родината си. "Броят на вътрешните бежанци е най-голям сред всички прокудени от родината си", допълва той. За това според него, има две причини. "Първата е, че повечето от тях таят надеждата някой ден да се завърнат в родината си, която за голяма част от тях няма да се сбъдне никога. Вторият феномен е това, че тези хора нямат средства, за да напуснат страната. Това ги превръща в най-ранимите хора, защото трябва да живеят дълго като вътрешни бежанци. Тези хора са в голяма опосност", казва Ерол Яйбоук.

Много африканци са изправени пред неясно бъдеще като вътрешни бежанци. Африканският съюз се опитва да им помогне, но досега безуспешно, казва Катлийн Нюланд, която е член на административния съвет на САЩ към Върховния комисарият за бежанците. "Трябва да признаем, че Африканският съюз се опитва да им помогне. Но неговата власт е ограничена. Той няма нито ресурсите, нито необходимото влияние, за може да каже на отделните страни какво трябва да правят, за да променят ситуацията", посочва тя. Най-големият проблем на вътрешните бежанци се състои в това, че те почти не са защитени от международното право. Един бежанец може да подаде молба за предоставяне на убежище, а един вътрешен бежанец няма такова право.

Уганда е най-гостоприемна към бежанците

Повечето африканци, за които бягството в чужбина е решение, се отправят към съседните държави. Най-много хора са избягали от Южен Судан. Гражданската война и гладът са прогонили почти 2,3 милиона души, които са намерили убежище преди всичко в Уганда, Етиопия и Судан. Тези три държави са най-предпочитаните целеви страни за бежанците. През 2017 година Уганда е приела 1, 4 милиона бежанци. Само три години по-рано броят на бежанците в Уганда беше по-малко от половин милион. Бежанците стигат лесно до Уганда, обяснява Катлийн Нюланд. "Уганда е много гостоприемна към бежанците. Държавата им дава земя и ги подпомага да отпочнат собствен бизнес. В Уганда се родиха нови поколения, вследствие на което броят на бежанците нарастна", изтъкватя Катлийн Нюланд. Тя обаче смята, че за Уганда ще става все по-трудно да продължава курса на отворена миграционна политика. Според нея, Африканският съюз ще трябва да извърви дълъг път, докато се справи с всичките тези проблеми. "Трябва да бъде създадена легална рамка за защита на прокудените хора в Африка. "Мисля, че Африканският съюз ще работи за помирението между държави като Етиопия и Еритрея. Те имат добри изходни позиции и намерения, но въпреки това ситуацията с африканските бежанци си остава едно голямо предизвикателство, което има нужда най-вече от... време", заключава Нюланд.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Валентин Радев
Вътрешният министър Валентин Радев с коментар за повереното му ведомство
В състезанието с престъпността, полицейските служители ежедневно отбелязват победи"

Още бисери