Как Чърчил предопределя съдбата на България в Кремъл (СНИМКИ)

Прословутата бележка от 1944 г., на която е записана договорката между британския премиер Уинстън Чърчил и съветския лидер Йосиф Сталин за подялба на сферите на влияние в европейски страни след Втората световна война, включително и в България, може да бъде видяна за пръв път на живо. Тя е част от изложба, открита вчера в Лондон, съобщава в. “Дейли мейл”.

Експозицията е организирана от британския Национален архив под наслов “Разкрития за Студената война на Великобритания” и ще продължи до 9 ноември, уточнява в. "Труд".

Самото наличие на такава бележка е известно отдавна, разкрива го самият Чърчил през 1953 г. в последния том от мемоарите си. Като сам го нарича “циничния документ”.

Бележката, предопределяща съдбата на милиони хора, която Чърчил нарича “циничния документ”.

Оказва се обаче, че подялбата не е изписана върху салфетка, както се смяташе, а върху лист хартия. Самата идея за разделяне на сфери на влияние е на Чърчил, както и написаната бележка. Тайната си договорка двамата лидери сключили на среща в Кремъл на 9 октомври 1944 г., няколко месеца преди конференцията в Ялта.

Договорката е резултат от разговори до малките часове между Чърчил и Сталин, които те доволно полели с уиски, казва главният куратор на изложбата Марк Дънтън. И посочва, че е много важно бележката да бъде показана, заради огромното значение, което има едно малко парче хартия. “Съдбата на милиони хора предопределена с едно драсване на молив”, посочва Дънтън.

Бележката започва с уточнението, че е написана от Чърчил по време на среща със Сталин в Кремъл. Следва изброяване на държави и процентът влияние, които ще имат СССР и Великобритания и западният свят.

Първа е Румъния, която е поделена 90% на руснаците, 10% на “други”. Следва Гърция – “90% Великобритания, в договор със САЩ”, и 10% за руснаците. Югославия е поделена 50 на 50%, както и Унгария. И последна е България – 75% за руснаците, 25% за “други”.

На листа има отметка със син молив, която поставя Сталин в знак на съгласие.

“Всичко се реши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне”, разказва в мемоарите си Чърчил. Пак там той признава, че ако бележката излезе на бял свят, ще изглежда твърде “безсърдечна”. Както и че американските му съюзници ще бъдат шокирани, ако разберат колко жестоко безцеремонно е разрешил въпроса. Затова предложил на Сталин да унищожат листа. “За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа”, били думите му към Сталин, които Чърчил разкрива в мемоарите си. Но съветският лидер му отвърнал: “Не, запазете го”.