Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Отговор на един гражданин до Апелативния наказателен съд

"Справедливост" е последната дума, с която се свързва българската съдебна система

Публикувана: 19 Април, 2019 17:30
46 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 6000
Отговор на един гражданин до Апелативния наказателен съд
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

До българските граждани, в името на които правораздаваме:

Правосъдието е висша ценност, ако се стреми към най-висшата - справедливостта!
Правосъдието се постига от Вас и нас ЗАЕДНО!
Правосъдието не е пошло. Има хора, които го опошляват.
Правосъдието не се произвежда в телевизията. То се ражда САМО в съдебната зала!
И милион пъти да чувате една гледна точка, тя си остава една.
Съдът чува всички!
Не искайте от съда доброта. Искайте справедливост!
Справедливостта е нашият труден път, който мнозина не са готови да последват.
Не питайте: "Защо сега?"
Никога не е късно да израстнем!

С това безпрецедентно съобщение излязоха вчера от Апелативния специализиран наказателен съд. Подбуда за него може да търсим в медийния шум около присъдата на Десислава Иванчева, произнесена в началото на тази седмица. Масово хората останаха втрещени от нея - 20 години затвор за поискан подкуп. Много граждани и малко медии се активизираха след случилото се, като зададоха редица съвсем логични въпроси и хвърлиха топката към въпросния Апелативен съд, от който се очаква да намали присъдата. Усещането, обаче, че българският народ и институциите съществуват в паралелни реалности се засили след опита за комуникация от специализирания съд. Който е меко казано нагъл. И заслужава отговор. От един български гражданин, каквито на първо място сме всички ние, независимо от професията ни. Впрочем наскоро такова волеизлияние имаше и от КПКОНПИ, което още повече засилва усещането, че определени структури действат в синхрон, който излиза далеч извън рамките на работното.

"Правосъдието е висша ценност, ако се стреми към най-висшата - справедливостта!". Точно така. Но български съд да говори за справедливост е нелепо. За 32-те ми години видях как България въпреки почти никаквата си икономика се напълни със свръхлуксозни автомобили, с вулгарни и безпардонни дерибеи, с местни васали, които са абсолютно безнаказани. Видях как хората преживяваха жанвиденови зими, деноминация, изгаряне на боновите книжки и т.н., а в същото време определени хора ставаха олигарси и умножаваха бизнеса си. Видях как пенсиите са суми под нужния праг на живот, как заплатите масово са под 1000 лева, особено извън София, а в същото време държавници се хвалят с незапомнена финансова стабилност. Всички виждаме как заводи, църкви, болници, музеи, стадиони, пътища се рушат, а парите от Европа текат с милиарди. Логиката на всичко това е, че някои много, ама много крадат. И въпреки това нито един знаков политик не е в затвора с ефективна присъда. Така че нека само за справедливост дума да не отваряме.

"Правосъдието се постига от Вас и нас ЗАЕДНО!". Не, правосъдие от вас не се постига. Достатъчно дълго време го наблюдаваме и сме абсолютно сигурни. Правосъдието се постига от вас и от хората, близки до властта, политиците, главния прокурор, КПКОНПИ и т.н. С тях постигате абсолютен синхрон в правосъдието. Просто правите така, че то отсъства. Но гражданите в тази схема не намесвайте. Много от тях, за щастие, имат възможност да поживеят и в нормални страни. Така че с подобни евтини лозунги няма как да ги излъжете. Те не са глупави и имат силен морален компас. Те виждат физиономиите на публичните личности и държанието им. И им е пределно ясно, че тези хора не са чисти като сълза. Остава и на съда и прокуратурата да им стане ясно.

"Правосъдието не е пошло. Има хора, които го опошляват". Разбира се, правосъдието е фундамент за развитието на една нормална и прогресивна демокрация. Правосъдието е изключителен лакмус за един работещ човек в институциите му. То показва доколко той може да е справедлив преди всичко. Безпристрастен преди всичко. Доколко иска светът около него да се развива така, както заслужава. Страшното в българския случай е, че хората, които го опошляват са тези, които работят и ръководят българския съд в огромната си частност. И е по-добре да се замислят върху това преди да търсят опошляването отвън. Впрочем типична българска черта - пределна субективност и липса на самокритичност.

"Правосъдието не се произвежда в телевизията. То се ражда САМО в съдебната зала!". Точно така - правосъдието не се произвежда на пресконференции, на които пред удобни медии поредният политик с половин уста съобщава за подадената си оставка. Правосъдието не се произвежда, когато министър-председателят дава поредната си сводка за поредната пресечена контрабанда за милиони левове, за която обаче така и не сме видели обвинен. Правосъдието не се произвежда с изявлението на
председателя на КПКОНПИ, че повече няма да се обяснява или на поредната трибунка на главния прокурор, в която разбираме как Прокуратурата се бори с някой кокошкар, но за тези с костюмите и думичка не се обелва. Правосъдието не бива да вярва на казаното по телевизията. В българския случай често е точно така.

"И милион пъти да чувате една гледна точка, тя си остава една." Една си остана и гледната точка на съд и обвинители през последните десетилетия. Все не чули, не видяли, не разбрали. Чисто статистически е особено интересно как пък най-големият престъпник на прехода се оказа единственият независим и безпартиен районен кмет в София. Искате да кажете, г-да съдии и прокурори, че нито един друг български районен кмет, кмет на населено място, депутат, министър-председател, президент не е искал подкуп в държавата, всепризната за най-корумпирана в ЕС. Изключително интересна статистика. От която, както казвате, гледната точка може да е само една - че тук мирише, ама много мирише. А ето и още една статистика - единствените политици, от които се заинтересувахте са Николай Ненчев, Трайчо Трайков и Петър Москов. И тримата не най-големите фенове на Русия. Съвпадения, просто съвпадения.

"Съдът чува всички!". Съдът сякаш особено силно чува тези, които говорят от по-висока позиция. И които са подплатени с определения финансов ресурс. Съдът не чува гражданите, които искат да живеят в нормална държава, която функционира по законови правила, важащи за всички.

"Не искайте от съда доброта. Искайте справедливост!". Това е толкова цинично, че думите се губят.

"Справедливостта е нашият труден път, който мнозина не са готови да последват". Нямате си идея колко много хора са готови да последват именно този път. За тази цел обаче трябва да видят насреща си достойни и безпристрастни хора, работещи за собствения си морал и идеали, а не обслужващи силните на деня. Хората биха поощрили всеки, който излезе и каже в какви условия работи, какво му се нарежда, който поведе борба за справедливост. Към този момент подобни почти няма. Вместо това
се пишат текстове с послания колко онеправдан е съдът.

"Не питайте: "Защо сега?"". Никога не сме го правили. Питаме "Защо не винаги?". Хората не бранят Иванчева. Хората бранят това колко случаи преди нея бяха проспани. С огромен интерес ще очакваме какво ще стане с имотните скандали около властта. Защото когато си в управлението, да получиш жилище на преференциална цена, също е форма на корупция. Това е само един от десетките свръхсъмнителни случаи.

"Никога не е късно да израстнем!". Първата крачка към израстването е рекапитулацията на положението. Израстването не става с думи, а с действия. Израстването не става, когато показно съсипеш живота на някого, защото иначе как ще се оправдае наличието на КПКОНПИ, както каза Иван Гешев, председател на специализираната прокуратура. Израстване не става, когато вътре в гилдията си особено докачлив за всяко действие на Лозан Панов и това ти се струва най-нередното нещо около българския обществен живот. Израства се с присъди, с действия срещу политици, наркобарони, перачи на пари, олигарси. Не самоцелно, разбира се. Израства се тогава, когато покажеш, че имаш куража да се изправиш срещу тях, а не срещу Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Израства се когато не търпиш министър на правосъдието да е човек като Цецка Цачева или Данаил Кирилов, а протестираш срещу това.

Съдът е сред най-важните устои на демократичното общество. Същевременно българският е сред институциите с най-малко доверие у гражданите. Още едни данни, които едва ли са случайни. И с манифести няма да стане. Защото населението има своя праг на търпение. И иска резултати - ефективни присъди. Далеч съм от идеята, че Иванчева и Петрова са абсолютно невинни.
Но със сигурност не са най-виновните в тази страна. И справедливостта изисква това да се покаже и наяве. Като със същата страст се подходи и към останалите политици. Сред които е абсолютно невъзможно да няма далеч по-виновни.

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.