С „Апартаментгейт" българската разследваща журналистика сякаш се измъкна от буферната зона на хипотезите и навлезе в нов период - на ефективна санкция срещу хората с власт. Не че преди не се е занимавала с този контингент, макар и рядко да е стигала до най-високите му етажи. И не че сега сагата за апартаменти и тераси води до ядрото на корупцията - там, където се разпределят милиони и милиарди от европейските фондове и от обществени поръчки. Но, така или иначе, „Апартаментгейт" превърна втория човек на управляващата партия в неин редови член. Видя се, че и у нас разследващата журналистика има власт да сваля от власт.
Впрочем, тъкмо в това се състои Четвъртата власт. Тя не е власт на медиите над хората, както изглежда на пръв поглед, а власт на хората над политическата власт, осъществявана чрез медиите. Затова и хората масово преживяха „Апартаментгейт" и последвалите оставки като собствена победа. Така че, каквито и обвинения да си отправят политиците помежду си, те никога не могат да се сравняват по сила и ефект с онези, които повдигнат медиите.
Разбира се, медиите стават Четвърта власт, само ако са достатъчно независими от другите три власти, за да могат да упражняват контролната си функция над тях. И ако другите три власти са достатъчно зависими от медиите, за да се влияят от критиките им - т.е. ако не обитават сараите на недосегаемостта и не са надянали скафандрите на гьонсуратлъка.
Традиционно разследващата журналистика е в най-пряко взаимодействие с Третата власт - с органите на правораздаването. Тези органи подхващат нейните сюжети и ги продължават с институционални средства. У нас обаче, особено когато става дума за държавни мъже, не е така. Наказанието на осветените от медиите високопоставени грешници се изпълнява от изпълнителната власт и лично от върховния ѝ представител – министър-председателя на страната. Той е „слабото звено” в дежурната кръгова отбрана на властите срещу разследващата журналистика.
Премиерът демонстрира, че под медийно давление умее да жертва дори най-близките си съратници и от това да трупа, а не да губи, политически дивиденти. Тези публични жертвоприношения са станали устойчив елемент от формулата на собственото му оцеляване. „Апартаментгейт" дефинитивно показа, че от Борисов не става съюзник в борбата с разследващата журналистика. Така че трябваше решително да бъде ударена самата разследваща журналистика, за да няма нужда той повече да се съобразява с разкритията ѝ. Стана ясно, че след „Апартаментгейт" жертви ще падат и от „другата страна”.
Очаквано, в центъра на удара - за пореден път и за назидание на останалите - попадна сайтът за журналистически разследвания „Биволъ”. Едно, защото е най-радикален в атаките си към властта с цялото ѝ сложно балансирано политико-корпоративно статукво. И второ, защото без да е докрай чужда медия, се ползва със статут, който я поставя извън въпросното статукво и ѝ дава свободата с всички сили да играе срещу него. Ненапразно първите разкрития за „Апартаментгейт" излязоха в друга чужда медия - възстановилата българския си клон „Свободна Европа”. И сега на журналистите „под чужд флаг” трябваше да им се напомни, че връзките им навън с нищо не ги защитават вътре в страната. И че дори чисто физически могат набързо да бъдат прибрани с „европейска заповед”, издадена от съответната местна институция.
Удар срещу „Биволъ"
Част от „ударната сила” на следващия голям скандал в държавата - „НАП гейт" - бе отклонена към „Биволъ”. Публично се появиха „доказателства”, че лично главният му редактор е замесен в незаконното изтичане „в особено големи размери” на лични данни, че той е съучастник или най-малкото бенефициент на хакера, така че може да лежи в затвора за кибер тероризъм. Всъщност „доказателствата" срещу него могат да се превърнат в такива, едва когато бъдат приети от съда. А съдебен процес не само не е започнал, но няма и обвинителен акт, нито дори убедителна за обществото версия кой е престъпникът, коя е жертвата му, какъв е мотивът му и какво е оръжието му.
В такава ситуация изпреварващото уличаване на „Биволъ" служи не на криминалното разследване, а на разправата с разследващите журналисти, работещите за сайта. Публичното внушение, че те носят вина за престъпление, засягащо милиони българи, негласно им казва: ето с какви измами тези прехвалени борци за справедливост си вадят хляба на ваш гръб, ето какво те наричат разследваща журналистика - разследващата журналистика всъщност не нищо повече от хакерство, не ѝ вярвайте и се пазете от нея! Разправата с „Биволъ" се усети от журналистическата колегия като разправа с разследващата журналистика, поради което най-активната в момента у нас журналистическа организация - АЕЖ - се почувства длъжна да излезе с декларация в нейна защита.
„Биволъ" може би няма най-безупречната професионална репутация - разследванията му повдигат въпроса как се стига да публично недостъпна информация и дали не медията не облагодетелства определени среди, докато се бори с някои прояви на социалното зло. Това обаче е дълъг професионален разговор, който няма нищо общо с нетърпеливото желание на властта да срине репутацията му, а оттам и на разследващата журналистика като цяло. И малкият аванс, който свободата на словото получи с „Апартаментгейт", да бъде заличен с „НАП гейт".
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Шляхтиц
Коментиран от #4, #12
10:15 08.08.2019
2 Гост
10:20 08.08.2019
3 БГ681
Коментиран от #15
10:22 08.08.2019
4 Коментар📝
До коментар #1 от "Шляхтиц":
. Умните, на основата на действителните факти правят своите изводи и заключения.ЕМИ ТО ПО ТАЗИ ЛОГИКА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО Е ИЛИ СЕ МАХАМ ИЛИ КАТО ОСТАРЕЯ ЩЕ СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ НЕ СЪМ СЕ МАХНАЛ.ИЛИ ДРУГИЯ ВАРИАНТ Е КЪК ПУСТИНЯК ИГРАЕ КАРТИ.РЕКОНТРА НА ТВОЙТО ВСИЧКО И ТЕ СЕГИ ВИ ЕБ@ВАМ ПИЧ...А МАЙЧИНА🤗10:25 08.08.2019
5 Nasam natam
.
Коментиран от #7
10:44 08.08.2019
6 месара
11:03 08.08.2019
7 брях
До коментар #5 от "Nasam natam":
Явно има кво да криеш,че си притеснен.Навремето,пък и сега достъп до подобна информация може да има всеки,който пожелае,както информацията на артия преди,така и сега в електронен вид.Никой не лаеше,когато от ЦИК преди всеки избор се изнасяха списъци с ЕГН-ета на ачика.Измамници и фалшификатори и престъпници,които се нуждаят от определена информация,за да откраднат чужд бизнес например е имало и преди,когато нямаше компютри,те си знаят как да си я набавят.Коментиран от #8
11:11 08.08.2019
8 Насам натам
До коментар #7 от "брях":
Аз нямам фейсбук инстаграм нито имам качена снимка в интернет не бъркай личното пространство на хората с твоятя комплексарщина. имам какво да крия да такъв е днешния свят колкото по малко има за теб на по малкоместа толкова по добре така го виждам аз ти си качвай където искаш каквото искаш не се бъркай вна другите нещата11:18 08.08.2019
9 Анти милиционер
Коментиран от #10
11:18 08.08.2019
10 Цуци
До коментар #9 от "Анти милиционер":
На теб от кремъл ли ти харесват кокошкар.12:19 08.08.2019
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Фен
До коментар #1 от "Шляхтиц":
И аз не я четох. Стигнах само до Дойче веле, и се отвратих!13:05 08.08.2019
13 Тръмп
13:43 08.08.2019
14 От Пирдоп
16:43 08.08.2019
15 ПЛАТЕНИ или безплатни
До коментар #3 от "БГ681":
Стига сте го увъртали,а кажете тези добичета, кой им е главатаря.17:40 08.08.2019
16 Тапата
Коментиран от #18
17:44 08.08.2019
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 Този коментар е премахнат от модератор.