Лятото на московското недоволство

Те не могат да бъдат пропъдени нито със заплахи, нито с полицейски палки, нито с арести. Десетки хиляди излязоха на протест в центъра на Москва и поискаха честни местни избори, свобода за политическите затворници, както и оставката на президента Владимир Путин. Това бе най-голямата демонстрация от години - и то в средата на отпускарския сезон, който много от руснаците биха предпочели да прекарат на вилите си.

Руското гражданско общество се противопоставя на Кремъл. На пръв поглед става дума за сравнително маловажните местни избори. В действителност обаче цари огромно недоволство спрямо цялата държавна върхушка. Това се потвърждава и от проучванията - доверието към президента е достигнало исторически минимум. Това се дължи на различни причини: икономиката е в застой, цените се увеличават, корупцията е достигнала тревожни размери, а пенсионната реформа разгневи милиони хора. Все повече руснаци са недоволни, но правителството отказва да допусне алтернатива. Дори и на местно ниво.

Смелостта им стъписва

Това подтиква десетки хиляди хора да излязат на улицата. Те са безстрашни и това плаши държавата, която реагира безпомощно. Президентът и министър-председателят постоянно обещават подобрения, повече пари, по-високи заплати. В действителност обаче жизненият стандарт на руснаците се понижава от пет години насам. Всички са наясно с това - усещат го по съдържанието на портфейлите си.

Но в крайна сметка става дума за нещо повече от материални блага. Много руснаци се чувстват изолирани, неразбрани и пренебрегвани от правителството. Това стана ясно и по време на демонстрацията. Тя се проведе в пълен с офиси район, заграден от силите за сигурност, далеч от правителствените сгради и пулсиращия живот в центъра. Затова след официалната част на събитието протестиращите тръгнаха към президентството. Там се натъкнаха на стотици представители на силите за сигурност, мнозина демонстранти бяха арестувани.

Перспективите не са розови

Сред протестиращите има и множество либерално настроени младежи, настояващи за повече свобода и демокрация по западен модел, и по-възрастни московчани, развяващи комунистически знамена. Те тъгуват по съветските времена, в които - според тях - държавата се е грижила за интересите на населението. Стари комунисти или млади демократи - и двете социални групи са обединени от убеждението, че това правителство нехае за техните интереси.

Колкото по-дълго е на власт президентът Путин, толкова по-голяма ще става пропастта между управляващите и управляваните. Кремъл ще прибягва все повече до полицията, пресата ще бъде подложена на още по-голям контрол, а инакомислещите ще бъдат все по-яростно преследвани, за да се запази властта. Все тъжни перспективи.