Инвестиция с късо съединение

Бойко Борисов се завърна от Корея с договор за производство на батерии. Все по-изолиран на външнополитическата сцена, без никакви сериозни инвеститори от доста време, българският министър - председател се нуждаеше спешно от някакъв успех. Може би има хора, които мислят, че корейската инвестиция е добре дошла. Има други, които мислят обратното. Дали знае самият той за какво точно става дума, е много съмнително.

Първият задължителен въпрос е – след като българският пазар не представлява интерес за корейците, на кой ще продава България батериите? А, не са българите, които ще продават, а азиатските инвеститори. Те са между трите първи в света производители и разполагат със съответната търговска мрежа. Следващите въпроси засягат суровините за производството. Това са редки метали, с които България не разполага: néodym, cobalt, lithium и graphite.

Първите три са силно канцерогенни. Те се намират в Конго, Чили, Китай и другаде. Далечни дестинации за които са необходими танкери. България не разполага със специализирани плавателни съдове, превозващи отровни метали. Транспорта съответно ще прави инвеститора. Какво остава за българската страна? Работна ръка и геостратегическото разположение? Намираща се в Европа, България би могла да бъде трамплин за европейския пазар. Въпреки тази нейна принадлежност, складирането и транспорта на батерии е строго регламентирано. Относно самото производство, обработката на металите изисква обилна употреба на опасни за здравето химикали и много вода. Изхвърлената след ползване вода задължително трябва да мине през верига от пречиствателни станции. В противен случай тя замърсява околната среда за векове.

Бойко Борисов подписва от името на българската държава. Срещу неговия подпис, кой подписва? „LG Chem” един от първите в света производители на батерии или правителството на Корея. Въпросът е важен, защото производството на батерии е рисково и злополуки не липсват. В Полша продукцията на корейските заводи бе прекратена за известно време поради пожар и експлозии. Информационен похлупак на всички нива попречи на широката публика да разбере какво точно се е случило и какъв е броя на жертвите, защото жертви е имало. Кой обещетява вдовиците и сираците вследствие на злополука? Инвеститора-собственик или българската държава? Какво е мнението на българските профсъюзи по въпроса?

Всяко приложимо в живота откритие привлича инвеститорите, защото в края на веригата печалбите са зашеметяващи. За да бъде реализирано то, изследователския процес трябва да бъде приключен и само след това започва индустриалното производство. Случаят с електромобилите е показателен. При него инвеститорите започнаха производството преди края на изследователския период. Най-важното условие в една индустриална революция е сигурността. При елетромобилите тази сигурност е все още под въпрос. Високото напрежение съдържащо се в батериите е смъртоносно. Всеки несръчен жест на монтьора може да се окаже фатален. Подобно на жиците с високо напрежение, само едно погрешно докосване и човек остава залепен и бързо умъртвен от тока.

Друг важен проблем е късото съединение между катод и анод. То може да се получи при удар или часове след удара. При прегряване след дълго пътуване или при разпадане на изхвърлени от употреба батерии. Всяка експлозия се съпътства с пожар. В момента 15000 тона дефектни или изхабени батерии чакат разрешение в различни складове по света. Рециклирането е непознат и скъп процес, с употреба на отровни химикали, вредни за околната среда. На теория 60% от тежките метали могат да бъдат рекуперирани, но с останалите 40% засега няма разрешение.

Повече от показателно е отношението на застрахователите към новия вид транспорт и рисковете свързани с него. При тях реалния напредък в употребата на електромобилни коли бе съпроводен със значително поскъпване на застраховките.

За всички оставени в сянка опасности се говори само с половин уста или изобщо не се говори. Шведската девойка Грета Тумберг произнася речи написани от някой друг и управляващите сипят милиарди за да субсидират индустрия съдържаща много неизвестни. Премълчават се съзнателно геостратегическите последствия от „края на петрола“. Как ще реагират милионите жители на страните, в които препитанието идва само и единствено от нефтохимическата промишленост? Ще има ли Европа достатъчно „Къщи за гости“ за тях? Очевидно е, че широката публика не се поддава на „електромобилната мода“ и изчаква предпазливо преди да се вслуша в препоръките на политиците.

Продажбите на електромобили не отговарят на предвижданията. Производителите на батерии губят пари. За да стане печелившо производството им, то трябва да се удвои, с него и продажбите. Следователно, ако „LG Chem“ инвестира в България, той няма да построи фабричка, а огромен завод. Тук изниква въпросът за мащабите между нуждите на световния гигант и страна, която представлява „една шепа земя“. Българското общество успя да спаси нивите си от дупчене за „Шистов газ“.

Изглежда, че се задава нова рискова промишленост, с опасни за хората последствия. Освен това в Западна Европа, а именно във Франция и Германия вече са гласувани бюджети за строеж на заводи за батерии, за да се намали корейско-китайското нашествие. Това означава, че ако България се впусне в подобно производство, тя ще предизвика „късо съединение“ в пазара на електромобили.