Защо в САЩ умират толкова много родилки

В някои американски щати животът и смъртта явно зависят от цвета на кожата. Смъртността сред тъмнокожите родилки в САЩ е доста по-висока, отколкото сред белите жени. Расизмът там е част от ежедневието.

През април 2016 година Кира Джонсън ражда втория си син с цезарово сечение в една болница на Лос Анджелис. Няколко часа след раждането се оказва, че жената има вътрешни кръвоизливи. Но спешно необходимата втора операция се забавя до безкрай. Съпругът ѝ на няколко пъти настоява лекарите да побързат, но от отделението му заявяват: „Тя не е най-спешният случай". Едва 10 часа след раждането Кира отново е на операционната маса, но пациентката издъхва малко след като я поставят под наркоза.

Тъмнокожите жени са три пъти по-застрашени

Кира Джонсън не е изолиран случай: годишно в САЩ умират 700 жени по време на бременност, при раждането или в първите месеци след това. Нито една друга развита индустриална държава няма по-висока смъртност сред родилките. В Германия, например, тя е наполовина по-ниска.

Особено застрашени са тъмнокожите жени в САЩ – рискът от подобна смърт сред тях е три пъти по-висок, отколкото сред белите жени. В някои щати цветът на кожата оказва голямо влияние върху живота и смъртта на хората. Неясно е защо спешната операция на Кира Джонсън се забавя толкова фатално, но пък са добре известни причините, поради които афроамериканските жени в САЩ са много по-застрашени от останалите. Една от тези причини е свързана с достъпа до здравни услуги, казва акушерката Аза Недари, която ръководи малък медицински център с родилно отделение във Вашингтон. Проектът е известен като Mamatoto Village. Във Вашингтон има много болници с родилни отделения, но нито едно, което да работи в южните квартали на града - там, където преобладава тъмнокожото население.

Родилното отделение на Недари е с твърде малък капацитет и може да обслужва само пациентки, при които бременността преминава без усложнения, и които раждат по естествен начин. Много от бъдещите майки - и особено тези с тежка бременност - обаче са принудени да постъпят в болница. За жените от южните квартали това означава понякога повече от един час път в едната посока, казва Недари. Затова бременните жени, които работят, редовно пропускат задължителните си профилактични прегледи по време на бременността, допълва акушер-гинеколожката.

Стейси Стюарт също смята, че липсата на достъпни здравни грижи е основната причина за високата майчина смъртност в САЩ. Ръководителката на женската правозащитна организация March of Dimes настоява за реформа в сферата на акушерската помощ, така че майките да могат да я ползват там, където живеят. Тази организация се застъпва за това медицинските прегледи на жените през първите 12 месеца след раждането също да се поемат от здравната осигуровка Medicaid. Сегашната практика е такава, че защитата свършва едновременно с раждането.

Расизмът си остава част от ежедневието

Други причини, според Стюарт, са финансови. В САЩ, където едно следване по медицина струва около 200 000 долара, има сравнително малко чернокожи лекари. Независими журналистически разследвания през 2017 година стигнаха до извода, че афроамериканските жени се натъкват на по-лошо отношение в болниците, а на техните оплаквания и болки не винаги се гледа сериозно.

Гинеколожката Естер Мадзивайр от Северна Каролина и сама е изпитала на гърба си подобно отношение. Двете ѝ деца се родили по-рано от определения срок и имали нужда от интензивни медицински грижи, но младата майка се натъквала предимно на безразлично отношение от страна на персонала. Оттогава насам и тя се застъпва за правата на тъмнокожите жени. „Най-сетне стана възможно открито да се говори за смъртността сред родилките и за дискриминацията на тъмнокожите майки. Преди на тези теми се гледаше като на мръсна тайна", казва тя.

Аза Недари и Стейси Стюарт обаче не споделят оптимизма ѝ. "Има нужда от здравеопазване, което не допуска лошото отношение към пациентите само заради цвета на кожата им. Докато расизмът е част от ежедневието на тъмнокожото население в тази страна, ще лекуваме само симптомите, но не и самата болест", казва Аза Недари.