Природа в отпуска

Христо Стоянов, Фейсбук

Постепенно светът става все по-скучно място за живеене. Имах щастие да живея в едно време с титани като Левчев, Светлин Русев, Любен Дилов, Георги Джагаров, Тодор Колев, Бисер Киров, Виктор Пасков, Тончо Жечев, Минко Бенчев, Здравко Петров, Николай Хайтов, Йордан Вълчев, Начо Културата, Павел Матев, Дамян Дамянов, Георги Рупчев...

С някои съм се карал, с други съм се бил, с трети съм се напивал, четвърти са търпели рециталите ми, пети са ме подкрепяли...Всички те не са вече между нас. И светът постепенно ставаше все по-скучен за живеене. Живеейки с тях ние завишавахме ценностната си система, те вдигаха нашите критерии за изкуство, за морал в изкуството.

Понякога техният морал не се препокриваше с нашия, но това не значи, че им е липсвал морал. Но тях вече ги няма. Но, като се обърнем ще видим с техните мерни единици, че остават все по-бедни душици, по-бедни интелектуално, бедни таланти... Появяват се не личности и авторитети, а... медийни продукти. Никой няма повече да напише "Българийо като една човешка длан"... Никой няма да изрисува черквата на Ванга, няма кой да вкара Георг Хених в българската литература и да сроди чешката култура с нашата, няма кой да ражда змейове...

Появяват се ерзац литератори, които могат само да фашизират средата, защото, както знаем "Бездарието е фашизъм"... Вместо да се изрисува катедрала вече ще се правят инсталации и пърформънси в катедралите (дано не съм жив тогава), въпреки че две "пусита" в Русия вече го направиха. Светът става скучен, природата си е взела отпуска и не произвежда личности... Какво да правим повече тук. Какво да правим...