Кошмарът на Европа - Западните Балкани

Български историци, участвали в провалилите се преговори със Скопие, обвиняват Франция, че е попречила на Македония, която оспорва българския език, да се присъедини към ЕС. Понеже никой не вдига ръка за друго мнение, както редовно го правя, аз ще вдигна.

"Западните Балкани" е достатъчно мъгливо понятие, за да бъде ползвано от българската политическа върхушка, за предизборна реклама. На Запад от Калотина също се дъвчат фактите, от страх пред НПО-та, субсидирани от Джордж Сорос, готови да развеят байраците за правата на човека.
Каква е реалността? Тя е безпощадна. В центъра на "Западните Балкани" има една язва, която се казва Косово. Населението ѝ е 90% и повече мюсюлманско. Границите с Албания и Македония са промукаеми, а със Сърбия - под въпрос. Част от Европейците признават Косово за държава, друга част - не. Без да се замислят много много, американците настаниха в тази полу държава, полу територия, най-голямата си база в Европа. Югославия се разпадна между 1990 и 1992 година. Албания обаче "не се разпадна". Вместо това нейната стара геостратегическа амбиция дори се активизира.

Тирана няма нужда да напада съседите си. Езикът в Косово е албански и никой не го оспорва. Почти всички работници по строежите в Гърция са албанци. Говори се, че са вече повече от един милион. За разлика от Косово, македонците от Скопие оспорват.

Докато политиците на Балканите, които в повечето случаи изглеждат несменяеми, си правят реклама с бъднините на еврочленството, най-бедните обитатели на този изостанал край, без да слушат обещанията и без гумени лодки с риск на живота, пеша стигнаха до богатите западни страни. Настаниха се на палатки и подкрепени от адвокати, започваха да изсмукват щедрата социална система на домакините. Потокът от "Западните Балкани" е многохиляден и не спира.

Цялата балканска мизерия се източва към Европа. Никой на Запад не е в състояние да различи косовари от албанци. А и самите албанци се правят на косовари. Пришълците го знаят и ползват. Защо? Защото Косово се счита според международните закони за страна във война (Сърбия). Това им дава право на "убежище" и защита. От благодарност към страната домакин, емигрантите от Западните Балкани обучават децата си в джебчийство. Банди от 4-5 деца, предимно момичета, опипват чужденците в метрото, музеите и гарите. Други протягат ръка към минувачите, а трети направо чукат по прозорците на колите спрели на кръстовищата. Веднъж задържани от полицията, те бързо са пуснати на свобода, защото са малолетни.

Всички политици и историци, които упрекват Франция и Макрон, че отказват преговори с Албания и Македония, ще се почувстват много странно, в деня в който албанците нахлуят в София! Тогава и те може би ще тръгнат към Париж?!