Зони за сигурност срещу "вносната престъпност" в Германия?

"Граждански патрули" обикалят из някои германските градове и създават "зони за сигурност". Твърдят, че германците са "беззащитни пред вносната престъпност". Всичко започна след изстъпленията пред Кьолнската гара.

Закрилници или биячи са тези хора? Настъплението на самозваните пазители на реда става все по-напористо, така че дирекцията на полицията в Кемниц наскоро беше принудена да излезе със специална декларация: „Тези „граждански патрули" в Дьобелн са не само ненужни – те са съвършено неприемливи." Защото „монополът за използване на сила е изцяло в ръцете на държавата", уточни директорката на полицията в Кемниц Соня Пенцел.

Ненужни, но въпреки това ги има. В отговор на едно запитване в Бундестага, германското Министерство на вътрешните работи уточнява, че подобни групировки вече има в почти всички федерални провинции. „Вътре в тези групи, които се представят като граждански патрули, може да възникне опасност от потенциален десен тероризъм", гласи формулировката на министерството.

От 2015 година насам в различни германски градове и общини възникват групировки по модела на „гражданските патрули", които подслоняват пъстра смесица от хора - десни екстремисти, футболни хулигани, рокери, но и тъй наречени „гневни граждани". Дясноекстремистки групировки настояват за изграждането на „зони за сигурност", където „германците да се чувстват в безопасност".

Според допитване на YouGov в началото на 2016 година, 29% от германците са заявили, че потенциално биха се включили в „граждански патрул", за да защитават своите собствени интереси, ако държавата не ги защитава. Авторите на допитването твърдят, че фитилът на подкрепата за „гражданските патрули" е бил запален от изстъпленията пред Кьолнската гара в Новогодишната нощ.

"Гневни граждани", хулигани, рокери, десни екстремисти

Политиците и полицията вече добре осъзнават каква опасност представляват „гражданските патрули". Но юридическите възможности за борба срещу самозваните шерифи са ограничени. „Наблюдаваме ги много внимателно", уверява Леони Мьолман, говорителка на Вътрешното министерство в Северен Рейн-Вестфалия. Обаче тези групи съзнателно балансирали на ръба на законността, допълва тя.

„Гражданските патрули" организират така наречените „разходки" или „маршове", които властите междувременно класифицираха като „събрания" и така стана възможно да им налагат по-сериозни ограничения. Обличането на еднотипни жилетки при определени обстоятелства също може да се третира като нарушение на забраната на униформите. Колкото до идеята тези групировки да бъдат поставени под наблюдение от Службата за защита на конституцията, вътрешния министър на Северен Рейн-Вестфалия смята, че „юридически това не е съвсем просто".

В Дьобелн полицията предприе действия срещу една групировка, която обяви, че „се притичва на помощ на полицията", а членовете ѝ носят жилетки с надпис „зона за сигурност". Градската управа проучва въпроса дали да не забрани изцяло носенето на такива жилетки.

Проявите на „гражданските патрули" в Дьобелн и Фрайберг през октомври тази година привлякоха голямо обществено внимание. Полицията ограничи действията си единствено до това да изолира определени участници и да конфискува забранени дрехи. Говорител на полицията обясни, че други възможности не е имало, по никакъв начин не се налагали арести.

По данни на Вътрешното министерство в Северен Рейн-Вестфалия твърдото ядро на тези групировки в провинцията наброява около 250 души. Но за определени демонстрации те можели да мобилизират до 700 души. Чрез на пръв поглед безобидните тъй наречени „разходки", тази пъстра смесица от десни екстремисти, хулигани, рокери и „гневни граждани" се опитва да привлече и аполитични граждани, казва министърът на вътрешните работи на провинцията Херберт Ройл.

"Закрила на гражданите и родината"

Матиас Кванд, който научно изследва проявите на десния екстремизъм, твърди, че в гражданските патрули има няколко различни сегмента: в диапазона между „радетели за сигурност", „протестиращи" и „дясноекстремистки насилници".

В последната категория влизат „Група Фрайтал" и „Революция Кемниц". През март 2014 година Дрезденският съд осъди на дълги срокове лишаване от свобода осем души от „Група Фрайтал" заради бомбени атентати срещу бежански приюти и срещу политически противници. Процесът срещу „Революция Кемниц" започна на 30 септември.

„Дясноекстремистките движения обичат да представят своите действия като „закрила на гражданите и на родината", за да избегнат социалната изолация и да оправдаят както идеологията си, така и склонността си към насилие", пише Матиас Кванд. Той предупреждава, че въпросът за сигурността не бива да се „оставя в ръцете на крайнодесни политически актьори".