Чужди сили решават съдбата на Либия

От арена на гражданска война Либия се превърна в международно бойно поле, на което действат все повече чужди сили. Парламентът в Турция разреши наскоро изпращането на военни части в страната, първите са вече на път.

В центъра на Триполи се издигат руините на недовършени жилищни сгради. В тях са се настанили 170 семейства на либийски бежанци, в тухлени бетонови скелета с квадратни отвори в стените, в които така и не са поставени прозорци.

Абдел-Хати посещава недовършените строежи всеки ден. Сърцето му се къса от тази гледка, казва той. Хората тук живеят в нищета, докато неговите деца спят вкъщи на топло.

Абдел-Хати носи на бежанците одеяла и матраци. От началото на офанзивата на Халифа Хафтар в Триполи през април повече от 140 хиляди либийци са избягали от бойното поле. Сред тях е Самира Али.

„Ракети унищожиха къщите ни, разбиха прозорците – беше ужасно. Всички избягаха. Една ракета падна до нас. Синът ми, който има болно сърце, се разплака и изгуби съзнание."

След свалянето на диктатора Кадафи преди повече от осем години, Либия е управлявана от милиции и племенни съвети. Държавни структури почти няма. В източната част на страната генерал Халифа Хафтар е създал военно формирование от части на либийската армия и въоръжени милиции - т. нар. Либийска национална армия, в която участват също салафити и бивши поддръжници на Кадафи. Малко по малко бойците на Хафтар успяват да овладеят територии в източната и южната част на страната.

Една разделена и съсипана страна

През април той започва офанзивата срещу столицата Триполи. Там се намира международно признатото правителство на Файез Ал Сарай. То е слабо и зависи от подкрепата на милиции в западна Либия, част от които преследват ислямистки цели. В средата на декември Хафтар заплаши окончателно да завладее Триполи. Настъпил бил решителният час. На следващия ден Файез Ал Сарай заяви следното: „Скъпи свободни граждани, не вярвайте на лъжите на тези, които излизат с подобни твърдения, не вярвайте на техните думи и внушения. Решителниятт час не е настъпил."

Настъплението на Хафтар в непосредствена близост до столицата беше възможно благодарение на военната подкрепа на Египет и Обединените арабски емирства. От септември руски наемници също се бият на страната на генерала, техният брой вече надхвърля 1000.

Правителството на Файез ал Сарай пък е подкрепяно от Катар и Турция. Турски дронове са осъществили най-малко 200 нападания до ноември.

Международното участие във войната в Либия се разширява. Турция реши да изпрати военни части, първите от тях вече са на път.

Дипломатическите опити да бъде предотвратено превръщането на Либия във втора Сирия изглеждат все по-обречени. През септември стартира съвместна инициатива на Германия и Обединените нации, наречена „Берлински процес". Среща на върха е планирана за януари, но конкретна дата все още не е уговорена.

Фати Башагха, вътрешният министър на международно признатото либийско правителство, е скептичен: „Трудно е да водиш разговори, когато човек като Хафтар отказва всякакви преговори, защото познава единствено насилието. С насилие той иска да завземе властта."