Инж. Владимир Вутов: Обичам сложните за изпълнение строителни обекти

Инж. Вутов, да започнем с една много актуална тема – благотворителната инициатива на „Геострой” за възстановяването на църквата в с. Бисер, която на 26 юли беше осветена. Как „софийското” дружество „Геострой” стигна в с. Бисер?

От правителството ни попитаха дали може да съдействаме за ремонта на църквата „Св. св. Кирил и Методий” и решихме да помогнем на хората от с. Бисер, което най-тежко пострада от катастрофалното наводнение през февруари 2012 г. Наши специалисти посетиха обекта, направиха оценка за необходимите строително-монтажни дейности и в първите дни на май започнахме безвъзмездното възстановяване на храма. За нас това е жест на съпричастност, който е част от политиката на „Геострой” за благотворителни инициативи. Това не е първото ни дарение, но е по-особено. В съдбата на с. Бисер има много превратни периоди и някаква повтаряемост на трагедията преди наводнението от тази година. Един от най-тежките моменти е свързан с историята на 101-годишната църква. Тя е била опожарена от турските войски през юни 1913 г. Изгаря покривът й, обгорени са вътрешните колони, на които се крепи средният купол. Храмът е обновен и осветен отново през 1925 г.

Направеният от „Гео­строй” ремонт е първият основен ремонт на църквата според местните жители…

Да. Това е мнението и на председателя на църковното настоятелство г-н Шуманов. Когато през май нашите специалисти и подизпълнители започнаха работа, храмът беше в много тежко състояние, с видими щети от някогашния пожар. Част от конструкцията на покрива беше изгнила, открити бяха изгорели носещи греди. Направихме ремонта за два месеца. Подменихме засегнатите от времето елементи на покривната конструкция, направихме изолация, подмяна на обшивката на кубетата и всички керемиди. Извършихме саниране, топлоизолация и боядисване на църквата. Бяха възстановени и боядисани повечето от орнаментите и корнизите по фасадата и вътрешността. Това беше може би едно от най-трудните неща и за изпълнението му бяха наети най-големите специалисти – златоградски майстори. Цокълът на фасадата бе облицован с оформен ивайловградски камък, бяха извършени ремонтни дейности в двора на църквата и беше поставена нова дървена порта. На 26 юли църквата беше осветена от Негово Високопреосвещенство старозагорския митрополит Галактион.

Историята се повтаря. Така е било и през 1925 г., когато възстановеният след пожара храм е бил осветен от тогавашния старозагорски митрополит Павел. Затова казвам, че ремонтът на църквата в с. Бисер ни кара да се чувстваме по някакъв особен начин като дарители заради историята и драматичните събития на това място.

„Геострой” е млада компания, но имате десетки завършени проекти зад гърба си. Кои са най-важните и най-трудните за изпълнение?

Имаме сериозен опит и десетки завършени проекти в промишленото и гражданското строителство и в минната индустрия. Сред най-големите предимства е спо­соб­ност­та ни да изпълняваме мащабни обекти в условията на действащо производство. Един от тях е реализираният в рудник „Елаците“ проект за оптимизиране на рудодобивните процеси „Нов корпус за едро трошене КЕТ-3“. Той бе изграден във вътрешния контур на рудника на кота 1060 м надморска височина в условията на непрекъснат добив. Съоръжението се състои от претоварен възел, естакада и корпус. Транспортирането на натрошената руда в КЕТ-3 става с лентов транспортьор, разположен в тунел с дължина 730 м. Част от него бе прокарана през сложен техногенен насип по иновативната система Symmetrix – процес, в който участваха дружествата „Геотехмин” и „Геострой”. Изключително сложно бе поставянето на трошачките в чашата на рудника, както и кофражите и отливането на плочи. Те бяха високи от 7 до 12 м и дебели от 60 см до 1,20 м.

През 2010 г. „Геострой” АД се включи в изграждането на Софийското метро. Като подизпълнител на „Геотехмин” на Метростанция 11-II „Джеймс Баучер” ние изпълнихме кофраж, армировка и бетон на покривната плоча на метростанцията и прилежащия й тунелен участък; външни конструкции: входове и рампи; а през 2011 г. и вътрешни конструкции: дънна плоча, стени и междинни плочи. Обектът е сложен за изпълнение, защото се реализира в условията на непрекъснат градски трафик. Според първоначалния проект основният изкоп в станцията и участъка трябваше да бъде изпълнен по открит способ. По молба на възложителя „Геотехмин” ООД – главен проектант и изпълнител, направи промяна в технологията на изграждане, която позволи непрекъснато двупосочно движение по бул. „Черни връх”. Това стана възможно чрез изграждането на части на външната конструкция от шлицови стени и покривна плоча, разделена от надлъжна конструктивна фуга.

За първи път в метростроителството в България на този обект „Геотехмин” и „Геострой” приложиха технологията за напрягане на стоманобетоновите плочи. Този метод се използва за покривната плоча на тунелния участък и за почти всички междинни плочи в тунела и станцията. Станцията се изпълни чрез изкоп под защитата на покривната плоча и допълнително анкериране на шлицовите стени с IBO анкери на 3, 2 и 1 реда, тунелният участък се укрепи с един ред въжени анкери. Понеже основната метроконструкция с гаражите се изпълни „отдолу нагоре”, всички необходими материали за нейното изграждане (кофраж, армировка, бетон и др.) бяха доставени чрез направени технологични отвори в покривната плоча с размери 3х3 м.

„Геострой” има ценен опит и в строителството на жилищни и офис сгради. Ние изцяло реновирахме четиризвездния хотел „Скалите” в Белоградчик и изпълняваме обекти в сферата на гражданското строителство.

Какви са актуалните проекти, по които работите в момента?

„Геострой” е изпълнител на строежа на пречиствателна станция за руднични отпадни води на „Елаците” по иновативна за България технология на японската компания „Мицубиши Матириълс Текно”.

В момента изграждаме и петата руслова централа – мини-ВЕЦ „Прокопаник“ от проекта „Каскада Среден Искър” на италианския инвеститор „Петролвила Груп”. Строителните работи по стоманобетоновите конструкции се изпълняват по класическия метод „отдолу нагоре” в тежки геоложки условия под кота дъно на река Искър и на моменти при голям воден дебит.

В условията на продължаващата криза как оценявате развитието на сектора и къде са основните проблеми?

Строителният бранш е един от най-засегнатите в кризата не само в България, но и в ЕС и в други страни. Причините са свързани със строгите бюджетни ограничения, с увеличаването на цените на енергийните източници и на общите строителни разходи, със свиването на потреблението. В България ситуацията в бранша е още по-трудна и заради междуфирмената задлъжнялост.

По данни на Евростат, съобщени в началото на 2012 г., за една година у нас е отчетен спад в строителната продукция с над 10 на сто. Направените инвестиции са в пъти по-малко, отколкото в „златния“ период преди и малко след приемането ни в ЕС. Има голям спад в строителството на сгради, много „замразени” жилищни обекти и пусти хотели, които се разпродават. Ние сме много далеч от ситуацията в Ирландия, където беше създадена специална държавна агенция, за да управлява недостроените жилища, да ги продава и която дори наскоро за първи път събори недовършена жилищна сграда. Но „ненужните“ обекти ще стават все повече, при положение че намаляват финансовата стабилност на компаниите и възможностите им за финансиране, а пазарът се свива.

Обществените поръчки в публичния сектор, особено строителството на пътна и екологична инфраструктура, са шанс за „глътка въздух” за фирмите в България, но там може да има други проблеми – понякога наличие на задължения на общините към бизнеса, невинаги прозрачни процедури за обществени поръчки, както и феноменът, разраснал се у нас в периода на кризата – спечелване на търгове с „дъмпингови цени”. Те понякога трудно покриват дори стойността на строителните материали. Това няма как да не води до натрупване на дългове в строителството. Тази практика увеличава риска от нарастване на междуфирмената задлъжнялост и фалити.

В тези условия всяка компания търси различни начини за оцеляване – привличане на чужд инвеститор, преструктуриране или навлизане в нови ниши. В някои западноевропейски държави например строителни компании изместват фокуса си към реновирането на жилищни сгради. Уви, в кризата някои собственици може да се поддадат на корупционен натиск в публични търгове само и само да оцелеят. Това е погрешен подход, тъй като поединичното „спасение” по този модел може да задълбочи както проблемите на самите компании, така и ситуацията в бранша.

Като говорим за трудностите, трябва да кажем, че в строителния сектор има и много добри неща – въпреки кризата продължават да се развиват и планират немалко перспективни проекти, а фирмите да проявяват коректност една към друга. За успешното развитие на бранша много важни са партньорството и сътрудничеството между компаниите, основани на взаимен интерес, по-бързото въвеждане на електронни обществени поръчки, както и действията на браншовите организации като Камарата на строителите в България. Ние наричаме нещата такива, каквито са, и търсим добри решения за бизнеса и обществото.

Като член на УС на КСБ удовлетворява ли ви постигнатото до момента и накъде браншовата организация би трябвало да насочи усилията си?

Камарата на строителите в България държи ръката си на пулса в бранша, като анализира тенденциите и поставя на общественото внимание проблеми, свързани с жизненоважни въпроси на сектора. Анализирането на проблематиката е свързано с организиране и провеждане на търговете у нас. Ясна е и позицията на ръководството на КСБ срещу допускането на дъмпингови цени, за премахване на дискриминиращите критерии в търговете и други „работи”, за подобряване на конкурентните условия и за по-честни процедури. Очаквам, че институциите скоро ще изработят процедура за въвеждане на система за е-обществени поръчки и КСБ ще помогне в този процес.

Какво си пожелавате да построите?

Образно казано, най-сложния обект на света. Също така и най-полезния за хората и обществото.

Имате ли препоръки към в. „Строител”?

Вестник „Строител” е необходим и полезен за целия строителен отрасъл. Изданието отстоява и популяризира активната и градивна позиция на ръководството на КСБ. В. „Строител” отразява задълбочено тенденциите в бранша, без да премълчава проблемите, и в същото време прави добри новини за проектите на компаниите и развитието в сектора. Те може да се „огледат” на страниците на изданието и да си кажат: „Има ни на картата на България”.