Кога България най-после ще се отърве от пропагандните съветски паметници?

Всички знаем какъв ден е днес. Милионите загинали съветски, подчертавам, а не само руски войници, заслужават да се преклоним пред тях за това, че са спрели болните амбиции и безумства на националСОЦИАЛИСТИЧЕСКА Германия. Но съгласието ни с днешната политика на Кремъл приключва тук. Пропагандните им паметници в страни от Източна и Централна Европа са меко казано неуместни и виждаме, че Чехия вече работи по въпроса. Днес обаче фокусът на ФАКТИ по темата ще е върху нашата страна България.

На 27.04.2020 г. г-жа Екатерина Захариева и г-н Сергей Лавров, министри на външните работи на Република България и Руската федерация, проведоха телефонен разговор, в който една от темите бе именно статутът на съветските паметници и военните гробища, в които са погребани починали съветски войници. Впрочем, макар и да е странно наличието на военни гробове тук, тъй като съветските войници не са водили битки на наша територия, към тези гробове нямаме и няма как да имаме каквито и да е претенции.

От прессъобщенията и медийните публикации за разговорите между официални лица често някои неща остават неясни. Поради това нашата медия изпрати следното запитване до Министерството на външните работи на Република България, като под него Ви предоставяме и коректния изчерпателен отговор на МВнР:

ФАКТИ: Обсъждан ли е, както твърди руската агенция ТАСС, въпросът за съветските паметници в България, който както всички знаем силно разделя българското общество? Ако е обсъждан, то в какъв контекст?

МВнР: Въпросът за паметниците, свързани с общата история между България и Русия, беше поставен от руския външен министър Сергей Лавров в контекста на възможно сключване на Междуправителствено споразумение за статута на военните гробове и паметни места, съответно на териториите на България и Руската федерация. Този въпрос не е нов, обсъжда се от 2013 г., като към момента няма постигнато съгласие за подписване на споразумение. Военните гробища са в правомощията на Министерството на отбраната, а що се отнася до защитата на паметниците – това е гарантирано в съществуващите двустранни спогодби с Русия, включително в договора ни за приятелство и сътрудничество с Русия от 1992 г.

Кои точно са тези спогодби с Руската федерация, не е е никак ясно. Но въпросният Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация е публичен и лесно може да се открие интернет пространството. Той е обнародван в Държавен вестник на 18 май 1993 г., като в чл. 15 пише следното: ''Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища. До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия ще бъде осигурен свободен достъп. Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.''

Ако това е спирачката пред България да демонтира пропагандните съветски паметници, намиращи се на нашата територия, то защо този Договор не бъде развален, а след това наново сключен, но при съвършено различни условия? Същото важи и за неясните нам спогодби с РФ. Впрочем, преглеждайки Договора за приятелски отношения и сътрудничество между нашата и руската страна, човек може да остане с усещането, че някои от точките са в известно противоречие с членството ни в НАТО. Но това ще оставим за по-нататък.

И тъй като отлично знаем, че решението за демонтаж на пропагандните съветски паметници, като този в центъра на София, няма как да бъде взето от Министерството на външните работи, на 29.04.2020 г. медията ни изпрати запитване и до правителствената информационна служба, за да разбере каква е позицията по казуса на българското правителство в целостта му, както и личната такава на министър-председателя Бойко Борисов.

Е, сигурно няма да останете изненади, че до момента отговор не сме получили, а и не се надяваме. Мълчанието е най-удобно, защото се знае добре, че възмущението и протестът на различните прослойки не трае особено дълго. А пък форсмажорната ситуация в момента, също би могла да послужи като оправдание. И то за всичко.

След като Чехия даде тон обаче, смятащите, че нахлулите в България съветски войски не са донесли свобода в страната ни, а по-скоро обратното на свобода, сме длъжни непримиримо и последователно да искаме отговори, но и последващи действия, които да бъдат в интерес на историческата истина. А тя за мнозина е, че страна, обявила ни война на 5.09.1944 г., няма как да бъде възприемана от нас за освободител. СССР е окупатор, чийто ПРОПАГАНДНИ паметници трябва да бъдат демонтирани на мига. В по-лошия случай - в близко бъдеще.