ЕНП: „НЕ на проекта „Белене”

В страната бе организирана мащабна подписка за насрочване на референдум, която галеше ушите на обществото с рефрена, че това е негово демократично право. Става дума за гигантска манипулация, в която на обществото се предлагат част от аргументите, някой от фактите, отбрани истини и неистини, които целят да се формира фалшив патриотизъм на основата на един грабителски проект, заявяват от ЕНП. (
Председателят на партията Мария Капон каза: "Не може в рамките на 1 минута някой да отговори с "да" или "не" за проекта "Белене" при положение, че 30 г. българските политици не искат да дадат ясен отговор”.
ЕНП е за ядрената енергетика, подкрепяме строежа на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" и всички действия за подобряване на енергийната ефективност, но страната ни не може да си позволи да инвестира 20 млрд. лв. в един проект, който е и морално остарял, смята Капон.
При тази сума и при лихва около 5% България ще трябва да плаща годишно от главница и лихви средства в размер на 1 млрд. и 800 млн. лв. "Кажете ми какви пари трябва да печели една такава ядрена централа или просто определени кръгове от БСП имат интерес да бъдат похарчени тези пари на българските данъкоплатци. Защото никой не е видял бюджетирането на проекта, неговата икономическа ефективност - за първи път преди няколко месеца излезе предварителната му оценка от консултанта", коментира Капон.
От ЕНП смятат, че е важно, особено с оглед на един евентуален референдум, обществото да чуе обективната истина, преди да е станало твърде късно и преди да са подведени много хора. Затова Единна народна партия  стартира информационна кампания, за да се чуе и другата истина и останалите факти и подробности, и всеки да може свободно и съзнателно да състави своето становище. Смятаме, че това е дълг на всеки национално отговорен демократично човек.
ПРЕДИСТОРИЯ
Малко предистория за всички тези, които обичат да я забравят или твърде удобно гледат да я пропуснат. Проектът Белене, стартира с Постановление на Министерски съвет номер 9 от 20 март 1981 година. Както виждате, сега сме 2012 година и пред очите ни продължава да зее прословутият „гьол”. На 20 декември 2002 година Министерски съвет изненадващо взема решение за продължаване работата по изграждане на АЕЦ „Белене”. Очевидно някой е имал интерес 20 години по-късно да събуди позадрямалия проект. В началото на 2003-та се предприемат стъпки за актуализация на наличната база и оценка относно изграждането на новата ядрена мощност. През февруари 2003 министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до шест компании в областта на ядрената енергетика с искане на актуална техническа, икономическа и финансова информация. Идват седем предложения от пет компании. Освен руският тип реактори на „Шкода” и „Атомстройекспорт” се предлагат и реактори на американската „Уестингхаус”, френската „Фраматом” и канадската „АйЕйСиЕл”. Възложителят НЕК допуска само първите две фирми! Тук е заровен ключът, който ще ни даде отговори на много други въпроси. Защото се оказва, че ние сме дали технологични предложения да се дострои съществуващият реактор – руска технология ВВР 1000/Б320. По тази причина предложенията на западните компании са отхвърлени още на предварителния етап. Получава се нещо като състезание с един кон.  Просто случайно хората, които тогава управляваха държавата ни са направили така конкурсните условия, че да се стигне до избора на руската държавна компания „Атомстройекспорт”. Разбира се, беше произведено и нещо като съревнование с чешкия консорциум, воден от „Шкода ядрено машиностроене“ – собственост на руски инвеститори, които представят оферта, сходна с 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”. По време на така наречените преговори Възложителят, в лицето на г-н Румен Овчаров от БСП, изрази театрално недоволство, че цената за доизграждането на АЕЦ „Белене” в офертите на „Атомстройекспорт” и „Шкода”  били близки до цената за изцяло ново строителство. След това заключение на водещия ядрен адвокат на БСП, България получава ненадейно изкусително, неустоимо предложение от „Атомстройекспорт” те да изкупят съществуващото оборудване на площадката на АЕЦ „Белене”, но пак те да изградят два изцяло нови реактора. С други думи започва проект от нулата. При така възникналата приказна ситуация стои въпросът защо са били отстранени френската, американската и канадската компании? На този въпрос и до днес никой не иска да даде отговор. Нито г-н Овчаров, нито г-н Станишев, нито тогавашните членове на правителството на НДСВ, нито г-н Първанов…
Тогава се разигра един фарс и на публиката бе обяснено, че сме постигнали голям успех, че руснаците са ни изкупили едва ли не вторичните суровини, а те всъщност се превърнаха  в оборудване за други техни централи. Което и до днес работи! В резултат се оказа, че трябва да ни построят два нови реактора, на практика без участие в справедлив конкурс. Ето къде е коренът на корупцията, за която и до днес ни агитират! Между другото, оборудването е можело да се предостави на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”, вместо да се дава на безценица обратно на страната-производител. Само от тази скромна срамна сделка, по оценка на специалистите, сме загубили около 50 млн. евро.  Резултатът от цялата манипулация е, че през октомври 2006 г. НЕК официално обяви, че „Атомстройекспорт” е избрана за изпълнител на два нови 1000 мегаватови блока на площадката в Белене.
Единна народна партия не е компетентният държавен орган, който трябва да прецени дали така проведената процедура носи в себе си корупционен елемент, но е очевидно, че националните ни интереси не са били водещият фактор.
АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ
За всички трябва да е ясно, че този проект е погълнал повече от 1 млрд. лева, срещу което не сме получили нищо. За изминалите седем години не се намери нито един лековерен инвеститор, който да даде повече от 20 млрд. лева за този проект и затова желанието на мераклиите да има „Белене” е да ни накарат ние да платим тази цена през джоба на държавата, т.е. през джоба на всеки един от нас. Какво ни се предлага? Ток, който ще е 4-5 пъти по-скъп от този на АЕЦ „Козлодуй”. Това е солидна гаранция, че всички цени на потребителските стоки ще тръгнат нагоре. Т.е. от нас се иска да платим десетки милиарди и в резултат да си гарантираме по-скъпи стоки, по-скъпи услуги и по-труден живот.  И някой да може да си прибере комисионните. На България се предлага един референдум, който да прехвърли отговорността върху гражданите за една минута да решат въпрос, който политиците отказват да решат в продължение на повече от 30 години. При днешното финансово състояние на България, подобен разход от над 20 млрд. лева, по оптимистичната оценка на HSBC, ще ни доведе до трета финансова национална катастрофа. Две вече имахме и те носят имената на Андрей Луканов и Жан Виденов. Сякаш по ирония на съдбата, представителите на социалистическата партия винаги намират форма и начин да подтикнат страната в тази посока.
Глашатаите на енергийната ни зависимост от Русия мълчат, че реакторът, предвиден за „Белене”, е модел от 1992 г. Ако социалистите решат да го строят с помощта на Москва, докато се построи и пусне в експлоатация той ще е вече на 30 г. Кой в България е готов да се подложи и да поеме този риск? Гарантира ни се 100 % енергийна зависимост от Русия. Чухме го ясно и в интервюто на бившия президент Първанов. За газа вече плащаме 8 пъти повече, отколкото в Съединените щати. Може би някой от вас ще си спомнят как ненадейно и предсрочно г-н Овчаров подписа договорите за доставка на газ на по-висока цена, далеч преди да са изтекли.
Единна народна партия смята, че всичко това е в услуга на чужди национални, политически и икономически интереси.
Единна народна партия смята, че въпросът е от национално и надпартийно значение, което ще засегне живота на поколения българи. Затова се обръщаме, днес, тук, към всички, отговорни политически партии като на първо място слагаме тези от център-дясното политическо пространство, независимо дали са парламентарно или непарламентарно представени, и към всички граждански организации, които смятат, че е важно да обединим усилия в една кампания срещу този проект, който ще ограби България. Призоваваме председателите и ръководствата на всяка една от тези партии да изразят категорично своята позиция, защото това е ясен и прагматичен лакмус кой от коя страна на бариерата се намира. Становището и позицията по тази тема говорят много повече, отколкото хиляди думи. Ние нямаме претенцията за изключителност. Нито искаме да доминираме подобна коалиция, но протягаме ръка. Ще търсим този отговор от всеки и ви съветваме и вие да задавате този въпрос. Кой от коя страна на барикадата се намира по този икономически, но в крайна сметка и политически национален въпрос?