Защо Украйна още няма собствени балистични ракети

Навремето Украйна е участвала активно в съветската ракетна програма и разполага с достатъчно научен потенциал в тази област. Защо тогава тя все още не разполага със собствена балистична ракета?

Балистичните ракети са един от малкото видове оръжие, с каквото Украйна не разполага и досега, въпреки съветското ракетно наследство. По време на войната работата по създаване на собствена балистична ракета напредна, но резултат още няма.

Технология, която вече е на десетки години

В исторически план балистичните ракети не са нов вид оръжие. За техен праобраз се смята ракетата V2 ("Фау 2"), създадена в нацистка Германия и използвана за първи път през 1944 година. Първата успешна междуконтинентална балистична ракета пък става съветската Р-7, тествана през 1957 година.

„Украйна е участвала в разработките на базовите проекти за ракети със стратегическо назначение, използвани от СССР. Техническите решения са се изпълнявали от украинската страна, а реализацията е ставала в руските заводи", казва пред ДВ украинският оръжеен експерт Серхий Згурец.

Той обаче допълва, че натрупаната научна база не е била предадена изцяло на днешните украински учени. Междувременно ракетният отрасъл е продължил да се развива и на новите конструкторски бюра на моменти им се е налагало да започват от нулата.

Държавно и частно балистично оръжие

Първият проект, над който започва да работи Украйна, е за балистична ракета със среден обсег от 500 км, който в началото се нарича „Борисфен", но е закрит и тогава се взима решението за комплекса „Сапсан".

Украйна работи над него от 2026 година. „Някои елементи от този оперативен ракетен комплекс вече бяха демонстрирани на парадите. Определени елементи дори са тествани", казва пред ДВ бившият заместник-началник на Генералния щаб на украинската армия генерал-лейтенант Ихор Романенко, отговарял навремето за програмата „Сапсан". Но той се оплаква, че „заради агентите на Кремъл всичко пропадна".

Началото на войната на Русия срещу Украйна прави отново много актуален въпросът за разработването на ракетата "Сапсан". През 2023 година бившият министър на отбраната Алексий Резников споменава, че има „много реалистичен шанс" за използването на този комплекс срещу руските войски. През 2025 президентът Зеленски потвърждава, че са извършени успешни изпитания на ракетата „Сапсан" и дори заявява, че се готви пускането ѝ в серийно производство. Но повече подробности за изпитанията така и не са разкрити официално от Украйна.

Наред с държавния сектор, с разработването на балистично оръжие се занимава и частната компания Fire Point. Нейната генерална директорка Ирина Терех казва в интервю за агенция „Ройтерс", че до момента са проведени около 15 изпитателни пуска на балистичната ракета FP-7 с обсег 300 км. Терех разчита първото бойно използване на ракетата да се състои още в началото на есента, а в края на есента Fire Point планира да започне и бойното използване на ракетата FP-9 с обсег до 850 км.

Препятствията пред украинските балистични ракети

„Обещанието е едно, а реалното изпълнение на програмата - съвсем друго", коментира по този повод пред ДВ авиационният експерт Валерий Романенко. Той дава пример с ракетата „Фламинго", от която производителите бяха обещали от началото на годината да произвеждат по три броя дневно, а в момента пускат по три броя месечно.

Серхий Згурец също казва, че изявленията за „Сапсан" и Fire Point тепърва предстои да бъдат потвърдени на практика. Експертът не гледа с добро око на компании, които се залавят с няколко неща едновременно, какъвто е случаят с Fire Point, занимаваща се с дронове, балистика и антибалистика. Според него това намалява възможностите им да се концентрират върху един проект.

Експертът посочва и това, че създаването на украинска балистична ракета изисква решението на редица сложни задачи. „Един от насъщните проблеми, който още не е решен докрай от украинската страна, е ракетното гориво. Освен това ни е нужна система за насочване."

Fire Point се опитва да реши тези задачи в завод в Дания, където - по данни на компанията - се планира да започне производството на ракетно гориво, корпуси на двигателите, части за други компоненти на ракетата, както и сглобяването на двигателите. По план откриването на първата фаза на завода трябва да се състои още през тази година, а на основната - през 2027-а.

При това Украйна ще трябва да решава сама много от проблемите в развитието на балистичните технологии, тъй като не всички партньори бързат да споделят с нея опита си. Така например по време на президентството на Джо Байдън Украйна е поискала от американците да споделят рецептурата на горивото си от по-старите ATACMS за „Сапсан", но е получила отказ. Президентът Зеленски се е случвало да се оплаква, че редица страни в света не са заинтересовани от развитието на украински балистични и антибалистични технологии заради конкуренцията на глобалния оръжеен пазар.

Ударите на Русия и възможностите на нейната ПВО

Валерий Романенко отбелязва, че освен всичко това важен фактор, който спира развитието на украинската балистика, са руските удари по ключови за ракетната техника предприятия в района на Днипро, Павлоград и Житомир.

От своя страна Згурец посочва, че с балистични ракети с обсег от 300 км биха позволили на Украйна да унищожи руските системи за противовъздушна отбрана и могат да ѝ помогнат да се защитава по-успешно от руските ракети „Искандер". „Те вече не биха могли безнаказано да изстрелват ракети към Украйна. Обсегът на „Искандер" е максимум 500 км. Знаем къде са зоните, от които ги изстрелват. Затова унищожаването на пусковите пунктове и зарядните установки на ракетите „Искандер" ще стане по-лесно при наличието на балистични ракети. Руската ПВО не представлява съществено препятствие за изпълнението на нашите задачи."

Яснота кога ще стане това обаче няма. На шести август Володимир Зеленски заяви, че разчита „да се постигнат нужните резултати" в балистичната и в антибалистичната програма през 2026 и 2027 година.