Тежка присъда за българската прокуратура. Но да не бързаме с ликуването

Решението по делото срещу Прокопиев, Трайков и останалите обвиняеми е тежка осъдителна присъда за прокуратурата. Но да не бързаме с ликуването. Защото процесът изпълни предназначението си: тормоз, сплашване и назидание.

 

Първият и най-важен извод е, че българският съд е още жив. Този последен, поне частично непревзет остров на независимост в страната продължава да устоява на ударите и атаките, на които е подложен. Дори и неговото „специализирано“ звено, създадено (и неведнъж действало) като придатък на прокуратурата.

Слава богу, оказа се, че благодарение на съда (в случая - на един конкретен съдия) в България все още не е възможно да те вкарат в затвора за това, че публично си изразил мнението си (за каквото бе обвинен издателят на „Капитал“ и „Дневник“).

Потвърдено: скалъпен процес, абсурдни обвинения

Затова пък човек може да бъде поръчан и обвинен за всякакви измишльотини, за да бъде опозорен и подложен на репресии. Вчерашното решение на съда потвърди, че става дума за грубо скалъпен процес, за абсурдни обвинения, които нямат нищо общо с правосъдието. Както каза друг от обвиняемите: "Не съм извършил нито едно от посочените деяния. Нещо повече - някои от тях не са се случвали, други не бих могъл да извърша дори на теория". На всичко отгоре обект на цялото дело е една от най-прозрачно проведените и най-изгодни като финансов и икономически ефект приватизационни сделки.

Това е отдавна известната истина, съвсем очевидна за всеки запознат със случая. В българските условия обаче се изисква голяма смелост, за да се назове тази истина открито под формата на съдебно решение. Както го направи съдията, посочвайки в мотивите си, че „част от обвиненията не съставляват престъпления, а друга част от обвиненията са за престъпления, които не са извършени".

Смесени чувства

Тези мотиви са тежка осъдителна присъда за прокуратурата. Присъствали вчера в съдебната зала казват, че тяхното прочитане е предизвикало смях и подигравки. Но да не бързаме с ликуването. Не само защото присъдата най-вероятно ще бъде обжалвана и всичко може да започне отначало. Станалото поражда смесени чувства най-вече заради това, че макар и загубен от прокуратурата на първа инстанция, процесът изпълни предназначението си: тормоз, сплашване и назидание.

Негова основна мишена бе издателят на две от малкото останали критични и качествени медии, от чиито разследвания през годините обществото научи за куп злоупотреби на властимащите. Като аферата "КТБ" например. За да бъдат унищожени тези медии, вече години наред издателят им е подложен на всевъзможни форми на репресия. За целта прокуратурата си прехвърля топката с КПКОНПИ - другата институция-бухалка, разпоредила серия запори на негови семейни и бизнес активи. Междувременно прокуратурата му повдигна и второ, не по-малко абсурдно обвинение по друго скалъпено за целта дело. Тъй че тормозът ще продължи и след вчерашната оправдателна присъда.

Въпреки тази присъда, приключилият вчера на първа инстанция процес изпълни и другото си предназначение - да бъде смразяващ пример за сплашане и назидание на останалите независими медии, както и на всеки друг, дръзнал да се противопостави на властимащите.

Тънката граница

И все пак: малката крачка, която делеше обвиняемите от затвора, вчера не бе направена. А тънката граница, отвъд която изчезват и последните фасадни остатъци на демокрация, законност и конституционен ред, не бе прекрачена. Засега.