Българката, която освети с гласа си националния празник на Франция

Изминаха пет години от злополучната изложба на „Тракийските съкровища“ в Лувъра. Около триста хиляди евра, събрани от куп „Приятели на Лувъра в България“, потънаха без отчет, някъде между Вежди Рашидов и Ксавие дьо Кабан. Може само да се предполага, че българската съпруга, на вече бившият посланник, не е съвсем чужда на набирането на средства за изложбата. Вярно е, че Бойко Борисов успя да се снима в двора на световноизвестния музей в компанията на Силви Вартан, но за българите живеещи във Франция, ефекта остана никакъв. Ако изложбата беше допринесла поне малко за опознаване на България от французите, похарчените около нея пари нямаше да оставят горчивия вкус на злоупотреба и пропуснати възможности. Гръмко оповестеното в България представяне скри до известна степен реалността. Поради некадърност и липса на професионализъм на българските представители, „Тракийските съкровища“ се явиха като доказателство за връзката между траките и гърците. Името на България фигурираше с малки букви, на афиша пред входа на Лувъра, в долния ляв ъгъл, като място на което са намерени антиките.

Без да струва едно евро на България, красивата пловдивчанка Соня Йончева на 14 юли т.г. повдигна самочувствието на българите, повече от всички статуи на Вежди Рашидов взети заедно. Силви Вартан споменава от време на време, че е българка, въпреки трудностите с езика и фамилното си име. Бившата звезда обаче, колкото и да е известна, никога не е пяла пред милиони зрители от целия свят. Николай Гяуров и Фьодор Шаляпин също не са пели пред милиони зрители. На връх Националния празник на Франция, на сцената издигната за случая на открито небе под Айфеловата кула, кристалният глас на Соня Йончева, спечели възхищението на любителите на класическата музика. Записът от престижния концерт вероятно ще се разпространява с години по интернет мрежата.

Успехът на българската певица не е само музикален. Той е многозначителен. Първо около нея не се завъртя никакъв политик с букет, за да повдигне рейтинга си, въпреки че разпространението на спектакъла беше световно. Това означава също, че в успехът ѝ няма нищо тенденциозно. Че организаторите на концерта бяха оценили само и единствено професионалните качества на пловдивчанката. Изявата на Соня Йончева доказва, ако е необходимо, равнопоставеността на всеки талантлив и трудолюбив българин, дори и на най-високите нива на европейското изкуство.

Възможно ли е някой ден българин да пее на Националния празник на Съединените щати на открито в „Central Park“ в Ню Йорк? Категорично – не! Стотици световно известни певци гостуват на „Метрополитан опера“ в Бродуей, но там е с билети. Американската култура е толкова различна от френската колкото е различна кухнята между двете страни.

Шарл де Гол създава министерство на културата във Франция през 1959 година. Американците нямат подобно министерство. За тях „културата“ е търговска дейност, която зависи само и единствено от личната инициатива и вкус. Книгата, операта, театъра, развлеченията, включително и киното се създават като продукти и свободата на избора на потребителя решава успеха или техния провал.

Защо французите не приемат „пазара“ като регулатор на културата? Основната разлика с американската концепция е достъпа до културата. Парите ограничават достъпа до култура. През вековете френските крале са подбирали художниците, архитектите, музикантите и театралните постановки. Те не са пазили художествените произведения за лична употреба, а са ги предоставяли на различни видове посетители. Ренесанса не е нищо друго освен победата на монарха върху църковния догматизъм. Бойниците са заместени от прозорци и светлината побеждава мрака на сводовете в катедралите. Прекратява се инквизицията. Раждат се музиката, красотата и развлеченията. Кралят Франсоа 1-ви сменя доминиращата позиция на латинския език, като го замества с френски. По този начин се осигурява достъпа до култура и науката до най-широкия кръг поданици. Наполеон, най-буйният син на френската революция, превръща Лувъра от дворец в музей. Неговата цел е същата като на предшествениците му. Колкото се може по-голям брой посетители, независимо от социалния им произход, да се учат от творбите на майсторите.

Де Гол просто официализира подкрепата на държавата на всички видове изкуства. По негово време се създава Художествена академия, подпомага се киното, благодарение на което, френското кино продължава да съществува, въпреки гигантската холивудска продукция. Български продуценти редовно участват във Фестивала в Кан, а стотици млади художници са излагали акварели, маслени бои и графики в световно известният „Салон д'Отон“ в Париж.

Това е политиката на Франция относно културата. Паричните потоци да се насочат първо към най-големия брой граждани, а не да бъдат препятствие. В последствие пазара си казва думата, но след като държавата изпълни задълженията си.

Благодарение на тази благородна универсална визия, българката Соня Йончева пя на Националния празник на Франция, от сцената пред Айфеловата кула.