„Взгляд“: Защо Полша ненавижда „Северен поток-2“

Официална Варшава повтори, че газопроводът "Северен поток 2" представлява заплаха за сигурността на "целия регион", но преди всичко за Украйна. Защо Полша е толкова притеснена от украинските приходи от транзита на руски газ, предвид многобройните ѝ претенции към „прославянето на бандеровците“? И вярно ли е, че след като проектът бъде завършен, Москва може да направи "каквото си поиска" с Украйна, коментира руският вестник “Взгляд“, цитиран от "Фокус".

„Не мисля, че в Полша цари твърда антируска реторика. Има обаче някои проблеми, които не ни харесват, например „Северен поток-2“. Този проект ще позволи на Москва да лиши Украйна от доставките на газ за Европа и след това да направи каквото си поиска с тази страна. "

Тези думи на полския премиер Матеуш Моравецки звучат в дисонанс с новината, че изглежда Дания е оттеглила последните си възражения срещу завършването на "Северен поток-2" и сега само американските санкции забавят окончателното изпълнение на проекта. Но твърдението му е забележително по друга причина: полякът лъже, където иска да каже истината, и казва истината, когато иска да заблуди другите.

В обективна реалност русофобията в Полската република под контрола на партията „Право и справедливост“ наистина е извън всякакви граници. Това признават и онези поляци (например журналисти), които работят в Руската федерация и нямат никакви симпатии към руското правителство: образът на Полша в Русия е много по-добър и благоприятен от образа на Русия в Полша.

Настоящият полски премиер не се интересува от това обстоятелство като цяло, според тях, и макар, че не са харесвани, заслужава да се обърне внимание поне на факта, че в руското политическо и обществено съзнание просто няма идеи за „нова окупация на Полша“ или за отмъщение на поляците за каквото и да е, въпреки че полската пропаганда настоява, че съществуват подобни мисли и че Москва е готова да продължи своя „кървав път над полските трупове“, просто така.

Това е „твърда антируска реторика“, съществуването на която полският премиер отрича, въпреки че, най-вероятно, той искрено вярва, че в Полша има по-малко омраза, отколкото би могла да бъде.

Що се отнася до "Северен поток-2", причините за полската омраза към него са много по-широки, отколкото би искал да покаже Моравецки.

Първо, това е чиста амбиция. Руско-германският проект за пренос на газ първоначално беше замислен да заобиколи Полша, което, разбира се, на Варшава не се хареса - тя искаше да получи своя дял от транзита. Разбира се, „Газпром“ няма обективни причини просто да споделя печалби с русофобски настроените поляци, но амбициите не зависят от обективни причини.

Например, в Полша по едно време активно се обсъждаше подобно тълкуване, че Москва е длъжна да храни поляците с газ като компенсация за претърпените в миналото страдания.

Второ, което е много по-важно, Полша е най-агресивният проводник на американските интереси в ЕС, с което демонстративно се гордее. Историята научи поляците да не се доверяват на европейските сили по въпроси на собствената си сигурност, така че те започнаха да търсят подкрепа по-надалеч веднага след падането на Желязната завеса - и те бързо я намериха, разчитайки на значимата полска диаспора в САЩ и Канада.

Оттогава Варшава е лобист на Вашингтон, независимо кой седи в Белия дом - републиканец или демократ. Партньорството на президента по никакъв начин не засяга интересите на американските продавачи на втечнен природен газ (ВПГ), чийто пряк конкурент е „Северен поток-2“. Поляците купуват американски ВПГ и слагат спици в колелата на руския проект, тоест, за да им се отдаде дължимото, те се държат като лоялни съюзници или васали (в зависимост от ъгъла на зрение), но не е прието да се говори за това на глас, защото противоречи на принципите на европейската солидарност - енергийния съюз на Полша с американците вреди не само на Русия, но и на Германия.

Третата причина за омразата към „Северен поток-2“ наистина се отнася до Украйна, по-точно до финансовата подкрепа на украинския държавен проект. В полската картина на света тя има за цел да ограничи Русия и да пречи на живота ѝ по всякакъв възможен начин, но с този подход Украйна бързо става по-бедна, тъй като нейното географско положение и зависимост от икономиката на Русия са неотменими.

Според логиката на нещата поляците, американците, германците и други в този случай трябва да поемат отговорност за изхранването на Украйна върху себе си, но никой няма допълнителни пари, така че въпросът се поставя така: да, Украйна е антируски проект, но Русия сама трябва да го финансира, т.е. главно чрез заплащане за транзит на газ през нейната територия.

Както и да е, Моравецки е прав, че премахването на клапана от украинските ръце ще направи възможно с Украйна да се направи, ако не всичко, което поиска човек, то голяма част от онова, което е рисковано да се направи сега.

Няма "дяволски трик" в този, съвсем очевиден и солиден бизнес интерес. Природният газ е една от основните руски стоки, гарантираща валутни приходи на хазната. Държавата е пряко заинтересована от непрекъснатата му продажба в страните от ЕС и би искала да елиминира посредника, стоящ между нея и купувача, тоест Украйна.

На първо място, защото това е непредсказуема и корумпирана държава, способна на всякакви провокации. Тя доказва това с цялата си история от 1991 г. и продължава да го доказва и до днес.

Но в същото време би било лукаво да се каже, че лишавайки Киев от оръжието - изнудване за газ, Русия мисли само за задълженията си към европейските купувачи. В отношенията с Украйна има редица проблеми, които тепърва ще трябва да се решават - и те ще бъдат решени, рано или късно, по един или друг начин.

Например, трябва да се постигне устойчив мир в Донбас, да се предоставят гаранции за сигурност на неговите жители и възможности за икономическо развитие на региона. Трябва да се осигури на Крим прясна вода и накрая да се затвори въпросът за принадлежността му към Руската федерация. Това е, така да се каже, неотменим минимум.

За целта върху Украйна ще трябва да окаже натиск, а не върху политическия Киев (практиката показва, че малко зависи от името на президента, тъй като политиката на страната се определя от украинските олигарси), а за украинците като цяло - провокативните действия на тяхната държава по отношение на Русия, руснаците и рускоезичните трябва да се отрази на украинските портфейли. Те и се отразяват вече, но все още в щадящ режим, докато Русия не прекъсне каналите за финансова подкрепа за открито враждебна държава за руска сметка.

Има много такива канали, като се започне с големия бизнес и се завърши с паричните преводи на мигрантите в родината им, но докато Киев има възможност да диктува условия по въпросите за транспорта на газ, този набор от методи е блокиран за Русия. Рисковете са твърде високи и ще останат високи до момента, в който „Северен поток-2“започне да функционира напълно.

И той ще заработи. Няма да се чака дълго.