Защо БСП продължава да е втора политическа сила?

Анко Иванов – д-р по философия, politkoment.blogspot.com

Неотдавна се появи една публикация под знаковото заглавие: „Защо ГЕРБ продължава да е първа политическа сила?“. По аналогия можем да разсъждаваме: „Защо БСП продължава да е втора политическа сила?“. Но аналогията не е копиране на съдържанието, а само формата. Отговорът на този въпрос изисква разкриване на причините. А те от своя страна не могат да станат ясни, ако не разкрием състоянието на партията и нейното влияние в обществото.

БСП, колкото и неприятен да е за членовете на партията изводът, че тя е в остра криза, е верен. Тази криза е многоаспектна. Тя формира вътрешните причини БСП да продължава да бъде втора политическа сила, а не да стане първа.

1). Идейна криза, прикривана под маската на социалистическа фразеология, дължи се на отказ от ръководството от програмните идейни социалистически основи и практически подкрепяне на власт и в опозиция на десни политики, навлизане в ръководните органи (национални и общински) на бизнесмени, които уж подкрепят БСП, но по същество чрез БСП отстояват своите корпоративни интереси. Социалистическата партия трябва ясно да прогласи и чрез политиката си да изразява и защитава интересите на хората на труда, а не на капитала.

2). Липсата на ясни леви социалистически послания към обществото, към гражданите на страната и ясни намерения за лява, различна от неолибералната политика. Най-фрапантен е случаят с политическата ситуация след успеха на Президентските избори 2016 г. За следващите парламентарни избори, на които победата на БСП изглеждаше като нарисувана, стана провал. Стойнев и Нинова предложиха почти напълно дясна предизборна платформа. Хората разбраха, че няма да има промяна в политиката и независимо от приказките за борба със статуквото то ще се запази. И ръководството на БСП пропиля огромен шанс да стане първа политическа сила. Тази линия продължи и чрез внасяните „алтернативни бюджети“ в Народното събрание, чрез които популистки се твърдеше, че са по-добри, но с тях само се фризираше статуквото.

3). Изключително груби грешки в коалиционната политика. На всички в България бе ясно, че ДПС подритна СДС и НДСВ, но Първанов се наложи над Станишев да има тройна коалиция, а не само двойна. И ДПС получи ключова роля в Тройната коалиция. Първанов благодареше на Доган за подкрепата на президентските избори. И за изборите 2009 г. Доган заби нож в гърба на БСП с излъчените в Интернет негови изявления, че той „разпределя порциите“ и „има обръчи от фирми“ с които разпорежда в местната власт. И в резултат на това ГЕРБ, с помощта на ДПС и лично на Доган, стана първа политическа сила. На изборите 2013 г. Станишев бе забравил предателството на Доган и се прегърна с Местан, само и само ГЕРБ да не е на власт. Ключовите места в правителството бяха предоставени на ДПС – Министерствата на финансите, на земеделието, на вътрешните работи, ДАНС и т. и най-вече за Министър-председател бе избран верният на СДС и на ДПС – Пламен Орешарски. Най-грубите грешки, която възмутиха България бяха избора на компроментирана обществено фигура като Делян Пеевски за шеф на ДАНС и заменките на земите – това бяха приоритетите на ДПС. Последва втори пряк удар зад гърба и правителството на Орешарски падна. Негативите от действията на ДПС обра БСП. И сега, когато масово в протестите се реагира срещу върхушката на ДПС, предимно срещу Доган и Пеевски, срещу срастването на мафията с държавата чрез „обръчите от фирми“, ръководството на БСП критикува ГЕРБ, а „забравя“ олигархическата върхушка на ДПС. Това води до формиране на негативно обществено мнение и предположение, че БСП отново, може би, ще се коалира с ДПС и че зависи от Шиши, както някои десни атакуват ръководството на БСП.

4). Организационната криза е дълбока. Тя обхваща застаряването на състава, и обхваща всички структурни звена – Националния съвет и Изпълнителното бюро. Тя се засилили през последните четири години. Наруши се вътрешнопартийната демокрация и колективността в работата на ръководните органи. В ръководните органи, в НС, Изпълнителното бюро, областните съвети и общинските и райони съвети на някои отделни места попаднаха чужди на идеологията на социализма лица. Нещо повече някои от тях имат определящи функции. Под маската на „отваряне“ на БСП към гражданското общество в листите на БСП на национално и местно равнище попаднаха и попадат и богати хора, без идейна връзка със социалистическата партия. Типичен е примерът на бизнесмена Бенчо Бенчев от Бургас – бивш общински съветник от групата на БСП. Той бе цинично откровен „Аз мога без БСП, но БСП не може без мен“. След есента на 2019 г. вътрешнопартийната битка се разгоря с особено ожесточение. И както изглежда, вече не може да има примирение и обединение в името на идеите и политиката на партията.

Но има и изключително силни външни причини, които не позволяват на БСП да прерасне от втора в първа политическа сила.

На първо място това е силно подкрепяната от ЕНП, от ЕС и САЩ тоталитарна еднолична и задкулисна диктатура на Бойко Борисов, с активното участие на ГЕРБ, ДПС, СДС, ВМРО, НФСБ, Воля, ДБГ. Срастването на тази официална и формална диктатура с интересите на задкулисните олигарси, нарастването на корупцията и рекета (от мафиоти и мутри) спрямо граждани и бизнес са политически факт. Сегашният тоталитаризмът, както и всеки тоталитаризъм, обхвана всички обществени сфери (стопанство, социална структура, образование, наука, култура, спорт и т.н.). Най-значимо и пряко видимо е проявлението на тоталитаризма в сферата на икономиката. Характерни за него са: прекият рекет за пари; поддържане на „свои фирми“, и преследване и изземване на бизнеса на „чужди фирми“; огромни комисионни за „спечелване“ на обществените поръчки; използването на прокуратурата като своеобразна “бухалка“ спрямо неудобните на диктатурата бизнесмени и фирми; печелене на „конкурси“ за постъпване на работа само за членове на ГЕРБ, а в смесените райони на ГЕРБ и ДПС и назначаване на работа след подписване на заявление за приемане в ГЕРБ. Силно развит е герберският тоталитаризъм в държавния и общинския апарат: огромно раздуване на държавната администрация в центъра и нейните изнесени звена в страната; използване на овладяните общински структури (кметове и общински съвети) от ГЕРБ и ДПС за влияние чрез възможностите за намиране на работа в условията на огромна безработица в редица общини. Особено силна е личната диктатура в СМИ чрез диктуване на пропагандните опорни точки за възхвала на ГЕРБ и очерняне на БСП. Не на последно място е практиката за решаване на почти всички обществени, а понякога и лични проблеми еднолично от „Великият вожд и учител на българския народ“ – Бойко Борисов, в кабинета или от прозореца на джипката и т.н. В условията на такава тоталитарна държавно-партийна власт в обществото се наслои страх да се споделят и защитават социалистически идеи. Хората дори пред анкетьорите на социологическите агенции не дават истинските си намерения и възгледи и поради това голяма част от социологията става изкривена.

На второ място, като продължение на първото, е поругаването на демокрацията в страната и в нейната най-висша степен – изборите за Народно събрание, за кметове и общински съвети. Манипулацията преди, по време и след избори е най-мащабната в цялата българска история. Бай Ганю ряпа да яде. Вече го надминаха – Фандъкова с 92% във Факултето. Използват се най-различни техники и инструменти за фалшификация и то винаги против БСП. Това става под диктовката на герберското Информационно обслужване (начело с видния „политолог – герберски математик), Централната избирателна комисия, чрез герберските и депесарските общински избирателни комисии (в смесените район), районите управления на МВР и районните прокуратури. В инструментариума на тоталната фалшификация са: обявяване за недействителни редовни бюлетини (над 400 000 на последните избори); подправяне и съставяне на грешни протоколи на избирателните секции; задкулисно купуване на цели секционни избирателни комисии; купуване на избиратели (от ГЕРБ, ДПС и ВМРО) сред българските роми, сред пълните бедняци по села, градове, сред декласирани маргинални елементи и т.н.; служебен вот за ГЕРБ и ДПС (в смесените райони) на служителите от общинските администрации и кметствата, както и в повечето централни ведомства, заради което в България се държи огромна администрация; корпоративен вот чрез собствениците и мениджърите на фирмите, участващи в конкурси и „спечелващи“ обществени поръчки. Всичко това няма нищо общо с демокрацията, а си е жива манипулация и тоталитаризъм в най-извратената му форма.

На трето място е овладяването на СМРАД (средства за масова реклама, агитация и дезинформация) от крайнодесните антикомунисти и антисоциалисти, под ръководството на диктатора. Телевизиите, радиостанциите и печата непрекъснато сееха и сеят телевизионна, печатна и интернет омраза срещу самата дума социализъм, социалистическа партия и дейците на тази партия. Най-силно антисоциалистическо действие имат телевизиите. Трите най-гледани ефирни телевизии са със силно герберско-депесарски, т.е. десен уклон и по своето пропагандно излъчване са антикомунистически и антисоциалистически, са обругаващи БСП и нейните ръководни дейци. Те служат (не безплатно) на едрия капитал, както им посочва Дейвид Рокфелер: „В Двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управляеми роби (к.м).“ Да не говорим за Интернет, където в най-посещаваната от ученици, студенти и младежи Уикипедия всички исторически и политически публикации са антикомунистически, антисоциалистически, русофобски и т.н. В интернет пространството, вестникарството и телевизионерството силно доминиращо място имат СМИ (СМРАД) принадлежащи на трима десни политици и бизнесмени – Пеевски (ДПС), Домусчиев (ГЕРБ) и Прокопиев (отломките на някогашното СДС).

На четвърто място е формираното недоверие към БСП сред част от обществото и особено сред младежта (до 45 г.), т.е. хората, които се включиха активно в живота на страната след 1989 г. Това недоверие се обуславя под влиянието на различни фактори. Тук на първо място трябва да се постави общата криза на социализма в бившите социалистически страни. В годините на т. нар. преход в България има всеобхватно тоталитарно отричане на социалистическите идеи и действия на социалистическата партия в България. Отричат се или се премълчават успехите на социалистическата партия през социалистическия период, когато България бе сред развитите държави в Европа и в света (сред първите тридесет), когато в редица стопански отрасли заемаше предни позиции в световната икономика, когато имаше силно развита енергетика, индустрия и селско стопанство, когато имаше напълно безплатно образование и здравеопазване, достъпна култура и т.н. Сега почти всяко споменаване на думата социализъм, или социалистически се правеше и все още се прави с огромна доза негативизъм. Истинската история за социалистически период остана тайна за учебниците за средното и висшето образование. В тях има само отрицание и очерняне на социалистическата партия. В тези условия израсна едно ново младо поколение, което няма представа за истинските социалистически идеи и политики, живее в негативна за социализма информационна среда, нищо не знае за реалностите на социалистическото общество в България, когато България бе една от трите най-развити бивши социалистически държави (ГДР, Чехословакия и България).

На пето място е разединението в лявото политическо пространство и дейността на казионните българските синдикати. Лявото пространство е мястото на социалните интереси и действия, пространството на изразяване и защита на интересите на бедните работни, безработните и всички живеещи в нищета. Сега в България проформа има десетки комунистически, социалистически, социалдемократически и т.н. леви партии. Всички те са с незначителното влияние в обществото и незначителен електорат. Огромната част от тях и особено техните лидери, бивши комунисти и социалисти, непрекъснато очернят и дори оплюват социалистическата партия (АБВ, Движение 21 и т.н.). Привличането в коалицията БСП лява България на някои от тях е без политическо значение за лявото. Социалистическата партия не може да се опре и на синдикатите при защита интересите на хората на наемния труд. Двата основни синдиката (КНСБ и Подкрепа) са по същество казионни организации: имат структури почти изключително само в държавните предприятия, държавната и общинската администрация, държавните и общинските училища и болници и т.н; в тристранната комисия с повечето свои действия „играят“ в подкрепа на бизнеса, а не на интересите на хората на труда. Достигнахме до парадокса – синдикатите да не организират протести, а с тази работа да се заемат работодателските организации и браншовите съюзи. В миналото ръководството на БСП сгреши, като отказа подкрепата на профсъюза „Единство“. В Швеция синдикатите вървят редом със социалдемократите на първомайската манифестация, а у нас синдикатите са разграничават от лявата социалистическа партия, и особено Подкрепа, заемат антисоциалистически позиции по повод и без повод.

За да се промени мястото и влиянието на БСП в обществото е необходима сериозна вътрешна промяна. А тя трябва да започне от главното за една политическа партия – политиката, силна лява социалистическа политическа стратегия за развитието на България и осигуряване на достоен живот на всеки български гражданин. Такава политика, каквато на плаката на протестиращ бе изписана: „Искаме социална промяна, а не партийна рокада“. Само чрез политиката БСП може да разшири своето влияние в българското общество. Вътрешнопартийните напрежения и други само вредят. На България и е потребна силна лява социалистическа партия.