След изборите в България: какво се крие зад енигмата Радев

Мащабът на победата на "Прогресивна България" изненада и самия Радев и затова досега не сме видели особена яснота нито за първите стъпки, нито за общата политическа посока. Какво може да се крие зад енигмата Радев?

Изборите завършиха и изненадата от тях беше голяма. На фона на социологическите проучвания нямаше очаквания за толкова изразителна победа на Румен Радев, нито за толкова голям срив на ГЕРБ. Но това е по-скоро математическият резултат от изборите. По-важното е, че все още не може да се каже какво точно се е случило - поради неопределеността на плановете и намеренията на победителя. В много известна реч по радиото от октомври 1939 г. Чърчил нарича Съветска Русия „гатанка, обвита в мистерия, във вътрешността на енигма“ („a riddle, wrapped in a mystery, inside an enigma“). Тази метафора е подходяща и за ситуацията у нас в момента, макар драматизмът от началото на Втората световна война, слава Богу, да отсъства. Родната гатанка всъщност спечели изборите и българският народ ще трябва да я решава в следващите години.

"Прогресивна България"

Успехът на формацията на Румен Радев се обяснява със способността му да мобилизира едновременно два вида електорат, които искат антикорупционни реформи. Едните са с проевропейска ориентация, другите са по-скоро русофилски и евроскептично настроени. ПБ успя да вземе избиратели както от БСП и „Възраждане“ (и ги свали под и около прага за влизане в парламента), така и от ГЕРБ и ПП-ДБ. ГЕРБ загубиха около 200 000 гласа, а ПП-ДБ номинално добавиха около 60 000, но и хора, гласували за тях, преминаха към Радев. Това е първият елемент на гатанката: кой от тези два електората ще се окаже доминиращ в политиките на ПБ?

Вторият загадъчен елемент е какво разбира Румен Радев под „борба с олигархията“ и смяна на модела „Борисов-Пеевски“. Формално погледнато, в страната има огромно (конституционно) мнозинство за провеждане на операция „чисти ръце“. Тази операция би трябвало да протече по следния начин. Първо, „разследванията на трупчета“ от рода на КТБ, чувалите от магистрала „Хемус“, хазартния скандал „Божков“, Барселонагейт и т.н. трябва да се отворят и да се вкарат в съд със съответните обвинения. Досега всичко това е блокирано на ниво прокуратура и се държи като инструмент за натиск върху политици.

Второ, магистрати, свързани с афери като „Джуджетата“ и „Нотариуса“, трябва да бъдат отстранени от съдебната власт за уронване на нейния престиж и авторитет. Както и магистрати като тези от прокурорската колегия на ВСС, които цяла година отказваха да изпълнят пределно ясен закон, ограничаващ мандата на и.ф. главен прокурор до шест месеца.

Сарафов вече предложи на новото мнозинство нещо като оферта за прегрупиране: той се оттегля, а нещата си остават същите, като бухалките и чадърите може да бъдат на разположение на Радев. Мистерия е дали тази оферта няма да бъде приета.

Енигмата пък е в това какво ще прави ПБ в ЕС и Европа. Повечето чуждестранни журналисти задаваха този въпрос, като страхът им е, че Радев може да се превърне в нов Орбан. Самият Радев разсейваше тези страхове с изказвания за „проевропейска“ политика и заявки, че няма да блокира ЕС по външнополитически въпроси. Провалът на Орбан в Унгария и нарастващото разочарование на глобалната МАГА подсказват, че Радев едва ли ще завие към радикалното дясно и Русия. Но пък това ще разочарова голяма част от избирателите му, много от които очакват дори референдум за излизане от еврото. Отказът на Радев да се присъедини към едно от европейските партийни семейства добавя още към енигмата. Но този отказ има и цена – самоизолация на България в момент, в който имаме нужда от партньори. Сега ще се решава бъдещето на Европа и ако България остане в „прекрасна изолация“ с влажен поглед към Русия, най-малкото е, че ще изпаднем на ниските скорости на европейска интеграция в политическата периферия на ЕС.

ГЕРБ и ДПС

ГЕРБ и ДПС са големите губещи от тези избори. Странното в тяхното поведение е, че те като че ли не разпознават ПБ като големия им опонент. Кампанията на формациите беше тиха и като цяло насочена по-скоро срещу ПП-ДБ. Това поведение е очевидно предложена ръка към Радев за помирение или поне милост (спрямо лидерите на двете формации). В ГЕРБ тепърва предстои разпад, който вече се изрази в оттеглянето на кмета на Стара Загора от ръководството на партията. Радевата ПБ започна своята кампания точно в Стара Загора, което беше ясен знак, че там текат определени процеси на усвояване на бивш терен на ГЕРБ. Какво ще остане от ГЕРБ след тези маневри, не е много ясно.

Оставката на Сарафов веднага след изборите е другата страна на офертата за договаряне. Служби и прокуратура може постепенно да преминат към Радев, а оставката на Сарафов (при която дясната му ръка пое нещата) е предложение този преход да е плавен и без жертви на най-високо ниво.

Така или иначе ГЕРБ (а и ДПС) на практика се отказаха да бъдат опозиционни партии в новия парламент. Ако Радев е сериозен за „чисти ръце“, не е ясно дали и как те ще продължат да съществуват. Ако пък успеят да се договорят някак, двете формации ще са просто назначена, декоративна опозиция на Радев.

Това, на което сме свидетели, е създаването на нова „партия на властта“ в лицето на ПБ. Тази партия постепенно ще изземе ресурсите на ГЕРБ и ДПС. Клиентелата и местните елити на ГЕРБ и ДПС вече се ослушват активно за смяна на коня, а немалка част от тях вече го смениха. Стара Загора беше първа, но няма да остане сама.

ПП-ДБ

В тази ситуация ПП-ДБ може скоро да се окаже най-голямата и единствената формация в НС с опозиционен потенциал. Тази опозиция ще тече по две линии: евентуални отстъпления на ПБ от проевропейска политика и договаряния с ГЕРБ и ДПС за размиване и обезсилване на антикорупционни действия.

ПП-ДБ започнаха следизборния живот по традиционния си начин с вътрешно напрежение (по-скоро театрално, отколкото истинско). Обикновено това е генерирало интерес към формацията и енергия сред електората ѝ. Но в настоящата ситуация вътрешната уредба на ПП-ДБ не е нещото, което занимава хората. Напротив, много гласуваха за Радев, защото при него нещата с вземането на решенията са ясни. Та в коалицията е дошло време за единство и координация, но те не се постигат през медиите и Фейсбук. Единството не е някакво особено геройство – просто е задължително предусловие за ефективен политически субект.

От стратегическа точка ПП-ДБ са в изключително удобна ситуация. Ако енигмата на Радев се окаже наистина проевропейска и наистина антикорупционна, ПП-ДБ ще имат възможност да осъществят политическата си програма. В крайна сметка икономическата програма на ПБ, която беше представена през кампанията, е копие на тази на ПП-ДБ. Различия има, но основните елементи са същите.

Ако пък мистерията на Радев се окаже по същността си по-скоро проруска и/или заменяща една партия на властта с друга, то тогава ПП-ДБ ще са естествената опозиция в парламента. Ще има някаква симетрия между позициите на ПП-ДБ и „Възраждане“ в новото НС. Хората на Костадинов ще бутат ПБ в руска посока, докато ПП-ДБ ще следят за отклоненията от европейския курс. Ако Радев твърде много се отклони, към президентските избори може да се окаже, че проевропейски кандидат ще се превърне в сериозен конкурент, дори фаворит.

Това е българският път

От аналитична гледна точка към момента не е оправдано да се правят категорични прогнози за характера и посоката, по която ще тръгне Радев. Мащабът на победата му изненада и самия него и затова досега не сме видели особена яснота нито за първите стъпки, нито за общата политическа посока. Страхът да не се разочароват избиратели не е добър съветник обаче и той в следващите месеци ще бъде преодолян. Докато Радев мисли и избира, все пак е добре да оцени и големия напредък на България в резултат от европейската ѝ интеграция. Каквото и да се говори, страната наваксва дистанцията с най-развитите държави в света – вече сме много близко до Гърция по базови икономически показатели, а страни като Чехия и Полша вече са и сред водещите по просперитет в световен план. Това е българският път: приказки срещу него могат да свършат работа за печелене на избори, но би било изключително безотговорно те да станат основа за управление.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.