Как САЩ заставиха Косово да направи отстъпки на Сърбия

Президентът Тръмп направи напълно немислимото от дипломатическа гледна точка - принуди Сърбия и Косово да подпишат съвместно споразумение. Какви отстъпки трябваше да направят както сърбите, така и косоварите, които се възползваха най-много от тези споразумения, защо Израел неочаквано беше замесен в тях - и как Русия трябва да възприеме това, коментира руският вестник “Взгляд“, цитиран от Агенция "Фокус".

На 4 септември във Вашингтон, в Овалния кабинет на Белия дом, Сърбия и Косово подписаха споразумения за "нормализиране" на икономическите и някои други отношения помежду си. Президентът на САЩ Тръмп заяви мимоходом, че Сърбия ще премести посолството си в Израел от Тел Авив в Йерусалим. Израел на свой ред обяви, че е готов да признае Косово в замяна на откриването на посолство в Йерусалим.

Сръбският президент Александър Вучич нарече споразумението „добро за Сърбия“. В Прищина мненията бяха разделени. Радикалите, водени от Хашим Тачи, заявиха, че "договорът все още трябва да бъде ратифициран" и намекнаха, че той може да премине през парламента само през неговия труп. Идеята, разбира се, е добра, но перспективата е съмнителна. Откъде дойде Израел в тази история е отделна история.

Президентът Тръмп преживява разцвет на външнополитическата активност през последните предизборни месеци. Американската дипломация успя да помогне за възстановяване на дипломатическите отношения между Израел и ОАЕ, което може да се счита за несъмнен успех. Разбира се, в това споразумение има много повече скрити неща, отколкото публично оповестени. Това е „торта на Наполеон“: има няколко слоя задкулисни сделки, взаимни ангажименти и многостранни многоходови сделки. Фактът обаче си остава факт: американците успяха да примирят част от влиятелния арабски елит с Израел, което изглеждаше немислимо преди шест месеца. Ненаучна фантастика. Тръмп в навечерието на изборите си записа тлъст дипломатически плюс, който никой американски президент не успя да привлече върху себе си, въпреки че всички те се опитаха да постигнат поне някакъв пробив в Близкия изток, почти всички от 1945 г. насам.

А сега Сърбия и Косово. Абсолютно неразрешимо противоречие. И този път представители на Белия дом за пореден път твърдят, че президентът Тръмп е успял да постигне исторически пробив и това е поредният несъмнен успех на американската дипломация. „Още един ден, който се смяташе за невъзможен!“ - така Доналд Тръмп започна своята поздравителна реч след подписването на документите.

Каква е същността на въпроса и може ли това споразумение да се счита за „пробив“?

Накратко, никога не е имало споразумение между Сърбия и Косово. Александър Вучич дойде във Вашингтон само с гаранции, че няма да подпише никакви съвместни документи с премиера на Косово Авдула Хоти. Предишен опит на американците да го убедят да направи това през пролетта се провали. Вучич просто отказа да преговаря и отлетя за Белград. „Диалогът между Сърбия и Косово“ - така Вучич предпочита да нарича това, което се случва - не е точно преговори и със сигурност не е споразумение.

Сърбия и Косово са подписали отделни споразумения със САЩ, а не помежду си. Американците и президентът Тръмп лично действат като посредници. Тук несъмнено има пробив. Вучич и Хоти седяха в една стая и не грабнаха пистолетите си. Но Вучич подчертава едновременно, че няма тристранни споразумения. Това е просто невъзможно, тъй като Сърбия не признава Косово и е малко вероятно да го признае в рамките на живота на нашето поколение. Разбира се, има доста хора в Белград, които вярват, че дори такава комуникация с косоварите е неприемлива. В Прищина всеки втори е против споразуменията със Сърбия в този формат. От албанска гледна точка Белград първо трябва да признае независимостта на Косово. Всички подобни преговори са само малка стъпка към признаването.

На практика споразумението се свежда до факта, че първо Прищина отмени едностранните санкции, наложени върху сръбски стоки, и премахва ограниченията за снабдяване на сръбските общности в Косово. За това американците трябва да бъдат много благодарни. По-рано Европейският съюз, който години наред наблюдаваше „диалога между Сърбия и Косово“, просто не беше в състояние да убеди албанците да отменят тези забрани. За сме честни, косоварите просто отпратиха всички европейски преговарящи по груб начин. По някое време те открито „прекалиха“ и започнаха да налагат невъзможни условия на Европейския съюз, заплашвайки да изгонят европейските структури от Косово. Това беше наречено на албански „истинска независимост“, тъй като Косово е залято от наблюдатели от Европа.

Това наистина завърши с ограничаването на много европейски мисии в провинцията, уволнението и експулсирането на европейски служители от провинцията и дори премахването на международните полицейски сили. На финала Косово предизвикателно обяви създаването на собствена армия, което беше категорично забранено от европейските споразумения. Предполага се, американското посолство в Прищина стоеше зад всичко това. Сега същият ресурс е използван за оказване на натиск върху албанците да премахнат ограниченията върху сръбските стоки. И очевидно имаше аргументи в духа на „оферта, която не може да бъде отказана“.

Например, преди няколко месеца, неочаквано отново, сякаш от нищото, се появиха дела и досиета за Хашим Тачи, Рамуш Харадинай и Кадри Весели с нови формулировки за „геноцид на сръбското население“, трафик на органи, убийства и т.н. Преди това Трибуналът в Хага многократно е оправдавал тези тримата. И сега Хагският трибунал го няма и делата се появиха отново.

На второ място, албанците изоставят опитите за превземане на водноелектрическата централа "Газивода" и цялата свързана с нея електроснабдителна система. През 2018 г. Хашим Тачи се опита физически да превземе централата, изпрати там полицейски части през сръбските села и дори демонстративно се разходи с лодка в язовира. Вучич отговори, като приведе армията в бойна готовност и в продължение на два дни едва не се стигна до възобновяване на мащабната война. След това конфликтът беше разрешен, албанците се върнаха на позициите си, но си спомниха цялата тази история. Сега, в съгласие с Тръмп, албанците обещават да забравят за „Газивода“ завинаги. Но между другото, именно тази точка от споразумението предизвика особено отхвърляне в Прищина. Същият Тачи обеща, че няма да го спазва и няма да го пусне през парламента. За него това е лично.

Освен това подобна формулировка на споразумението индиректно определя фиксираната сръбска юрисдикция върху „Газивода“ и в широк смисъл като цяло над северната част на Косово от Митровица до сръбската граница. И дори преди около шест месеца Прищина изви ръцете на ЕС, изисквайки не само цялата територия на автономната територия Косово и Метохия, но и долината Прешево на територията на Сърбия. Оригиналният план за размяна на територии в даден момент се изроди в агресия от страна на Прищина и ултимативни искания в стил "дай ми и това".

Трето, Косово няма да се опитва да се присъедини към никоя международна организация поне една година. Никой не знае какво ще се случи след една година. За Сърбия това е въпрос на принцип, тъй като пълзящото членство във всякакви олимпийски комитети и други авторитетни системи де факто легитимира частично признатата република. Косоварите направиха няколко опита да се присъединят към ЮНЕСКО, но всеки път Русия налагаше вето върху тяхната молба, за което същият Вучич „се разтопи“ в знак на благодарност. Максималният успех на косоварите в тази посока беше влизането в УЕФА и участието на косовския футболен отбор в официални международни турнири. Вярно е, че те трябва да не се състезават в турнирната мрежа с онези държави, които не признават Косово. А те са много.

Четвърто, ще бъде построена нова магистрала Белград-Прищина, която да замени остарялата, построена от Йосип Броз Тито. Това най-вероятно ще бъде финансирано от Съединените щати - те, по думите на Вучич, „ще контролират” строителството на пътя и други проекти, свързани с взаимни инвестиции. Това също така предполага, че сръбските инвестиции в Косово ще бъдат защитени от Съединените щати. Като цяло строителството на пътища е запазена марка на Тръмп и зет му Джаред Къшнер. Неуспешният план за възстановяване на Близкия изток се състоеше изцяло от схема за изграждане на мрежа от пътища, тунели и мостове.

Пето, Косово ще бъде свързано с така наречения балкански мини-Шенген. Това е регионално споразумение за безвизово пътуване на граждани между Сърбия, Албания и Северна Македония. Целта му беше да компенсира жителите на тези балкански държави, че не са ги включили в общата европейска безвизова зона. Първоначално идеята идва от Брюксел, тъй като раздразнението към Европейския съюз постепенно се натрупва в балканските страни, чието влизане в Шенгенската зона се отлага от години. Като цяло Косово беше изключено от този процес, тъй като някои големи европейски държави все още не признават албанската държава. Например Испания и Гърция редовно блокират всички опити на косоварите да излязат на голямата арена на Шенген. Това е практически единствената захарна бучка, хвърлена в Прищина.

Като цяло Вучич, разбира се, е прав, когато казва, че това споразумение е от полза за Сърбия. Американците принудиха косоварите да смекчат пламенността си и да задоволят основните жизненоважни позиции на Сърбия, на първо място, премахването на забраната за внос на сръбските стоки в Косово и изоставянето на „Газивода“.

В същото време Сърбия не дава практически нищо в замяна. Всъщност Косово не участва в тези преговори като предмет на международното право. Изненадващият формат на тези споразумения - чрез САЩ и като че ли лично чрез Тръмп, които приличат на „дистанционна партия шах“ - само подчертава неразрешимостта на проблема. Независимо от това, тези преговори също трябва да се считат за актив на Тръмп. ЕС несъмнено няма силата за това.

Интересното е, какво общо има Израел със своите символични премествания на посолства? Да, нищо общо с това. Най-вероятно Доналд Тръмп е помолил Вучич да направи този безсмислен жест като компенсация за безпрецедентния натиск, който американците оказаха върху косоварите. По принцип на сърбите не им пука къде имат посолство - в Тел Авив или Йерусалим. Белград просто няма политически или икономически интереси в Близкия изток. Няма конкретна позиция и за близкоизточното урегулиране. Няма фундаментални религиозни или исторически спорове с евреи и араби. Е, защо не? Не е твърде висока цена за безпрецедентно доходоносно споразумение за посредничество в Косово.

Това е изцяло сръбски подход. Ако от Москва, особено на емоционално ниво, жестове като преместване на посолството в Йерусалим не изглеждат много приятни, то за Белград това е разумна отстъпка, от която не губи нищо.

Неотдавнашните успехи на американската дипломация до голяма степен се дължат на факта, че личните интереси на Доналд Тръмп са успешно насложени върху регионалната конюнктура. В Близкия Изток имаше сериозно търсене за изграждане на нови регионални коалиции и този процес стартира чрез възстановяване на отношенията между Израел и ОАЕ. Това е трудна за разбиране история, но на практика може да е началото на нова ера. Друго нещо е как да се отнасяме към такова откровено формиране на коалиция срещу Иран, но това е друг въпрос.

Същата история е и на Балканите. Тръмп се нуждаеше от поредния силен дипломатически успех и за това Белият дом чукна по главите на косовските радикали и само Бог знае какви аргументи бяха използвани там. Но нищо не беше постигнато със Северна Корея, тъй като регионалната конюнктура не допринася за амбициите на Тръмп.

Жизнеспособността на настоящите споразумения на САЩ със сърбите и косоварите все още е спорна. Има всички основания да се вярва на Хашим Тачи, който обещава да погребе всички тези споразумения. Не е известно дали американците разполагат с достатъчно инструменти, за да задържат албанците в рамките на благоприличието.

И отделно трябва да се подчертае, че нищо не застрашава руско-сръбските отношения. някой може да се каже, че Москва се е отдалечила от този процес. Но логиката е следната: Русия не признава Косово, което произтича от отношенията ѝ със Сърбия - и следователно поради обективни обстоятелства тя не разполага с инструментите за въздействие върху Прищина. Това е като в Близкия изток по съветско време: прекъсването на дипломатическите отношения с Израел доведе до факта, че СССР нямаше позиции в тази страна. В случая на Балканите Русия не може да повлияе на албанците и всъщност не иска, тъй като това е вътрешна работа на Сърбия.

Чисто емоционално това се приема трудно, тъй като някои умове могат да възприемат действията на Вучич като „коварни“. Но в интерес на Сърбия беше да приеме американското посредничество, тъй като САЩ притежават определени инструменти за влияние върху Прищина. Тук не е необходимо да се поставят етикети, а да се изработи концепция за поведение на Балканите.