Нелепата опорка на Плевнелиев за "обединител на нацията"

Не ме учудва, че Плевнелиев ползва опорката как президентът по длъжност бил ”обединител на нацията”. Изричана е толкова често от екраните, че се е набила дълбоко в съзнанията на всички медийни потребители. Което е супер нелепо по следните причини.

Текстът на чл. 92, ал. 1 от КРБ гласи "Президентът е държавен глава. Той ОЛИЦЕТВОРЯВА ЕДИНСТВОТО НА НАЦИЯТА и представлява Република България в международните отношения."

Какво ни казва тази норма? Тълкувайки я съвсем буквално, излиза, че президентът е
1) държавен глава и като такъв
2) олицетворява единството на нацията и в допълнение
3) представлява България в международните отношения
Според мотивите в Решение № 6 от 11.04.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 3/2012 г. президентът в най-голяма степен олицетворява единството на нацията заради начина на своето избиране.

Т. е. мажориртарен кандидат, избран от гражданите пряко за мандат от 5 години.
Мажоритарен, защото или на 1-ви тур е получил повече от половината действителни гласове (ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели), или на 2-ри тур е кандидатът, получил повече гласове (отколкото противника си).

Реално президентът е единственият значителен държавнически пост, до който се стига с мажоритарен вот.

Резултатът от мажоритарния вот е, че винаги едно мнозинство, понякога убедително (като при Стоянов срещу Маразов, Първанов срещу Сидеров или Радев срещу Цачева), понякога минимално (като при Плевнелиев срещу Калфин) се налага над оставащото под чертата малцинство.

От тук и заключението, че президентът, като пряк и мажоритарен избраник на мнозинството, който за период от 5 години е държавен глава, като такъв олицетворява единството и представлява страната на международното поле.

Като такъв той нито е деполитизиран орган (Решение №25 от 21 декември 1995 г. на КС по к.д. №27/95 г.), нито е лишен от политически функции или от правото на политически изявления (Решение № 10 от 25.06.1999 г. на КС на РБ по к. д. № 36/98 г.).
Политическите функции и правото на политически изявления на държавния глава, което следва от чл. 98, т. 2 КРБ, не дерогират чл. 92 от КРБ, че той е изразител на единството на нацията, която представлява и олицетворява (пак Решение № 10 от 25.06.1999 г. на КС по к. д. № 36/98).

Та, толкова по въпрос. Президентът е политик, има право на политически позиции и политически изказвания, като това не противоречи на ролята му да олицетворява единството на нацията, което на свой ред във времето е тълкувано като съответно на нашата конституция.

Тези въпроси са принципни (извън дискусията кой е настоящият президент), колкото и принципна трябва да е употребата на опорката за президента като “обединител на нацията”.

Адв. Емил Георгиев, Фейсбук