България в класацията на Симеон Дянков

България слезе с две места в класацията на Световната банка за условията за правене на бизнес (Doing Business) спрямо предходната година. На пръв поглед това не е голяма новина. Ние си знаем колко трудно се започва бизнес в страната, колко голяма е корупцията, колко са тежки регулациите, колко е обречена борбата на малките предприемачи с монополите, колко е трудно да построиш фабрика, колко незащитена е собствеността.

Голяма новина обаче има. Първо да припомня нещо, което може би сте забравили. Преди да стане вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков ръководеше този проект на Световната банка, измерващ по обективни критерии условията за бизнес по страни. Нещо повече, Дянков е създател на класацията Doing Business. Година-две преди да влезе в политиката той разказваше на среща с членове на Българската макроикономическа асоциация колко трудно му е било да прокара проекта, как с печеленето на изборите от Саркози най-после Франция, която до тогава е била против тази класация, е подкрепила проекта. Разказваше и за битката си със световните синдикални организации и организациите на нотариусите, които са основните врагове на такива класации. Добре си спомням колко щастлив се върнах от тази среща заради това, че има такива кадърни и успешни българи, които се опитват по много интелигентен начин да подобрят условията за бизнес по целия свят и имат волята да се борят със силни световни лобита, за да прокарат идеите си. И когато Симеон Дянков стана вицепремиер и министър на финансите бях сигурен, че той ще успее да изтегли България много напред в класацията.

Голямата новина е, че това не само не се случи, но страната падна от 44-то място (по новата методология - от 51-во) през 2009 г., на 66-то място в сегашната класация. Нямам логично обяснение защо Дянков забрави собствената си класация когато зае отговорните си постове в държавата. Нямам обяснение защо преди години имаше сили да се справи с Франция, влиятелното световно лоби на нотариусите и още по-влиятелните синдикалисти, а през последните години не можа да се справи със съответните български юридически, синдикални, чиновнически и всякакви други лобита, които се изхранват от липсата на лесни условия за бизнес.

В контекста на голямата безработица, влачещата се по дъното икономика и предстоящите през 2013 г. парламентарни избори в България, ще си позволя да дам един безплатен съвет на всички конкуриращи се политически партии, които напоследък се надпреварват да предлагат вредни идеи. Вижте класацията на Дянков. Вижте също двете световни класации за икономическа свобода (на Фондацията Херитидж и на Института Фрейзър) и класацията за конкурентоспособност на Световния икономически форум. Във всички тях има конкретни и ясни критерии за оценки и всеки от тях може да се превърне в точка от предизборните програми. Може да се постави и ясна, измерима и хубава цел - за един мандат България да влезе в топ три на тези класации. Това е напълно постижима цел, която ще освободи запушения предприемачески дух и ще подобри живота на българите. Която политическа партия си постави и постигне тази цел, най-вероятно ще управлява България много повече от един мандат.