Добромир Добринов от WWF пред ФАКТИ: Министър Димитров бяга от отговорност

Лифтът към Седемте рилски езера да бъде изцяло изваден от експлоатация - това искат от организацията WWF. Те алармират, че Седемте рилски езера могат да бъдат безвъзвратно загубени, ако това не бъде направено. „Седемте рилски езера загиват и само бързо и стриктно прилагане на закона може да им даде шанс за живот”, казват от организацията.

От ФАКТИ се свързахме с Добромир Добринов - експерт по природозащитно законодателство в практика „Гори” на WWF. Разговора ни за Седемте рилски езера, четете в следващите редове:

- Г-н Добринов, защо лифтът трябва да бъде цялостно спрян, според Вас?

- Още от изграждането повтаряме, че той противоречи на член 21, точка 1 от Закона за защитените територии, забраняващ ново строителство в парка. Преди година и половина приключихме съдебните дела за подобен казус в Пирин и Върховният административен съд много ясно каза, че този тип съоръжения няма място в националните паркове.

Съвсем различно е, когато националния парк е обявен със съществуващо такова съоръжение. Тогава законът позволява само ремонта му – тоест заварена е ситуация, но този лифт на Паничище беше изграден след като беше обявена защитената територия „Национален парк Рила” и регулацията на Закона за защитените територии действаше. Както и тогава, така и сега държавата просто не желае да прилага закона. Това е истината. Тук ключът е как можем да опазим защитените територии, каквато е целта на Закона за защитените територии в състоянието, в което законът изисква. Тоест да се запази тяхната естественост.

Ясно е, че законът е предвидил съответните доста ограничителни механизми, защото знаем всички, че урбанизацията на една територия води всички негативи върху околната среда. Няма как при този поток да се запазят езерата. Специално на Паничище имаше естествена ландшафтна преграда – просто такъв е релефът на местността, че потокът беше ограничен. Никой не е ограничавал достъпа, но потокът беше ограничен. Хората, които бяха готови да изтърпят усилията да изкачат близо 3 километра път бяха сериозни хора, които отиваха със съвсем друго поведение в планината.

В момента – ще го кажа по-разговорно, но с джапанки, с високи токчета – превърнахме езерата в градски парк. С колата отиваш до лифта, с лифта отиваш на езерото, минаваш 50-60 метра. С този достъп виждаме какво се случи и ние от WWF предупреждавахме какво ще се случи още когато го построиха. Освен буквата на закона е нарушен и духът, а в случая имаме и доказателство, че е нарушен законът, защото езерата загиват. Категорично доказателство във времето.

Не е просто наше твърдение – било е наше твърдение, когато са изграждали лифта преди 10-15 години. Тогава някой можеше да каже WWF твърди някакви неща. В момента всички виждаме, че има проблем, включително Министерството на околната среда и водите и Дирекция “Национален парк Рила” го признават. За това парковата дирекция написа няколко милионен проект, за да решава този проблем.

- Действително проблемите биха ли били решени, ако бъде спрян лифтът?

- Разбира се. Най-малкото имайте предвид, че Законът за защитените територии изрично посочва какви са участъците, които са охраняеми от служителите на парковата охрана. Не може без промяна в закона да се назначат нови охранители от парковата дирекция. Дори и да се назначат, в интензивните дни има огромен поток – не може да се контролира. Чисто практически, каквито и други мерки да се вземат – дори и потърсим друг начин, който няма да е в съответствие със закона, но поне бил целесъобразен начин, не може да се осъществи този контрол.

Единственият начин е лифтът да се спре. Първо, защото е незаконен. Второто, което може би ще трябва да се направи като следваща стъпка, ако тази не реши въпроса е пълно ограничаване на достъпа до самите езера. Хората могат да се наслаждават на езерата и от дистанция, извън прилежащите им територии. Не е необходимо да влезете и да се изкъпете в езерото, за да оцените неговата красота.

Ако не приложим закона в пълната му сила, просто ще продължаваме да наблюдаваме как езерата загиват. За мен това е най-голямото притеснение - поведението на Министерството на околната среда и водите, което явно игнорира решението на Върховния административен съд и ясното тълкуване на Закона за защитените територии, дадено в казуса с Пирин точно по отношение на лифтовете и опитва да прехвърли проблема от болната на здравата глава. Говори за някакви забрани в защитена зона „Рила буфер”, която е извън границите на националния парк. Тези забрани за движение там нямат нищо общо с езерата, те не са създадени с тази цел.

В един момент изведнъж ще кажат, че регионалните дирекции по горите, горските или общината са виновни за унищожаване на езерата. Не – това е прехвърляне на проблема от болната на здравата глава. Министърът на околната среда и водите бяга от отговорност – това го заявявам категорично.

- Защо, според Вас, не се спира лифтът след всички действия за това?

- Министърът на околната среда и водите просто не желае да приложи закона. Да, законът изисква крайни мерки, те са непопулярни и в момента вероятно не иска да навлича гнева на една част от хората, които биха използвали този лифт за облекчен достъп, но те не са истински планинари. Те просто биха го разглеждали като една от разходките, една от дестинациите, които са решили да посетят.

Вероятно заради непопулярността на тези мерки и това, че е необходимо, когато издадеш една такава заповед, да излезеш и много ясно да обясниш на хората – „Разберете, трябва да опазим тези езера от самите нас, за да може те да съществуват и за нашите деца”. В противен случай ги унищожаваме и няма да остане наследство.

- Какво очаквате да се случи – ще бъде ли спрян лифтът?

- Ние сме изпратили сигнал до Върховна административна прокуратура, защото тя може да даде становище по законосъобразност, но от министерството нямаме отговор. Честно казано, очаквах това да се случи. Това беше като някакъв последен, отчаян вик, призив за разум от наша страна, защото вече е видно, че езерата загиват. Трябваше по някакъв начин за последен път да накараме властите да се задвижат. Дали ще се задвижат – най-вероятно не. Най-вероятно ще изгубим езерата и най-вероятно политическата и административната отговорност ще се отмие. След време всички ще гледаме и ще ахкаме. За съжаление това е ситуацията, защото това е прилагането на закона.

От първите предупреждения минаха 12 години и езерата вече са повлияни. Сега имаме шанс поне да им дадем възможност по някакъв начин да се възстановят. Имайте предвид, че Министерството на околната среда и водите след като наложи тази заповед – ако я наложи, има една много важна следваща стъпка. Тя е извън територията на парка да се осъществи спиране на нелегалния превоз на хора от превозвачи, които дори не са регистрирани като фирми. Тази услуга също трябва да бъде спряна. Този път нагоре трябва да е само за държавните служби и за техни автомобили - пожарна, бърза помощ, паркови и регионални дирекции.

Също така Министерството на околната среда и водите трябва да потърси помощта на полицията. Без присъствието на полиция, която да гарантира, че наистина се спазва законът, нещата ще продължават.