Нагорни Карабах - новата война на Ердоган

В Нагорни Карабах Турция подкрепя мюсюлманския Азербайджан. На противоположната страна е Русия, застъпваща се за Армения. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган поема големи рискове, но това проявление на сила от негова страна е сигнал към Европа, твърди германският национален ежедневник Die Welt, цитиран от Агенция "Фокус".

„Колони с танкове преминават през долините. В небето кръжат хеликоптери и дронове. Над градовете и селата се издигат стълбове черен и синкав дим. Има жертви и ранени. В неделя в 4:10 ч. в Нагорни Карабах започна война между Азербайджан и Армения“, пише изданието по повод водещата новина от последните дни.

Както написа министър-председателят на Армения Никол Пашинян на страницата си във Фейсбук, първият удар е нанесен от азербайджанската страна призори в неделя.

„Цялата отговорност е на военно-политическото ръководство на Азербайджан", заяви представител на министерството на отбраната в Ереван. Според информация на ведомството няколко хеликоптера и бойни безпилотни летателни апарати вече са свалени, а три вражески танка са унищожени. Правителството на Азербайджан от своя страна отрече тези твърдения и подчерта, че това е контраатака на фронтовата линия. В същото време Армения по-рано е провокирала военни действия.

Това са абсолютно типични взаимни обвинения на страните в хода на конфликт, който продължава повече от сто години и пламва с нова сила малко преди разпадането на СССР. Оттогава непрекъснато се случват въоръжени сблъсъци между Азербайджан и Армения, претендиращи за суверенитета над Нагорни Карабах. В съответствие с международните правни норми този регион принадлежи на Азербайджан, но всъщност е под контрола на Армения. Прекратяването на огъня от 1994 г. постоянно се нарушава.

За последно това се случи през юли тази година, когато на границата имаше престрелка, при която двама азербайджански войници бяха убити и няколко други бяха ранени. По правило подобни инциденти могат да се нарекат ограничени военни действия и те се случват на няколкостотин километра от Нагорни Карабах. Сега вече не става въпрос за изолирани сблъсъци, а за истинска война. Азербайджанските въоръжени сили, включително ВВС, атакуваха директно спорната територия. В Нагорни Карабах са обявени военно положение и обща мобилизация.

Тази война можеше да се очаква. Факт е, че след последния инцидент на границата Турция обяви, че ако се наложи, ще подкрепи своя съюзник Азербайджан. Реджеп Тайип Ердоган обеща „да отмъсти за всяка атака срещу Азербайджан", която снабдява Турция с евтин газ. Според турския президент Армения ще трябва да плати скъпо за всяка атака, която дръзне да извърши.

Фактът, че заплахите на Ердоган не са празни думи, е добре известен от интервенциите на Турция в Сирия и Либия. Войната е един от елементите на неговата експанзионистична външна политика, чиято цел е да създаде „нова Османска империя“, водена от великата сила Турция.

Освен това Азербайджан е лоялен съюзник на Анкара в Кавказ в продължение на три десетилетия. Турция подкрепя военните му с няколкостотин милиона долара годишно. През юли тя достави на Азербайджан дронове, различни оръжия и боеприпаси.

С тази въоръжена ескалация в Нагорни Карабах Турция сега демонстрира своята хегемония и в Кавказ. Там тя се сблъсква с интересите на Русия, която има няколко военни бази на територията на Армения. Но Турция не се интересува - тя се противопоставя на Кремъл в Сирия и Либия от няколко години. И в двете страни турското ръководство доста успешно популяризира собствените си интереси, въпреки мнението на Русия. Като се вземе предвид този опит, не може да се изключи, че Анкара няма да се страхува от конфронтация с Кремъл в Нагорни Карабах.

Първата реакция на Москва изглежда само потвърждава, че изчисленията на Ердоган са точни. Руското министерство на отбраната призова страните за прекратяване на огъня. Въпреки че Армения, за разлика от Азербайджан, е член на създадената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), Кремъл не се интересува от подкрепата на Ереван. Руските медии съобщават за конфликта, но тази новина не е от най-важните. Освен това Путин изглежда не се интересува от война с Турция. Целта му е да гарантира, че ситуацията в Нагорни Карабах ще остане непроменена. Така той ще може да продължи да доставя оръжие и на двете страни на конфликта.

Ердоган от своя страна разчита на сплашване. Войната в Нагорни Карабах е демонстрация на неговата мощ, адресирана до Гърция и цяла Европа, с която Турция е в конфликт заради газовите находища в Източното Средиземноморие. Анкара за пореден път показва, че смята войната за напълно приемливо средство за насърчаване на собствените си интереси. Освен това турската намеса в Нагорни Карабах също е атака на страната срещу международна общност. В края на краищата Анкара в Кавказ отново залага на сирийските бунтовнически формирования, както направи и в Либия. Според съобщения в медиите вече има около хиляда такива наемници измежду сирийската опозиция в Азербайджан. Казват, че на всеки им се плаща до 2500 долара на месец.

Широката общественост разбра за тях през октомври миналата година. Три дни след турското нашествие в Северна Сирия, т.е. на 12 октомври, 34-годишната Халаф беше убита на магистрала на територия, контролирана от Сирийската национална армия (SNA). Бунтовниците спряха колата ѝ, измъкнаха я от колата за косата и действаха толкова брутално, че буквално ѝ свалиха скалпа. И двата ѝ крака бяха счупени с железни пръти, а лицето ѝ беше обезобразено до неузнаваемост. На всичкото отгоре те я застреляха с около 20 куршума.

Този ден Халаб не беше единствената жертва на СНС, в редиците на която се борят главно радикални ислямисти, които се ползват с подкрепата на Турция. Те също убиха още осем цивилни. Тези екзекуции доведоха до многобройни военни престъпления, записани в съответния доклад на Съвета на ООН по правата на човека. В него се изброява дълъг списък с действия, в които „помощниците“ на Ердоган са обвинени: грабежи, отвличания, изнасилвания, изтезания и насилствено презаселване на жителите.

Към това може да се добави и грабеж и унищожаване на световно културно наследство и религиозни реликви в кюрдския регион Африн, които сирийските ислямисти завзеха по заповед на Анкара през 2018 г. Докладът на ООН от 25 страници говори за „систематични и координирани действия“ от въоръжени групи. Пауло Серджо Пинейро, председател на анкетната комисия на ООН, поиска от Турция да „разследва тези престъпления" миналия вторник. Не може обаче да се очаква Анкара да се вслуша в призива му. Турското външно министерство преди няколко дни отхвърли „всякакви обвинения" като „неоснователни", подчертавайки, че Анкара подкрепя сирийските бунтовници, които „ имат имунитет".

Сега ситуацията в Азербайджан ескалира. Според сирийските медии първите бойци на СНС са пристигнали там преди четири седмици. Още в средата на септември арменският външен министър Зохраб Мнацаканян обвини Турция, че прехвърля „чуждестранни бойци" в съседната ѝ държава. Според него това може да се счита за заплаха от насилие. Е, сега ситуацията се влоши.

Според непотвърдени доклади, публикувани в „Туитър“, в неделя са убити около 20 сирийски бойци. Първите имена на загиналите вече са публикувани от журналист от последния бастион на бойците в северозападната част на Сирия – Идлиб. Всички бази на сирийски бунтовници, „в експлоатация“ от Анкара, се намират в Идлиб.

„Наскоро беше намалено заплащането на бойците в Либия“, добави журналистът, който от съображения за сигурност не разкри името си. „Така че Турция иска да ги принуди да заминат за Азербайджан, където им се обещават повече пари"“.