Петте държави с най-силна авиация. Прогноза за 2030 година

През 2030 г. с най-силна авиация ще разполагат страните, които познаваме добре. Водещите позиции ще заемат САЩ, Русия и Великобритания. Тези страни продължават да се подготвят за сценарии, вариращи от ограничени кампании срещу недържавни противници до пълномащабни военни действия в широк географски район. В крайна сметка изброените страни гледат на поддържането на големи, модерни военни самолети, които могат бързо да бъдат разположени, като на важен стълб на националната си сигурност, пише Кайл Мизоками в статия за американското списание The National Interest, цитирана от Агенция "Фокус".

Китайската народна република ще попадне за първи път в този списък. Китай продължава да изгражда авиация, която отговаря на статута ѝ на втората по големина икономика в света - доста достойно място. Вярно е, че страната е предприела няколко не съвсем съвестни действия по отношение на Южнокитайско море, които засилиха страховете на други страни от военния потенциал на КНР.

САЩ

Въоръжените сили на САЩ имат три вида авиационни войски - самите Военновъздушни сили, Военноморска авиация и авиация на морската пехота. През 2030 г., както и днес, те ще бъдат най-мощните военновъздушни сили в света.

През 2030 г. ВВС на САЩ ще разполагат със 187 самолета F-22 Raptor. Освен това те ще разполагат със 178 самолета F-15C Golden Eagle, със значително модернизирани радари и инфрачервени сензори. ВВС ще придобият и по-голямата част от планираните 1763 самолета F-35A Joint Strike Fighter. Те трябва да заменят F-16C и A-10. ВВС също ще обновят своя танкерен флот с покупката на 100 KS-46 Pegasus. Ще се произвеждат бомбардировачи B-21 и ще бъдат закупени около 100 „стелт“ бомбардировачи от второ поколение.

Междувременно морската авиация ще се състои от стандартизирана версия на F-35C и F/A-18E/F Super Hornet. Безпилотните самолети MQ-25 Stingray в модификации за зареждане и разузнаване ще увеличат обхвата на F-35, а V-22 ще доставят поща и товари до самолетоносачи в морето. По това време морските пехотинци трябва да получат F-35 във версии B с вертикално излитане и C - базирани самолети.

Китай

Авиацията на китайските въоръжени сили, т.e. ВВС на Китайската народноосвободителна армия и авиацията на ВМС на НОАК, са на върха на своята мощ. Въпреки че броят на самолетите намалява, качеството им, включително Су-30, J-11, J-15 и J-10, става само по-добро. В същото време тези самолети са в най-добрия случай от т. нар. четвърто поколение. За да се конкурира със САЩ и други велики сили, разработването на самолети от пето поколение, а именно J-20 и J-31, трябва да бъде успешно.

Изтребителите са само част от картината. Китайските военновъздушни сили възнамеряват да придобият за далечни разстояния Y-20, разработен в КНР, и до 2030 г. трябва да могат да достигнат до всяко място в света. Междувременно Китай разработва поддържащи самолети, включително танкери и самолети за ранно предупреждение. Предвид нарастващото напрежение в Източнокитайско море и Южнокитайско море, Китай се опитва да увеличи броя на самолетите за изпълнение на разузнавателни и наблюдателни мисии, включително тандемните безпилотни летателни апарати „Божествения орел".

Русия

Предвиждането на състоянието на руските ВВС през 2030 г. не е лесно и събитията могат да се развият по няколко начина. Според най-добрия сценарий, който включва икономическо възстановяване, високи цени на петрола и други суровини и отмяна на западните санкции, руската авиация може да бъде на второ място в света по бойна мощ през 2030 г.

Двете най-значими програми на руските ВВС са проектът за изтребители ПАК-ФА и проектът за стратегически бомбардировачи ПАК-ДА. ПАК-ФА, известен също като T-50, е длъжен да предостави на руските ВВС самолет, сравним с F-22 Raptor. Русия не може да разчита вечно на старите самолети МиГ-29 и Су-27, Су-30 и Су-34. Стратегическият бомбардировач ПАК-ДА построен по „стелт“ технология, способен да носи ядрени бомби, трябва да замени застаряващите Ту-160 и Ту-22.

Разбира се, всичко това е възможно само ако руската икономика бъде възстановена. Още 15 години скромен бюджет за отбрана, размит от санкции, бюрокрация и корупция, би означавало, че Русия ще има късмета да бъде в „Топ 10“ на ВВС през 2035 г.

Израел

Израелските военновъздушни сили днес разполагат с 58 модификации F-15 A и C, изтребители за въздушно превъзходство. В допълнение имат 25 ударни изтребителя F-15I и 312 многоцелеви изтребителя F-16. Предполага се, че до 2030 г. израелската авиация ще продължи да бъде най-силната в Близкия изток.

Дотогава F-15 ще трябва да бъдат заменени. За съжаление все още няма аналог на F-15C, тъй като производството на F-22 Raptor приключи през 2011 година. Израел ще трябва или да удължи живота на F-15C, или да прехвърли задачата за надмощие във въздуха на F-35, докато САЩ започнат производството на самолети от шесто поколение.

Израел планира да придобие две ескадрили F-35 до 2021 г., а след това и трета ескадрила. Добро начало, но това е само една четвърт от настоящия брой F-16. Около 200 F-35 могат да бъдат представени. Те ще бъдат подкрепяни от множество модерни безпилотни летателни апарати, изпълняващи поддържащи мисии за разузнаване и наблюдение, системи за противовъздушна отбрана и зареждане по въздух.

Великобритания

До 2030 г. Кралските военновъздушни сили ще бъдат на върха на мощността си. Британските самолети ще включват 160 Eurofighter Typhoon. Първоначално разработен като самолет за превъзходство във въздуха, Eurofighter сега е в състояние да хвърля бомби Paveway с лазерно управление. Сега се работи по снабдяването им с ракети Brimstone.

Panavia Tornado GR4 ще бъде изведен от експлоатация. Той ще бъде заменен от 138 F-35B Joint Strike Fighters, модификация на многофункционалния вертикално излитащ изтребител. F-35B ще бъде в експлоатация на ВВС и Кралския флот и ще формира въздушните групи на два самолетоносача в процес на изграждане – „Кралица Елизабет“ и „Принцът на Уелс“.

Като цяло до 2030 г. Кралските военновъздушни сили и британският флот ще разполагат с 300 изтребители и ще бъдат на второ място на Запад.

*Кайл Мизоками е специализиран в областта на отбраната и националната сигурност и е писал за Diplomat, Foreign Policy, War is Boring и Daily Beast. През 2009 г. той става съосновател на блог по тези проблеми, наречен Japan Security Watch.