Нищо не може да спаси Борисов

Явно е, че пиарите на премиера Бойко Борисов, наши или чуждоземски, както се твърди, са решили да го оскубят като банашка гъска. При умопомрачителния му нисък рейтинг, който вчера една агенция закова на 23 процента одобрение, министър-председателят би трябвало и сам да се светне, че хорското доверие е на изчерпване.
Същата агенция, през април 2004 година, измерва за първи път „космическо“ за България 82% доверие към него. Това кара тогавашните влиятелни лица в политиката да изтръпнат от ужас. И сякаш, за да разсее тревогите им, пред Медиапул Борисов казва:

"Никога не съм имал планове или намерения да влизам в политиката или да си правя собствена политическа сила. До момента нямам никакви предложения или покани за влизане, в която и да е партия. Нямам и амбиции и за министерски пост. Една нова партия неминуемо трябва да бъде създадена сега, за да има време да се подготви реално за парламентарните избори", посочва Борисов и уточнява, че той "в момента всеки ден се раздава в работата си". Изразява надежда никога да не му се налага да влиза в политиката, защото "все пак всичко се случва, и че ще бъда полезен на държавата като експерт".

Изследване в началото на 2009 г., малко преди ГЕРБ за първи път да яхне властта, поставя Бойко Борисов отново на първо място по рейтинг в държавата с 46% одобрение. Социолозите му отреждат позиция преди президента Георги Първанов и тогавашния премиер Сергей Станишев. Журналистки разказват как в личен разговор Бойко Борисов им споделил, че не го радват числата, понеже правел сравнение с постиженията си от предишните години.

От последните данни излиза, че човек трябва да положи „огромни усилия“, за да се сгромоляса така и то при положение, че разполага с всички лостове и ресурси за влияние, какъвто безспорно е случаят с Борисов. Жалко, че не се намери един смелчага от хората край премиера, който директно да му каже, че джипката, от която ни управлява, буквално влудява хората. Почукванията по разни метални изделия като бойлери, самолети, казани и прочие, при визити по фирми и предприятия, ги разсмива. А от вертолетните му изпълнения, свят им се завива, знаейки колко народна пара ще се профука.

Хубаво би било да му подскажат онези, на които пак ние плащаме, че всяка поредна поява пред медии с изказвания в стил „тюрлю гювеч“ го приземява необратимо с още 2-3 %. Хората отдавна се имунизираха, преди ваксината за COVID, срещу лакардиите му, които започват от медицината, минават през енергетика, икономиката, пътища, строителство и бюджет, и свършват с политиката и разбира се с президента. Понякога се започва в обратния ред, но резултатът е един и същ. Видни общественици, останали без думи, вече едносрично изразяват отвращението, описвайки го в социалните мрежи като „Срам!“, „Гнус!“ „Безочие!.

Как пък не се намери един честен придворник, да каже на премиера, че хората от оглозганата ни и пропита от корупция държавица този път няма да забравят нито за пачките, нито за златните кюлчета в чекмеджето на спалнята му. И че вечно ще помнят как глас, идентичен с този на премиера унизи по безпрецедентен начин председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, наричайки я „тъпа кърджалийска п...а“, и как беше псуван и руган президента.

В такава ситуация шахматистите биха казали, че българският министър-председател е в ситуация на цугцванг. Или казано по-просто – колкото повече говори, толкова повече си вреди. Няма да го спаси ни задно салто, ни мъжки шпагат, каквито той се опитва да демонстрира в политиката, ако използваме термини от гимнастиката.

Невена Миткова