Даниел Парушев пред ФАКТИ: До нас достигнаха стотици сигнали от студенти, които искат редуциране на наемите

По-ниски наеми за месеците, в които студентите не използват общежитията си – за това призова Националното представителство на студентските съвети. Макар че от 16 януари някои от дейностите на университетите, като защита на дипломна работа за получаване на образователно-квалификационна степен например, вече могат да се провеждат присъствено, обучението на студентите продължава предимно онлайн. Това е и причината много от тях да не използват общежитията си. За да ги запазят обаче, студентите се налага да плащат наемите си, а в някои от университетите – да поемат и режийните разходи. Именно това е причината Националното представителство на студентските съвети да поиска намаляване на разходите за използване на общежитие във времето, в което студентите всъщност не ги използват.

От ФАКТИ се свързахме с председателя на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев, за да говорим по темата.

Ценовият диапазон на стандартния наем за общежитие на българските университети е в порядъка между 50 и 100 лева, каза Парушев. „Разбира се, наемът зависи от консумативите на студента. Зависи също дали живее в един по-приличен блок – говоря за по-добър, по-нов блок от някои други. Всяко едно висше училище определя различни наеми, но средно става дума за около 70 лева“, коментира той.

„Софийският университет има едни от най-ниските наеми, те не са променяни от 15 години. Именно затова СУ не може да е константа за всички университети. Мога да кажа, че те имат най-ниските наеми, това е тяхна политика – голям университет са, имат голямо финансиране. Мога да дам пример с УНСС – пак голям университет, има около 20 хиляди студенти, там наемите започват от 40 лева и стигат до 60 лева. Говорим само за наем, без консумативи. Когато се прибавят консумативите, стават 70-80 лева на месец“, каза още той.

„Няма формула за определяне на наеми. Всеки един университет, на база ректорско ръководство, определя каква да е сумата. Ще дам пример и със ССО - Студентски столове и общежития, защото принципал на ССО е министърът на образованието. Към ССО спадат Русенският университет, Великотърновският, Тракийският, Шуменският и други. Наемът им е 70 лева. Тоест в 70 лева влиза всичко. Подсказвам, че големи университети като този в Русе, този във Велико Търново имат наем от около 70 лева. Медицинският университет в Пловдив обаче има 90 лева наем. Много е различно, но в този порядък – между 50 и 100 лева, са наемите на студентите“, допълни Парушев.

Относно предложението за намаляване на наемите на студентите, той разказа: „Това предложение на Националното представителство на студентските съвети е подобно на предложението, което направихме през месец април и май 2020 година, когато студентите преминаха към обучение в онлайн среда. Именно защото от средата на ноември студентската общност отново се обучава в онлайн среда и предвид това, че имаше редуциране в по-голямата част – бих казал, че на 70% университетите редуцираха наемите си тогава, именно заради това поискахме сега за месеците януари и февруари отново редуциране на наемите. Да, ние искаме намаляване с 50%. Смятаме, че на половина е напълно възможно и резонно.

Ще дам пример с Пловдивския университет, в който през месец декември намалиха изцяло наемите си. Тоест за месец декември няма изобщо плащане на наем, изцяло обезпечиха студентската общност. Става въпрос за студентите, които не използват общежитията си в момента. Това направи и УНСС – те редуцираха с 25% наема. Там се дава възможност на студентите да представят декларация, с която уверяват и университета, и поделението си, че не са на територията на самия университет и на самото общежитие. Само тези студенти, които не живеят в общежитието, могат да се възползват от този намален наем. Всички други, които живеят там, ще платят целия наем, защото използват общежитието. Тази социална програма или корпоративна социална отговорност е насочена само към тези студенти, които не успяват да се адаптират към дадения град, в който само учат, не работят или пък са напуснали работа и са се прибрали по родните си места.

Обърнахме се към министъра на образованието и към ректорите, защото има много социални, икономически мерки, които се направиха от правителството, но за студентската общност такива мерки не се забелязват. Именно затова ние се обърнахме към тях – защото тук става въпрос за родители, които са останали без работа, които са с понижени доходи, също така за студенти, които също са с понижени доходи, ако са работили в съответния град и след това са се върнали по родните места“.

„Това е едно отношение, една корпоративна отговорност на университета към студентите. Реално погледнато, благодарение на студентите ги има и университетите, и преподавателите. Ако мога да направя едно сравнение, това, което се забелязва в Европа по отношение на пандемията от Covid-19 е, че студентската общност в Европа поиска включително намаляване на таксите. У нас до момента студентската общност не е поискала намаляване на таксите за университетите. Студентската общност в Европа поиска също да се редуцират наемите за местата, в които живеят. В много университети, като изключим тези във Великобритания, наем вече изобщо не се плаща, защото общежитията не се ползват. Представете си както има наши студенти в Европа, в чужбина, те в момента се обучават в родните си градове в България и в същото време, за да запазят общежитието си, което използват в Нидерландия или Германия, те да си плащат цял наем. Няма такава практика никъде.

Каква е разликата между българските студенти в чужбина и тези, които са в друг град? Напълно резонно е, когато нещо не го използваш, да имаш някакво редуциране на наема“, каза още Парушев.

„Искрено се надяваме, че ще дойдат по-добри времена, но предвид това, че те не идват, до нас достигнаха стотици сигнали от студенти, които искат редуциране на наемите. Имаме над 110 сигнала с молба да отнесем въпроса до Министерството на образованието, до Съвета на ректорите. За такси почти не се повдига въпросът – може би има двама студенти, които искат това, но над 110 души, които искат редуциране на наемите, ние нямаше как да останем безучастни“, допълни председателят на Националното представителство на студентските съвети.

На въпроса каква е реакцията на ректорите към предложението за намаляване на наемите, Парушев отговори: „Много е субективно. УНСС още в момента, в който излязохме с такова искане, веднага редуцира наемите. Същото беше и при Югозападния университет, при УАСГ, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Медицинския университет в Плевен, НСА. Тези шест университета реагираха светкавично и много бързо. Остава другата част“.

„Реално погледнато една стая, когато няма студенти, токът не се използва, парното също може да бъде спряно. Когато чуем, че разходите са постоянни, просто това за нас не е състоятелно. Няма как една сграда да се отоплява на 100% и осветлението да работи на 100% в общите части - и в учебните зали на университетите, и в общежитията. Просто не е логично, при положение, че университетите са затворени, а общежитията са с 20% живущи. Същото е и с разходите за персонал – постоянните разходи за персонал, за служители и преподаватели са безспорен факт, те са най-голямото перо и те се плащат. Има обаче режийни променливи разходи, които се плащат, а със сигурност има икономия, защото дадена сграда, не се обитава от студенти. Това е пълен нонсенс. Чуваме различни хора, преподаватели и ректори да казват, че разходите са същите – няма как да е така. Ако разходите са същите, то това не е добър мениджмънт. Вие ще отоплявате ли едно място, ако не живеете в него? Или пък ще отоплявате офиса си, ако сте хоум офис? Разбира се, че не. То просто не е логично.

Когато чуваме такива нещо, трябва да повдигнем въпроса. Нямам упрек към ректорите, имам една молба и тя е от името на студентската общност – да се опитат да редуцират наемите, където могат. Всеки един университет може да направи калкулация и да прецени дали с 10, дали с 20, дали с 30% да намали, но да покажат една корпоративна социална отговорност към студентската общност”, коментира Парушев.

“Това са 200 хиляди студенти, 100 хиляди от тях живеят на общежитие. Повечето хора ще кажат: „Какво са 20 или 30 лева?“. Някои хора цяла седмица изкарват с 20-30 лева и не може всички да се поставят под общ знаменател. Това, че някой може да си плати, че т.нар. „хора, които управляват процесите“, могат да ги поемат, това не означава, че студентската общност и техните родители, особено от малки населени места, могат да си ги позволят. В тази криза всеки един лев от тези 20-30 лева е нужен. А щом имаме и над 100 сигнала, значи не е чак толкова евтино за студентската общност да си плаща наема“, каза Даниел Парушев - председател на Националното представителство на студентските съвети, в края на разговора ни.