Партиите като цяло вече са остатък от миналото. Понеже вече няма класи, няма и интереси, които партиите да защитават. Когато обществото стане от класово масово, то се ръководи от групи за натиск. А партиите са едва едни от тези групи.
Затова не бива да ни изненадва, че в избирателните листи е пълно с всякакви палячовци и политически дилетанти. И че доказани и читави хора отказват да влязат в тази игра. Партиите предлагат това, което отговаря на желанията на човека-маса, а не на интересите му. (Двете са дълбоко различни).
Идеологическата пропаст изцяло се запълва от ритуала на сензацията. Интересът на гражданите към „политическото“ отслабва. Политическата изява придобива нюанс на самоцелна игра, твърде отдалечена от реалните ежедневни проблеми; нещо до известна степен симпатично, но в същността си излишно; нещо едновременно утопично и опасно.
Тогава се отприщват дремещите мнозинства – по думите на Хана Арент – аморфна маса от необуздани индивиди, свързани единствено от смътно предчувствие, че… всяка власт е не просто коварна, а глупава и измамна.
Упражняването на властта се превърна в тотемичен ритуал на силово налагане на една група за сметка на друга. Демокрацията превратно се приема като „властване“ на тази или онази група, а не като работа за балансиране на интересите. Справедливостта като математика на хуманността (за която настояваше Масарик) е заместена от аритметиката на актуалния интерес.
Средният човек прие държавата като негово творение, като негова функция и се възползва максимално от нея като инструмент за налагане на собствените си разбирания. Съвременните маси сякаш свикнаха държавата да предоставя готови решения – не само за обществените, но и за личните проблеми им и неудачи. Всесилната държава е длъжна да ни ощастливява, т.е. да запълва индивидуалната пропаст между желаното и действителното. Така държавата от организация на публичния баланс, регресира до инструмент за принуда в ръцете на масите, превръща се в „най-голямата опасност“.
През 21-ви век средният човек, която преди това или отсъства, или само спорадично нахлува в политиката, влиза в нея, и то за да остане. Сега масите упражняват власт, по-рано запазена за отбраните малцинства. „Бунтът“ на Ортега-и-Гасет е бил резултат от факта, че „най-лошите“, които са били мнозинството, са се бунтували срещу „най-добрите“ от малцинството. Днес за бунт не можем да говорим, по-скоро виждаме триумф на масите, защото „най-лошите“ трайно са заели местата на „най-добрите“. По силата на демократичните процедури масата успя да наложи своя манталитет.
Затова бъдете нащрек, когато чуете, че няма хора. Когато се казва, че „няма хора“ (т.е. водещи личности) всъщност масата казва, че „няма хора“. Защото не иска да има такива.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ТаУмВзе
Коментиран от #12
08:32 27.03.2021
2 сигурно
Коментиран от #3, #4
08:38 27.03.2021
3 пак не разбрал
До коментар #2 от "сигурно":
Та кой, казваш, ги избира ?08:45 27.03.2021
4 русенец
До коментар #2 от "сигурно":
Не си съвсем прав. Някои са за разстрел, те си знаят защо!08:49 27.03.2021
5 Край
Партиите са шайки от интересчии без идеология и без нищо идеално в тях.
09:01 27.03.2021
6 Истинска
09:01 27.03.2021
7 ТраЛаЛа
09:25 27.03.2021
8 Верно ли
10:18 27.03.2021
9 Верно ли?
10:20 27.03.2021
10 Шайба
12:17 27.03.2021
11 666
Коментиран от #14
13:26 27.03.2021
12 ИМПЕРИАЛИСТ
До коментар #1 от "ТаУмВзе":
Стремежът към свръх печалби, тика света към премахване на различията от всякакъв вид и нов световен ред. Лошото е, че вследствие на глобалната централизация на властта, една управленска грешка, като например, избирането на бай Дън за президент, може да постави под въпрос съществуването не само на цивилизацията, но и на планетата Земя като цяло. Националната държавата, като институция, е призвана да се грижи за благоденствието на нацията. За да се преодолее тази преграда, под най-различни популистки лозунги се атакуват управляващите. Така например, се спекулира с цени на кюфтета, служебни командировки, жилища и т. н. за държавните ръководители. Изнасят се сведения от лично естество за живота им, под благовидния предлог , че хората искали да знаят. Целта е една, достойните, знаещи и можещи хора, да си кажат: що ми трябва Тогава на тяхно място идват властолюбивите глупаци, провалили се в живота и нямащи друго поле за изява. Поради липсата на качества , те стават лесно манипулируеми и контролирани от сили, които не желаят да афишират себе си. Единственото спасение от културното и национално обезличаване на България е ВЪЗРАЖДАНЕ ЦАРСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ - т.е. конституционна монархия. По този начин ще се ЗАПАЗИМ КАТО НАРОД. За комунистите с гренясъл мозък, цирковете с избора за президент са любимата им забава, а бате Ламбо беше техен кумир. Санкюлоти са и такива ще си умрат, нещастни. Като държава, която поне 200 души в света могат да я изкупят до последния клозе15:32 27.03.2021
13 ИМПЕРИАЛИСТ
15:36 27.03.2021
14 Доцента
До коментар #11 от "666":
Незабравяй ,че готиния социализъм стъпи върху разграбеното и натрупано преди 1944г.Тоест конфискуваха имуществото на хората и средствата за производство,включително отнеха земята и животните на българина.Национализираха фабриките,магазините и дюкяните.Новата власт след 1944г дори се настани в домовете на бившите управляващи и даже се облече дъс скъпите им кожени палта(цола драгойчева).В последствие отровиха въздуха и почвата с Кремиковци,КЦМ пловдив и др мегаломански проекти.Фалираха страната 3 пъти за 40г.Продадоха златния резерв на руснаците и през 1989 обявиха банкрут.Това което се случва в момвнта е в следствие на запичнатото през 1944г .Съд,Затвор и лустрация за комунистическите изчадия и техните потомциКоментиран от #18
15:44 28.03.2021
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 Прозорецът
15:04 31.03.2021
18 Разкостват
До коментар #14 от "Доцента":
Абе в България е имало само 8-10 км асфатов път при Евксиноград,та ми е мъгла какво толкова е ограбено от някякви си селски бегове и хилави буржоа. Виж след 1989г. се видя,че има много за грабене. Над 30 години минаха ,а още разкостват построеното при социализма.15:09 31.03.2021