На прага на Студената война

Кремъл заплашва Европа чрез военни методи и в същото време засилва антиевропейската пропаганда. Това ясно се вижда от разказите на прокремълските медии в Украйна, чиято основна посока сега се определя от изявленията на руските висши служители. Според руския външен министър Сергей Лавров, „конфронтацията между Запада и Русия е стигнала дъното“, „всички разбират рисковете, свързани с ескалацията на по-нататъшното напрежение", пише uaeuxperts.org.

Кремъл демонстративно изтегля войските си към украинската граница. В отговор на действията на Русия, европейското командване на САЩ повиши степента си на наблюдение върху ситуацията от „възможна криза“ до „потенциално неизбежна криза“ - най-високото ниво. Анализаторите започнаха да коментират значително нарастване на напрежението в региона. Русия съпровожда откритата военна заплаха с информационни операции.

Началото на новия етап от антиевропейската кампания в прокремълските медии може да се смята за риторика на руското външно министерство, която съпровождаше визитата на Жозеп Борел в Москва през февруари тази година. Пресконференцията, на която Лавров изнесе лекция пред борел пред камерите, се превърна в спусък за медиите в Кремъл. Последваха изявления на руски официални лица за практически пълната липса на развитие на сътрудничеството между Русия и Европейския съюз.

Съществена разлика на сегашната информационна кампания се явява нейната пълна координация с действията на министерство на външните работи и това на отбраната на Русия. Особено добре си личи, колко руските и контролираните от тях медии, са дълбоко впити в руските власти и са едни от стълбовете, на които кремълската власт се държи, наред със специалните служби, военните и административния апарат.

Изострената ситуация в Източна Украйна и подготовката на Русия за учението "Запад-2021" се съпровожда от силна заплаха от страна на Руската федерация от страна на Беларус. Експертите оценяват тези действия на Кремъл и повишаването на градусите на официалните руски власти като признаци на възможен преход на Русия от хибридна към студена война.

Какво съпровожда прехода към новия етап на изостряне на отношенията, ще се проследи в хода на анализа на антиевропейския дневен ред в прокремълските медии и украинските Telegram-канали. Тук влизат големи медии с фокус върху Украйна, непряко финансирани от Руската федерация, като Украйна.ру, Страна.ua и NewsOne.

Основната цел е дискриминация на интеграцията на Украйна в Европейския Съюз и НАТО, подхранване на недоверието към властите, изкривяване хода на преговорите под формата на „Нормандската четворка“ за разрешаване на ситуацията в източната част на Украйна. Кремъл, както и преди, се опитва да формира негативно отношение към ЕС сред украинците и ги плаши с мними заплахи.

Москва иска да лиши Украйна от подкрепа и да я изключи от европейския дневен ред. За това Русия използва липсата на единна позиция сред европейските политици относно нуждата за продължаване на диалог с Русия. В същото време Кремъл дискредитира Украйна в качеството и на сигурен международен партньор и плаши украинците с негативни последствия в развитието на сътрудничеството с Европейския Съюз.

Демонстрирайки пред Европа военна сила, Кремъл се опитва да посее съмнения и страх сред европейците. Това кара Русия да използва за укрепване Беларус, принуждавайки и Украйна, и Европа да оценява опасността от военно вмешателство на беларуска територия. Може да бъде направен изводът, че Кремъл използва антиевропейски методи с цел да предизвика разкол в Европейския Съюз, както и в отношенията между САЩ и ЕС.

Необходима е консолидирана позиция в отговор на хибридната заплаха от страна на Кремъл. Не по-маловажна е постоянната поддръжка на демократичните преобразования както в Украйна, така и в Беларус