Бягат от мажоритарния вот като дявол от тамян

Изключително неприятно впечатление направи абдикацията на ПП "Има такъв народ" от основния ѝ приоритет в годините, а именно мажоритарна избирателна система в два тура. Тази система беше приоритет за Слави Трифонов и неговите сценаристи много преди създаването на гореспоменатата новоизлюпена партия, включително преди провеждането на референдума през 2016 г., чиято печална съдба си спомняме добре.

Колкото и аргументирано да изтъкват силната поляризираност в настоящото Народно събрание (която е за добро) и съответно липсата на сигурно мнозинство за утвърждаването на мажоритарната система, от партията на Трифонов бяха и продължават да са длъжни като минимум да защитават идеята си от критиците ѝ и да внесат законопроект за въвеждането на този тип избирателна система. Биенето на отбой е своеобразно предателство към хората, които са им се доверили и на тези избори, както и преди повече от 5 години на референдума.

Изненадващо или не, днес най-големи радетели за мажоритарен вот са от ГЕРБ. Дори вече са внесли свой законопроект за него. Причината за това не е съвсем ясна, като възможните хипотези са най-малко две. Или не им пука и ще подкрепят ПОЧТИ всичко, за да покажат, че са "за промяна", или кроят планове да хванат пиниза и на тази система.

ДПС си променяха позицията в годините. Това може би значи, че и сега ще действат според ситуацията. А подобно на ГЕРБ, и от ДПС в момента го играят "за промяната".

БСП и "Демократична България" са категорично против мажоритарната избирателна система, изтъквайки по-ниската представителност за даден район и евентуално масово купуване на депутатски места. Нещо, което обаче и сега се случва. Още повече, и сега масово българите не знаят кой е техният народен представител. А в това роля има и фактът, че в чести случаи това са спуснати от централните ръководства на партиите хора, които нямат нищо общо с дадения район. Макар и недоказани, и сега има сериозни подозрения, че се купуват гласове за отделни кандидати в листите. А това е голям, огромен проблем. И каквато и да е системата за гласуване, този проблем опорочава изборите, докато не бъде изкоренен.

Позицията на "Изправи се! Мутри вън!" не е ясна, но така или иначе - след като от "Има такъв народ" засега оставят встрани идеята си, мнозинство за приемането ѝ по всички личи няма да има. Ще бъде изключително интересно какво ще гласуват народните представители от "Има такъв народ", ако законопроектът на ГЕРБ успее да достигне до обсъждане и гласуване в пленарна зала в рамките на 45-ото Народно събрание.

Когато българската политическа система съзнателно и упорито бяга от нещо, е съвсем основателно да се замислим дали пък това нещо не е добро. А сега партиите с моментна обществена значимост у нас бягат от мажоритарната избирателна система като дявол от тамян. И е крайно любопитно, че от нея бяга опозицията на ГЕРБ. Нещо силно ги притеснява в тази система. Може би от от това дали тя ще се появи или не, зависи тяхното оцеляване.

Преди абсолютно всичко обаче са гражданите. Те са суверенът и преди да си говорим за избирателни системи не може да не отчетем това, че българите масово не знаят за какво гласуват, или и дори да знаят - не разбират естеството на работа на Народното събрание, защото не са чели Конституцията, което обуславя това, че отделният гражданин не подозира своята гражданска сила. Това е реален проблем и ще бъде такъв, каквато и да е избирателната система, докато по-будната част от обществото не се отдаде на просветителска дейност. Защото няма кой друг да го направи - у нас в последните 30 години, или поне през 80% от това време, държавата е враг на обществото. Казано по друг начин, партийните ДС елити срещу гражданствеността.

Негативите на пропорционалната система бяха споменати и по-горе. В район X се слага лице, нямащо нищо общо с него. Или няколко такива лица. Тогава за каква представителност говорим? Псевдо, ако нарушим реторичността на въпроса. Това бива споменато именно в контекста на това, че една от основните критики към мажоритарната избирателна система в два тура, с едномандатни избирателни райони, е, че представителността на един район ще е сведена до 1 човек. На практика, ако 51% от хората в район Y са гласували за един кандидат, а останалите 49% за друг, последните остават без изразител на техните политически възгледи в парламента. Това не би било проблем, ако мажоритарно избраните кандидати са хора със съвест и съпричастност към проблемите на своя район и цялото наше отечество. Предварителни гаранции за това обаче няма как да има. Особено няма как да има, докато в България преимуществено действа феодален строй, докато една не малка част от населението на страната ни, най-вече извън столицата, е зависимо от местната и респективно на това от централната власт. Впрочем, този строй не е творение на ГЕРБ. Той достигна своя пик при десетилетното управление на тази партия.

Каквато и да е избирателната система, много българи не могат да упражняват волята си свободно. Колкото и да е трудно това да се асимилира от градски човек с прилични доходи, за съжаление е истина. За това на първо време наистина е нужно разграждане на модела - феодалният строй в България трябва да бъде категорично и безвъзвратно унищожен.

Когато това се случи, защо да не бъде опитано с мажоритарен вот? С нищо няма да навреди. Или ще е полезен опит, или ще е добро решение, защото в истинските демокрации няма традиция правилата, процедурите и законите да са винаги едни и същи и неотменими. А като говорим за истински демокрации, мажоритарен вот има в САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Австралия, които са сред най-развитите такива. Не се е чуло мажоритарната система за гласуване да им е направила нещо лошо.

П.П И по принцип, и в контекста на мажоритарната система, трябва да се мисли не за намаляване броя на депутатите от 240 на 120, а за тяхното увеличаване, за да се повиши представителността.