Крие ли се сексуалният тормоз на деца в България

След 20 години, ще започнем да научаваме част от истината за степента на сексуален тормоз, на която са били подлагани децата в днешна България, смята Стефан Стоянов. Той е застъпник за правата на децата от 15 години. Магистър е по европейска социална политика от London School of Economics and Political Science, Работил е в България и Англия за неправителствените организации Save the Children, ECPAT и NSPCC. В момента работи за Шотландския комисар за правата на децата и живее в Единбург, но следи активно случващото се в България и коментира в блога си, Блогът на Стефан, проблеми, свързани с правата на детето в България. Мненията, изразени в този коментар са само на автора и не ангажират по никакъв начин институцията, за която работи.

Заглавието на статията е на Факти.бг

Дефицит на закрила

На 12 януари БНР  първо пусна информация за публикацията на италианското списание Еспресо за три осиновени в Италия българчета, които са споделили потресаващи истории за сексуално насилие и експлоатация в дома, в който са живели преди осиновявавето си.Само четири дни по-късно написаното в списанието беше отречено като „пълна клевета”  от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Калин Каменов.

Този анализ не цели да изрази мнение дали твърденията на осиновените в Италия деца са верни.Той разглежда реакцията на българските власти относно сигнали, че деца в българска институция са били свидетели и жертви на сериозно, редовно, включително организирано, сексуално малтретиране и експлоатация и задава някои въпроси. Описаното в италианската преса е  постъпило в ДАЗД  месеци преди публикацията.

Несъответствия или манипулации?

Забавена проверка

Проверката започва едва след публикацията в Еспресо - защо са пропуснати поне два месеца, след като осиновителите са уведомили българските власти? Версията на Каменов, цитирана от БНТ: "За да стигнем до този дом, имахме предварителни проучвания, които продължиха поне месец, за да сме сигурни, че това е точно дома."

Фактът, че проверката в дома в Страхилово започна в първия работен ден след публикуването в българските медии на информацията за разкритията на Еспресо говори за едно невероятно съвпадение - тъкмо българските власти с много усилия успяват да разберат името на дома и със сигурност се канят да започнат проверката му и изведнъж излиза публикацията в Еспресо! Както пише търновският Борба:

"Това (проверката – бележката моя) обаче можеше да се случи още преди орезиляването на България в сп. „Еспресо”, защото още на 23 ноември 2012 г. в агенцията в София е пристигнал електронен сигнал от Д. К. чрез българска фондация за защита на деца от насилие.“

Ако времето на изпращането на сигнала на осиновителя е вярно, твърденията на господин Каменов за едномесечното проучване за установяване на дома увисват във въздуха – първо, защото става дума за повече от два месеца, второ, ако сигналът е бил от осиновителя, идентифицирането на дома е щяло да стане чрез бърза справка в Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" в Министерство на правосъдието.

Характер и продължителност на проверката

След публикуването на твърденията на италианското списание в българските медии беше обявено, че започва проверка, която ще отнеме „известно време“, но на следващата вечер проверката вече беше приключила и резултатите бяха оповестени.

На 15 януари Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика казва пред БНР:

"Започнали са работа с италианското семейство, очакваме да получим адекватни доклади на специалистите, които са ангажирани с тях, защото не може така бързо и леко да се направи извод по този случай. Трябва да се изследват всички обстоятелства, да се види те какви са, за да сме наясно какво се случва точно там. Очевидно за да получим по-адекватна информация не е достатъчна само рутинната проверка, затова ние сме на мнение, включваме психолози от неправителствени организации, за да работят с децата, за да стигнем до по-адекватна информация от гледна точка на това има ли насилие и в какво се проявява."

Симеонова също така съобщава, че очаква резултатите от работата на психолозите в Италия със семейството и децата да бъдат споделени с българските власти до един месец (курсивът - мой).

На следващата сутрин след интервюто на Валентина Симеонова, пред БНТ Каменов вече категорично отрича всичко, описано в публикацията в "Еспресо":

"За щастие проверката приключи с категоричната позиция, че насилие над децата в този дом няма, не е имало и няма как да има, тъй като са взети всички мерки за предотвратяване на насилието - както на физическо, така и на психическо и сексуално, над тези деца. Няма как да се случат нещата, които се твърдят в статията."

Неговата заместничка Даринка Янкова потвърждава приключването на проверката на ДАЗД по Нова телевизия. От изказването на Янкова става ясно, че проверката е изцяло в отговор на публикацията, а не на сигналите, подадени по-рано.Цялата насока на светкавично приключилата проверка е да се отговори на твърденията, изнесени в Еспресо, а не да се изследва сигналът, подаден от осиновителите в края на ноември 2012 година.

Методите, използвани за извършване на проверката, както и неизползваните методи

Повечето институции в България реагират предвидимо в случаи на оплаквания за насилие или друга форма на нарушаване на правата на гражданите от държавни или други инстицуции - те започват да работят по хипотезата, че оплакващият се лъже и съответно се заемат да съберат мотиви защо той или тя лъже.Същият механизъм беше приложен от ДАЗД и нейният председател Калин Каменов.

Само за ден и половина, и без потвърдена информация към този момент от Италия, Каменов успя да набеди осиновителя в измисляне на твърденията, за да се отърве от едното от децата - оплакващият се е набеден в манипулация:

„По-скоро мисля, че това е манипулация на един осиновител, продиктувана може би от неговата неподготвеност да се справи с три деца на възраст между 8 и 11 години.“ – казва Каменов в сряда сутрин за БНТ.

Всичко това на базата на проведени събеседвания с децата в дома и, най-вероятно, персонала.Забележете – децата са разпитвани в дома и в присъствието на същите хора, за които се проверява дали не са ги малтретирали. Доверяването на казаното от децата в такива обстоятелства е сериозно обезпокоително. Официалната информация от Италия също не е дошла, но Каменов е готов с анализите и изводите.

Директорката на дома, цитирана от „24 часа” също е готова да открие вината в осиновителите: "Занапред ще съм изключително наблюдателна при опознавателните срещи и при всяко мое, макар и вътрешно притеснение относно осиновителите, ще уведомявам правосъдието".

За да бъдат нещата по-убедителни, добре е обаче да се обвини и самата жертва освен конкретния подател на сигнала. Затова Теодора Иванова,  директор Дирекция Контрол по правата на детето "признава, че детето е било проблемно". Пред "Борба" директорката на дома разкрива напълно идентичността на децата и техните осиновители, за които се предполага, че е писал Гати в Еспресо - имена, възраст, подробности за живота и поведението им. Директорката вече слага етикет и на трите деца, които според нея са "с труден характер". Нещо повече, с цел да обясни откъде осиновените деца биха разкрили информация за сексуално малтретиране, тя разкрива пред „Труд” опозоряващи факти за дете в риск, което е още в дома и което с помощта на тези данни може да бъде идентифицирано – тя посочва възрастта, името и местонахождението на роднините на момиче, което е дало сериозни индикации, че е вероятна жертва на сексуално малтретиране от близките му.

Неизползваните методи

Сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца са криминални престъпления. Криминалните престъпления се разследват от компетентните органи - полиция, прокуратура, в сътрудничество със социалните служби. По традиция за българската прокуратура предполагаемите престъпления над деца в институции не са приоритет - не очаквайте да се самосезира заради някакви твърдения на деца, които били в дом, а вече не са.

Едно разследване на обвинения от подобно естество и с подобна сериозност изисква съвсем различен подход на установяване на фактите.То изисква незабавно претърсване на дома с цел взимане на проби за установяване на евентуално престъпление. Изисква временно отстраняване на директора, обиск и взимане на проби от жилищата на всички работещи в дома, включително охраната, изисква медицинско изследване на децата в дома, взимане на ДНК от децата и служителите, изисква... Вместо това едва в сряда великотърновската полиция започва „вътрешна проверка дали в последните седем години са постъпвали писмени или устни сигнали за насилие в Дома за деца в село Страхилово“.

Ето вижданията на заместничката на Каменов по въпроса за медицинските изследвания:

„Значи аз не мисля, че имаме основание да подложим всички деца в дома на медицински преглед, драстичен, все пак има консултации на лекари, но специално, целенасочено да изследваме този проблем чрез медицински преглед – смятам, че не бива да стигаме чак дотам.“

Опитайте да си представите такъв сценарий при разследванията на предполагаеми участници в международни педофилски интернет мрежи, чиито спорадични арести полицията обича да обявява - обикновено в рамките на международни разследвания. Представете си как отива полицията в дома на предполагаемият педофил, позвънява на вратата и го моли да уточни дали има нещо вярно в това, че е точил филми и снимки, показващи сексуален тормоз над деца. Предполагаемият педофил е възмутен от самото предположение, че може да има нещо общо с малтретиране на деца и дава интервю в този дух за държавната телевизия, а министърът на вътрешните работи обявява, че, слава богу, в твърденията на партньорските западни служби не е имало нищо вярно. Как ви се струва?

Точно това направи ДАЗД.Сега и да се намеси полицията, ще е късно, защото евентуалните извършители получиха достатъчно време, за да прикрият следите си.

Какво трябва да се промени, за да се защитят децата в домове от сексуалномалтретиране от страна на работещи в домовете?

Нужни са много промени. В проектозакона за детето, който беше замразен, имаше предложение за създаване на регистър на лица, осъдени за престъпления против сексуалната неприкосновеност на дете, когато са извършили насилие или експлоатация на дете, което им е било "поверено за предоставяне на грижи, защита, лечение или обучение на основание съдебно решение, трудов или друг договор" (чл.202, ал. 1). Предлагаше се и задължение за доставчиците на услуги и работодатели при назначаване на лица за работа с деца да правят справка със списъка по този регистър.Предложението страдаше от много слабости, но беше първа стъпка, която така и не се състоя.

За да има ефективна защита от попадане на педофили в институции, работещи с деца е нужно всички работещи в системата и техните началници, например кметовете на общини, да бъдат обект на проверка – не само затова дали са били осъждани за престъпления против сексуалната неприкосновеност на дете, но и за всяко друго престъпление, свързано със сексуално насилие.

В заключение

Тепърва предстои да научим повече за преживяното от осиновените в Италия деца - тази история ще има продължение. Каквато и да се окаже истината, подходът на ведомството на Каменов е порочен.Той не само създаде предпоставки истината никога да не излезе наяве, но и потенциално застраши десетки други деца, за които насилието, ако съществува, би продължило с нова увереност в неговата неразкриваемост.

Много след като се затвори и последният дом за деца от сегашния вид – детехранилище, когато в България има истинска полиция, истинско следствие и истински съд, да кажем, оптимистично, след 20 години, ще започнем да научаваме част от истината за степента на сексуален тормоз, на която са били подлагани децата в днешна България.