Истинският риск за имигрантите във Великобритания

Публикувана: 3 Февруари, 2013 09:04
13 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 7801
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Стефан Стоянов

В последната седмица за Великобритания и отпадането на ограниченията за достъп до трудовия ѝ пазар за граждани на България и Румъния се наговори какво ли не в българската и британската преса.

Патриотичното самосъзнание на средния българин, съдейки по публикациите в медиите и по коментарите под тях, беше дълбоко засегнато от самото предположение, че британците не обичат лудо българите и не искат да ги посрещнат на Хийтроу с fish and chips по стара британска традиция. По-обидно дори от това за средния българин се оказа разбирането му, че тази негостоприемност е в контраст с топлите чувства на британеца към черни, пакистанци, мюсюлмани и всякакъв друг народ, който разбира се, според 99 процента от форумните коментатори в България, стои много по-ниско в културно, интелектуално, образователно и изобщо във всяко отношение от победителя в еволюционния маратон, от ариеца, от потомъка на най-старата култура в Европа, най-известен на самия себе си с победния си възглас „Булгар! Булгар!“

Колкото по-малка е една страна, толкова по-големи са комплексите на населението и политиците ѝ и толкова по-нереалистично е очакването ѝ да бъде познавана, признавана и харесвана извън границите ѝ. Очакване, което при досег с реалността поражда само разочарование и пасивна агресия.

Да, британците се страхуват от опасността от масова имиграция на големи групи от хора. Да, това често се дължи на ксенофобия и предразсъдъци, но и на дезинформация. Да, таблоидните и десните медии продават вестниците си, предлагайки още ксенофобия и предразсъдъци на тесногръдите си читатели. Да, управляващите британски политици имат нужда от гласовете на ксенофобско предразсъдъчните, а си имат и своя багаж от предразсъдъци – политическото им говорене цели да запази ксенофобите, гласували за тях на миналите избори, за да не избягат при Фараж – добил неочаквана известност в България.

И да, предишната присъединителна вълна, започнала през 2004 година затвърди две разбирания – първо, че управляващите в Лондон представа си нямат какъв брой новопристигнали могат да очакват, и второ, че вероятността да дойдат страшно много хора е по-голяма от вероятността да не дойдат. Таблоидите тогава бълваха апокалиптични истории за полските, чешките и всякакви други цигани. Естествено, че ще го направят и сега. В това има толкова анти-българизъм, колкото има например и в омразата, която насаждат срещу Европейския съюз – правят го много преди българите да са били членове на съюза. Да не говорим за удобно забравения факт, че като държавна политика Великобритания е и продължава да бъде може би най-големият радетел за постоянно разширяване на съюза.

Извън ксенофобията и популизма пристигането на големи човекопотоци в централен Лондон крие реални рискове. Както за пристигащите, така и за посрещащите. Натискът върху здравната, образователната система и жилищния фонд крие реални рискове. Този натиск ще се случи дори да пристигнат само високообразовани хора, които веднага започнат работа.

Най-големите страхове на четящите таблоидите са може би два и директно си противоречат: първият страх е, че новопристигналите ще вземат тяхната работа. Вторият страх е, че новопристигналите няма да работят, а ще доят системата за социално подпомагане и така ще остане по-малко за местните хора, зависещи от системата.

Най-големият риск при евентуална масова имиграционна вълна е за най-уязвимите участници в нея. Това са отчаяните от живота в родината си хора, необслужени или направо отхвърлени от корумпираната система на здравеопазване, от системата за социално подпомагане, отвсякъде. Хора, неговорещи английски, неквалифицирани, чиято надежда за по-добро ново начало на Острова е толкова основателна колкото очакването да спечелят шестица от тотото. Предишната присъединителна вълна показа какво се случва с тези хора – стават бездомници, спят на улицата, или както това беше преведено в българската преса – „мърляви сънливци“. Така животът им може да стане много по-тежък отколкото е бил в България, но за разлика от България, проблемът не остава единствено техен. Тук проблемът с бездомността се приема сериозно и за подпомагане на бездомните се влагат значителни, макар и недостатъчни средства, много други се даряват от гражданите. Когато част от пристигащите българи и румънци станат бездомни, тези недостатъчни ресурси ще трябва да се разпределят измежду много повече нуждаещи се. Органите на местната власт, които имат ограничен ресурс, но и задължение по Европейската конвенция за правата на човека да не допуснат живеещите на тяхна територия да бедстват, също се натоварват значително – най-вече с опитите си да разкарат новодошлите бездомници като им купят еднопосочен билет до страната, от която са дошли.

В тази връзка ще се спра на казаното от Борис Джонсън, кмет на Лондон, което беше цитирано и извадено от контекст от един от най-антиимигрантските таблоиди във Великобритания – Daily Express, а след това пуснато в обращение из българските медии. Твърдението, че с изказването си Джонсън се е включил „в разгорещените дебати за имиграцията“ е взето наготово от Express, който има интерес да представя дебатите за имиграцията за разгорещени – както споменах по-горе, вестникът продава антиимигрантски настроения на антиимигрантски настроените. В българските медии се пропуска една важна подробност, спомената в Express – изказването на Джонсън е направено по време на седмичните Въпроси към кмета.

Това, което Express не споменава, но може да се види от видеото с тазседмичните Въпроси към кмета е, че цитираните от вестниците думи са изцяло в контекста на дискусия за бездомността. В дискусията Джонсън е притиснат от опонентите си с въпроси доколко е изпълнил предизборните си обещания за намаляване на бездомността. В този и единствено в този контекст той изразява загриженост от ефекта на една имигрантска вълна от Румъния и България. Загриженост, която е базирана на опита от предишното разширяване и на осъзнаването, че рязкото увеличаване на бездомността, ако се случи, ще се разглежда и като негов провал.

Друг пропуснат факт е, че Джонсън е един от малкото водещи консервативни политици във Великобритания, които са проимигрантски настроени. Донякъде защото е кмет на Лондон и знае приноса на имигрантите, донякъде защото в кръвта му тече частица небританска кръв, но най-вече защото е достатъчно популярен, за да може да си позволи да има свои възгледи, различни от тези на мнозинството в партията му.

Да, Джонсън прави нереалистични изказвания, че правителството трябва да предоговори отварянето на пазара на труда за двете най-нови страни-членки – кой политик не обича да прехвърли топката на другата страна? Това няма как да стане. Няма кампания на света, която да направи възможно предоговарянето на срока и Великобритания дори няма да се опита да го направи. Няма да се опита и да наруши договорите, защото Европейският съд в Хага не си поплюва (както на българското правителство му предстои да научи по трудния начин).

Големият риск от имигрантската вълна

Другият риск, за който почти не се говори, но който е съвсем реален е, че желаещите да натрупат богатство като експлоатират зависими от тях човешки същества ще могат да действат още по-безпрепятствено при пълното отваряне на Великобритания. Относително лесните измами, свързани с получаване на помощи за деца например ще доведат до износ на още повече деца от България и Румъния с единствената цел от тях да се спечелят пари. Много от тези деца ще бъдат експлоатирани да просят и крадат, а после и да проституират. Ще се сключват нови споразумения между правителства и отделни градове, макар че такива отдавна има, по силата на които жертвите ще се връщат в страната си само за да бъдат изнесени отново – попаднали обратно в лапите на експлоататорите си, които често са от същото семейство –жертвите ще бъдат рециклирани. Хора ще бъдат внасяни и изнасяни от Великобритания да работят за жълти стотинки, докато престъпниците ще печелят от експлоатирането на труда им – и сега се случва, но ще е още по-лесно. За да се противодейства на това ще са нужни нови ресурси, добро сътрудничество и професионализъм на полицейските власти. Там, меко казано, има място за подобрение.

Заветът на Маркс, „Пролетарии от всички страни – обединявайте се“, беше чут и последван от погрешната тълпа – от престъпниците и експлоататорите на хора.

Януари 2014 няма да протече като филм на Дани Бойл, в който зомбитата са сменени с имигранти от Румъния и България. Тъмната страна на европеизацията на трудовия пазар протича предимно далеч от обективите, само трагедиите с жертвите достигат до първите страници на вестниците.

Стефан Стоянов работи за Шотландския комисар за правата на децата и живее в Единбург, но следи активно случващото се в България и коментира в блога си -  Блогът на Стефан.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Владимир Путин
Руският президент заяви това на пресконференция, на която обърна специално внимание на сваления руски бомбардировач Су-24 от турски изтребители
Някой от турското ръководство е решил да оближе американците на едно място"

Още бисери