Истинският риск за имигрантите във Великобритания

Публикувана: 3 Февруари, 2013 09:04
13 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 7844
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Стефан Стоянов

В последната седмица за Великобритания и отпадането на ограниченията за достъп до трудовия ѝ пазар за граждани на България и Румъния се наговори какво ли не в българската и британската преса.

Патриотичното самосъзнание на средния българин, съдейки по публикациите в медиите и по коментарите под тях, беше дълбоко засегнато от самото предположение, че британците не обичат лудо българите и не искат да ги посрещнат на Хийтроу с fish and chips по стара британска традиция. По-обидно дори от това за средния българин се оказа разбирането му, че тази негостоприемност е в контраст с топлите чувства на британеца към черни, пакистанци, мюсюлмани и всякакъв друг народ, който разбира се, според 99 процента от форумните коментатори в България, стои много по-ниско в културно, интелектуално, образователно и изобщо във всяко отношение от победителя в еволюционния маратон, от ариеца, от потомъка на най-старата култура в Европа, най-известен на самия себе си с победния си възглас „Булгар! Булгар!“

Колкото по-малка е една страна, толкова по-големи са комплексите на населението и политиците ѝ и толкова по-нереалистично е очакването ѝ да бъде познавана, признавана и харесвана извън границите ѝ. Очакване, което при досег с реалността поражда само разочарование и пасивна агресия.

Да, британците се страхуват от опасността от масова имиграция на големи групи от хора. Да, това често се дължи на ксенофобия и предразсъдъци, но и на дезинформация. Да, таблоидните и десните медии продават вестниците си, предлагайки още ксенофобия и предразсъдъци на тесногръдите си читатели. Да, управляващите британски политици имат нужда от гласовете на ксенофобско предразсъдъчните, а си имат и своя багаж от предразсъдъци – политическото им говорене цели да запази ксенофобите, гласували за тях на миналите избори, за да не избягат при Фараж – добил неочаквана известност в България.

И да, предишната присъединителна вълна, започнала през 2004 година затвърди две разбирания – първо, че управляващите в Лондон представа си нямат какъв брой новопристигнали могат да очакват, и второ, че вероятността да дойдат страшно много хора е по-голяма от вероятността да не дойдат. Таблоидите тогава бълваха апокалиптични истории за полските, чешките и всякакви други цигани. Естествено, че ще го направят и сега. В това има толкова анти-българизъм, колкото има например и в омразата, която насаждат срещу Европейския съюз – правят го много преди българите да са били членове на съюза. Да не говорим за удобно забравения факт, че като държавна политика Великобритания е и продължава да бъде може би най-големият радетел за постоянно разширяване на съюза.

Извън ксенофобията и популизма пристигането на големи човекопотоци в централен Лондон крие реални рискове. Както за пристигащите, така и за посрещащите. Натискът върху здравната, образователната система и жилищния фонд крие реални рискове. Този натиск ще се случи дори да пристигнат само високообразовани хора, които веднага започнат работа.

Най-големите страхове на четящите таблоидите са може би два и директно си противоречат: първият страх е, че новопристигналите ще вземат тяхната работа. Вторият страх е, че новопристигналите няма да работят, а ще доят системата за социално подпомагане и така ще остане по-малко за местните хора, зависещи от системата.

Най-големият риск при евентуална масова имиграционна вълна е за най-уязвимите участници в нея. Това са отчаяните от живота в родината си хора, необслужени или направо отхвърлени от корумпираната система на здравеопазване, от системата за социално подпомагане, отвсякъде. Хора, неговорещи английски, неквалифицирани, чиято надежда за по-добро ново начало на Острова е толкова основателна колкото очакването да спечелят шестица от тотото. Предишната присъединителна вълна показа какво се случва с тези хора – стават бездомници, спят на улицата, или както това беше преведено в българската преса – „мърляви сънливци“. Така животът им може да стане много по-тежък отколкото е бил в България, но за разлика от България, проблемът не остава единствено техен. Тук проблемът с бездомността се приема сериозно и за подпомагане на бездомните се влагат значителни, макар и недостатъчни средства, много други се даряват от гражданите. Когато част от пристигащите българи и румънци станат бездомни, тези недостатъчни ресурси ще трябва да се разпределят измежду много повече нуждаещи се. Органите на местната власт, които имат ограничен ресурс, но и задължение по Европейската конвенция за правата на човека да не допуснат живеещите на тяхна територия да бедстват, също се натоварват значително – най-вече с опитите си да разкарат новодошлите бездомници като им купят еднопосочен билет до страната, от която са дошли.

В тази връзка ще се спра на казаното от Борис Джонсън, кмет на Лондон, което беше цитирано и извадено от контекст от един от най-антиимигрантските таблоиди във Великобритания – Daily Express, а след това пуснато в обращение из българските медии. Твърдението, че с изказването си Джонсън се е включил „в разгорещените дебати за имиграцията“ е взето наготово от Express, който има интерес да представя дебатите за имиграцията за разгорещени – както споменах по-горе, вестникът продава антиимигрантски настроения на антиимигрантски настроените. В българските медии се пропуска една важна подробност, спомената в Express – изказването на Джонсън е направено по време на седмичните Въпроси към кмета.

Това, което Express не споменава, но може да се види от видеото с тазседмичните Въпроси към кмета е, че цитираните от вестниците думи са изцяло в контекста на дискусия за бездомността. В дискусията Джонсън е притиснат от опонентите си с въпроси доколко е изпълнил предизборните си обещания за намаляване на бездомността. В този и единствено в този контекст той изразява загриженост от ефекта на една имигрантска вълна от Румъния и България. Загриженост, която е базирана на опита от предишното разширяване и на осъзнаването, че рязкото увеличаване на бездомността, ако се случи, ще се разглежда и като негов провал.

Друг пропуснат факт е, че Джонсън е един от малкото водещи консервативни политици във Великобритания, които са проимигрантски настроени. Донякъде защото е кмет на Лондон и знае приноса на имигрантите, донякъде защото в кръвта му тече частица небританска кръв, но най-вече защото е достатъчно популярен, за да може да си позволи да има свои възгледи, различни от тези на мнозинството в партията му.

Да, Джонсън прави нереалистични изказвания, че правителството трябва да предоговори отварянето на пазара на труда за двете най-нови страни-членки – кой политик не обича да прехвърли топката на другата страна? Това няма как да стане. Няма кампания на света, която да направи възможно предоговарянето на срока и Великобритания дори няма да се опита да го направи. Няма да се опита и да наруши договорите, защото Европейският съд в Хага не си поплюва (както на българското правителство му предстои да научи по трудния начин).

Големият риск от имигрантската вълна

Другият риск, за който почти не се говори, но който е съвсем реален е, че желаещите да натрупат богатство като експлоатират зависими от тях човешки същества ще могат да действат още по-безпрепятствено при пълното отваряне на Великобритания. Относително лесните измами, свързани с получаване на помощи за деца например ще доведат до износ на още повече деца от България и Румъния с единствената цел от тях да се спечелят пари. Много от тези деца ще бъдат експлоатирани да просят и крадат, а после и да проституират. Ще се сключват нови споразумения между правителства и отделни градове, макар че такива отдавна има, по силата на които жертвите ще се връщат в страната си само за да бъдат изнесени отново – попаднали обратно в лапите на експлоататорите си, които често са от същото семейство –жертвите ще бъдат рециклирани. Хора ще бъдат внасяни и изнасяни от Великобритания да работят за жълти стотинки, докато престъпниците ще печелят от експлоатирането на труда им – и сега се случва, но ще е още по-лесно. За да се противодейства на това ще са нужни нови ресурси, добро сътрудничество и професионализъм на полицейските власти. Там, меко казано, има място за подобрение.

Заветът на Маркс, „Пролетарии от всички страни – обединявайте се“, беше чут и последван от погрешната тълпа – от престъпниците и експлоататорите на хора.

Януари 2014 няма да протече като филм на Дани Бойл, в който зомбитата са сменени с имигранти от Румъния и България. Тъмната страна на европеизацията на трудовия пазар протича предимно далеч от обективите, само трагедиите с жертвите достигат до първите страници на вестниците.

Стефан Стоянов работи за Шотландския комисар за правата на децата и живее в Единбург, но следи активно случващото се в България и коментира в блога си -  Блогът на Стефан.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери