Н. Пр. Темиртай Избастин пред ФАКТИ - 30 години независим Казахстан и концепцията за "чуващата държава"

През 2021 година Република Казахстан отбелязва 30-годишнината от независимостта си. Националният празник на Казахстан е на 16 декември.

От ФАКТИ се свързахме с посланика на Република Казахстан у нас Н. Пр. Темиртай Избастин, за да говорим както за историята на Казахстан от последните 30 години, така и за някои от реформите, желани от сегашното управление на страната в лицето на президента Касъм-Жомарт Токаев като концепцията за „чуващата държава“ и системата за обществен контрол. Разговорът четете в следващите редове:

- В. Пр. Темиртай Избастин на 16 декември 2021 година Република Казахстан отбелязва 30-годишнината от независимостта си. Кои са най-важните постижения на държавата за Вас през този период?

- 16 декември, Денят на независимостта на Република Казахстан, е ден с особено историческо значение за развитието на казахстанската държавност.

За 30 години на независимост от ръководството на Казахстан и от самите казахстанци е положен значителен труд, така че Казахстан да стане демократична, правова и социална държава, чиято висша ценност е човекът, неговите живот, права и свободи.

Днес общественото съгласие и политическата стабилност, икономическото развитие за благото на целия народ, казахстанският патриотизъм, решаване на най-важните въпроси на държавата с демократични средства са основните принципи на дейността на републиката.

За важните постижения на страната през годините на независимостта се спрях подробно в моята тематична статия, която преди това беше публикувана в медиите в България. Сега ще се опитам да обобщя важните исторически етапи от развитието на Казахстан през тридесетгодишния период.

В първия етап на независимостта Казахстан извърши сериозни държавни преобразования. Проведе се демаркация на държавната граница на Казахстан, която се простира на повече от 13 000 км. Нашата страна граничи с пет държави: с Русия имаме обща граница с дължина 7 591 км, това е най-дългата непрекъсната сухопътна граница в света, с Китай – 1 783 км, с Киргизстан – 1 242 км, с Узбекистан – 2 351 км и с Туркменистан – 426 км.

През 1993 година е приета Конституцията на страната и националната валута „тенге“. През 1995 година на републиканския референдум народът на Казахстан гласува новата Конституция на страната. Създаден е 2-камарен парламент (Сенат и Мажилис) и независима съдебна система.

Нашата държава е установила приятелски, равноправни и взаимноизгодни отношения с повече от 180 държави по света, междудържавни обединения и международни организации на основата на такива принципи на външната политика, като многовекторност, прагматизъм, проактивност и мултилатерализъм. Днес Казахстан има сериозни политически и икономически взаимоотношения както с Европейския съюз и неговите страни членки, така и със САЩ. Важно е да се отбележи, че от 1 март 2020 година влезе в сила Споразумение за разширеното партньорство и сътрудничество между Казахстан и Европейския Съюз, което беше подписано в Нур-Султан на 21 декември 2015 година. Това е важен документ, който създава най-добра среда за бизнеса в такива области като търговия с услуги, създаване и функциониране на компании, движение на капитали, суровини и енергия, защита на правата на интелектуална собственост.

В същото време между Казахстан и САЩ е установено разширено стратегическо партньорство, характеризиращо се с многопланово взаимодействие в целия спектър на двустранните отношения. През годините на сътрудничеството отношенията между нашите страни се развиват по конструктивен начин и имат характер на надеждно, перспективно и предвидимо партньорство.

През 1995 година е създадена Асамблеята на народа на Казахстан, която сега е най-важният конституционен орган на страната, предназначен да осигури междуетническо и междурелигиозно разбирателство. Според Конституцията на Казахстан, Асамблеята има право да избира 9 депутати за Мажилиса на Парламента, които представляват интересите на всички 120 етноси в страната.

Казахстан стана световен лидер в неразпространението на ядрени оръжия. На 29 август 1991 година с Указ на първия президент Нурсултан Назарбаев е закрит най-големият в света Семипалатински ядрен полигон, функциониращ от 29 август 1949 година. Освен това, след обявяването на независимостта Казахстан доброволно се отказа от четвъртия по мощност на планетата арсенал от ядрени оръжия. Днес денят 29 август е Международен ден за действия срещу ядрените опити.

Именно по инициатива на нашата страна, за да се гарантира сигурността на азиатския континент, през 1992 година е свикано Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия. Тази идея е подкрепена от много азиатски държави и международни организации като ООН, ОССЕ и Арабската лига. Днес това Съвещание се превърна в ефективна и универсална международна структура в Азия, която гарантира сигурността на азиатския континент. Много експерти и политици я сравняват с ОССЕ, само че в Азия.

Казахстан е член и на Евразийския икономически съюз, идея за създаването му е предложена от първия президент на Казахстан Назарбаев по време на първото му официално посещение в Русия на 29 март 1994 година. Днес този съюз включва пет държави: Казахстан, Русия, Беларус, Армения и Киргизстан. В същото време наблюдатели в ЕАИС са Молдова, Узбекистан, Иран и Куба. ЕАИС подписа договори за зони за свободна търговия с Виетнам, Иран, Сингапур и Сърбия. Този икономически съюз продължава да функционира ефективно, което привлича интереса на много държави по света.

С цел преодоляване на негативни прояви като насилие, религиозен екстремизъм и тероризъм, през 2003 година Казахстан инициира провеждането в Казахстан на конгреса на лидерите на световните и традиционните религии. На всеки три години в работата му участват авторитетни представители на исляма, християнството, юдаизма, шинтоизма, индуизма и будизма. Тази платформа намери подкрепа от страна на международната общност и днес отваря широки перспективи за международно сътрудничество по въпросите, които споменах.

Важен етап в историята на развитието на Казахстан е председателството в ОССЕ през 2010 година. За първи път страната от постсъветското пространство председателства организацията. На 1-2 декември 2010 година се проведе срещата на върха на ОССЕ в Астана, която от своя страна стана първа среща на върха на организацията след повече от десет години прекъсване. Предишната подобна среща на върха се проведе в Истанбул през 1999 година. Това се превърна в наистина историческо международно събитие, организирано от Казахстан.

Искам също така да подчертая, че Казахстан също председателства Съвета за сигурност на ООН през 2017-2018 година, Организацията за ислямско сътрудничество и Шанхайската организация за сътрудничество.

Наред с това столицата на Казахстан стана първата от страните от ОНД и Централна Азия, избрана от световната общност за домакин на международно изложение ЕКСПО, което проведохме през 2017 година в столицата на Казахстан.

Специално искам да разкажа за красивата ни столица, град Нур-Султан, която буквално за 20 години се преобрази и придоби нов модерен облик. Решението за преместване на столицата на Казахстан от град Алматъ в град Акмола, сега Нур-Султан, е взето от Върховния съвет на Република Казахстан на 6 юли 1994 година. Официалното преместване на столицата се състоя на 10 декември 1997 година.

Нур-Султан е най-северната столица в Азия. Преместването на столицата даде мощен тласък на икономическото развитие на града. Високият темп на растеж на икономиката на града привлече многобройни инвеститори. Столицата е лидер по обем на строителството в страната. След като градът придоби статут на столица, бяха построени 10 милиона квадратни метра жилища.

Днес светът преживява криза, причинена от коронавирусна пандемия и болестта COVID-19. Важно е, че Казахстан с научно-практически потенциал и модерни технологии в биофармацевтиката успя да създаде собствена инактивирана ваксина срещу COVID-19 „QazVac“, която успешно премина всички етапи на изпитване. Създаването на казахстанска ваксина позволи на страната ни да се нареди сред петте страни в света, които са разработили собствени ваксини срещу коронавирусната инфекция.

Като цяло, през годините Казахстан се утвърди като суверенна държава с политическа стабилност, нарастваща национална икономика, мир и разбирателство между гражданите от всички националности и вероизповедания.

- Споменахте, че след обявяването на независимостта, Казахстан доброволно се е отказал от ядрени оръжия. Какво означава това за света, какви послания са направени?

- Трите десетилетия, откакто Казахстан получи независимост през 1991 година, бяха повратни не само за нас, но и за света. Нашата планета е станала по-малко стабилна. Освен това заплахата от използването на ядрени оръжия от международни терористи беше реална перспектива.

Казахстанският народ преживя всички ужаси на ядрените оръжия. В Семипалатинския ядрен полигон от 1949 до 1991 година са извършени 456 ядрени експлозии. Това донесе болести и страдания на стотици хиляди наши съграждани и доведе до заразяване с радиация на огромна територия. Всъщност полигонът заема площ от 18,5 хил. кв. км, но замърсяването на територията с радиация от ядрените опити е установено на площ три пъти по-голяма от територията на България. Това бе една от трагичните страници в историята на Казахстан.

След разпадането на СССР на територията на републиката бяха базирани 148 установки за изстрелване на 104 междуконтинентални балистични ракети с ядрена бойна глава. Натоварването на тези ракети е 7,6 тона, а радиусът на поражение - около 12 хиляди километра.

Казахстан обаче се отказа от този ядрен арсенал. И това решение определи по-нататъшния курс на развитие на Казахстан в областта на глобалната сигурност. От този момент Казахстан се превърна в своеобразен „епицентър на мира“, където за първи път в историята хора, притежаващи разрушителна сила, доброволно се отказаха от нея. В резултат от последователни действия до 1995 година на територията на Казахстан не е останала нито една ядрена бойна глава.

Казахстан говори и се застъпва за осигуряване на строг контрол върху въоръженията, особено опасните материали и технологии - като ключов елемент от неразпространението и основата на всяка система за сигурност. Казахстан подкрепя още създаването на международно признати зони без ядрени оръжия. Една от тези зони е Централна Азия.

С решението си за отказ от ядрени оръжия Казахстан създаде прецедент за замяна на условно техногенно понятие „възпиране“ с хуманитарно понятие „доверие“. Доверие - това е ключова категория, която Казахстан постави в основата на новата визия за сигурност. Доверието налага отговорност и е първото условие за взаимно разбирателство, приятелство и сътрудничество. Въз основа на доверие Казахстан има сериозно международно признание.

Казахстан изтласка ядрените си страхове и освободи от тях всички, на които бяха внушавани от тогавашния ни ядрен арсенал. Ние посочихме пътя напред към по-сигурно бъдеще и продължаваме да призоваваме целия свят да последва нашия пример и примера на други страни, които също са поели по пътя на разоръжаването.

- Как бихте определили вътрешната политика на Казахстан в момента? Може ли да се каже, че в Република Казахстан днес се провежда реформаторска политика?

- Абсолютно. Казахстан е млада развиваща се държава. Страната ни постепенно и последователно изучава и впоследствие прилага опита на водещите страни в света в различни области, например, правата на човека, борба с корупцията или усъвършенстване на демократични основи и др.

Целият процес на демократизация бе започнат от първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев и продължен от действащия държавен глава Касъм-Жомарт Токаев, който бе избран за президент на страната на 9 юни 2019 година.

Новият държавен глава Касъм-Жомарт Токаев потвърди приемствеността на вътрешната и външната политика на Казахстан. Знаете, че това е особено важно в контекста на необходимостта от решаване на стратегическите предизвикателства на социално-икономическото развитие на страната.

Държавният глава постави обща държавна цел: да постигне практическо прилагане на концепцията за „силен президент – влиятелен парламент – отговорно правителство“. В същото време президентът постави важна задача: да се реализира концепцията за „чуваща държава“, която бързо и ефективно ще отговаря на всички искания на гражданите.

Президентът К. Токаев ясно определи, че диалогът между властта и обществото трябва да се основава на признаването на плурализма на мненията, като формулира основната насока за такова взаимодействие по формулата „различни мнения, но единна нация“.

Държавният глава инициира редица важни инициативи, например по отношение на продажбата на земя на чужденци. На 12 май 2021 година президентът подписа закон, забраняващ продажбата на земя на чужденци. Целта на закона – въвеждане на забрана за притежание от чужденци, лица без гражданство, чуждестранни юридически лица, юридически лица от Казахстан с чуждестранно участие, международни организации, научни центрове с международно участие, както и лица с казахска националност, но без казахстанско гражданство, на земя със селскостопанско предназначение и като частна собственост, и за временно ползване на земята.

- Какво стои в основата на концепцията за „чуващата държава“?

- Преди всичко, това е отворена държава, готова да води конструктивен диалог, своевременно да отговаря на исканията на гражданите, където обществото участва в процеса на вземане на решения, прави страната силна, постоянно развиваща се държава.

„Чуващата държава“ е държава, в която основното са интересите на гражданите, където има механизъм на взаимодействие между държавните органи и гражданите, който позволява на гражданите да участват в процеса на вземане на решения и да ги контролират. Тази концепция трябва да работи на принципа на обслужващата държава, където основната задача на дейността на държавните органи е качественото изпълнение на нуждите на своите граждани.

В този контекст ще дам един от показателните примери за реализацията на тази концепция. През 2019 година бе създаден Национален съвет за обществено доверие. Този Национален съвет е консултативно-съвещателен орган при президента на Казахстан, чиято основна цел е изработване на предложения и препоръки по актуални въпроси на държавната политика чрез широко обсъждане с представители на обществеността и политическите партии, гражданското общество. В компетентността на Националния съвет са включени задачи като например извършване на обществена експертиза на проекти, концепции, програми на правителството и подзаконовите нормативни актове; преглед на значими стратегически проблеми с отчитане мнението на обществеността и гражданското общество; осигуряване на конструктивен диалог между представители на обществеността, политическите партии, неправителствения сектор и на държавните органи; изпълнение на други дейности в рамките на своята компетентност, непротиворечащи на законодателството на Република Казахстан.

Международният опит на развитите страни показва, че при отворена държава населението активно участва в процеса на вземане на решения. Много страни отдавна имат портали за отворени данни, където правителството публикува данни, които могат да бъдат използвани както от обществени организации с цел осъществяване на контрол върху дейността на органите на изпълнителната власт, на бизнеса, създавайки и развивайки съществуващите информационни продукти, така и от гражданите. Казахстан също има такъв „Портал за отворени данни“, това е част от инициативата на Отвореното правителство, което е елемент от „Електронното правителство“ на Република Казахстан.

- Каква е целта на инициативата на държавния глава за онлайн петиции, защо се въвежда графа „срещу всички“ в избирателните бюлетини? И също така, с какво е свързана инициативата за индекса на младежкото развитие?

- Като цяло искам да отбележа, че политическият курс на президента на Казахстан К. Токаев е насочен към по-нататъшна демократизация на страната и обществото, постепенна и неуклонна политическа модернизация и либерализация. Във връзка с това, споменатите от Вас инициативи на държавния глава са в изпълнение на концепцията за „чуващата държава“.

Знаете, че Институтът за онлайн петиции функционира в много страни по света. Един успешен пример е опитът на Финландия, където платформата "Open Ministry", одобрена от финландското правителство, позволява събирането на подписи сред населението в онлайн формат.

Институтът за онлайн петиции е важен елемент от държавната система. Първо, петициите допринасят за нарастването на гражданската активност на населението. При гражданите постепенно се изгражда култура на издигане на различни инициативи, събиране на подписи, наблюдение на обществената ситуация и други форми на гражданска активност. На второ място, петициите позволяват да се разработват по-качествени законопроекти, поради появата на възможност гражданите в открита форма да подкрепят или да се противопоставят на приемането на законодателни разпоредби. Трето, петициите са един вид индикатор за обществените настроения за властите. Петициите, които са събрали голям брой гласове, ще посочат наличието на проблеми, които изискват специално внимание и мерки за решаване от страна на държавните органи.

Относно графата „срещу всички“ в избирателните бюлетини: на съвместното заседание на двете камари в Парламента 15 януари 2021 година президентът на Казахстан К. Токаев отбеляза, че за всички казахстанци трябва да стане нормално наличието на алтернативни възгледи или възможността да се гласува срещу всички. Тази инициатива ще създаде условия за защита на избирателните права на гражданите. Официалната демонстрация на липса на избор – това също е избор. На 25 май т.г. президентът К. Токаев подписа закон, с който са внесени съответни промени. Струва си да се отбележи, че избирателната система на България също предвижда наличието в бюлетините на графа „срещу всички“.

Инициативата на държавния глава за въвеждане на индекс за развитие на младежта също беше предложена въз основа на международната практика. Тя служи като индикатор за оценка на развитието на младежките политики и като цяло за оценка на нивото на подкрепа за самите младежи, за да се създадат условия за самоусъвършенстване. Както знаете, една от основните задачи на правителствата е подобряването на младежката политика. Казахстан не е изключение. Работата на местните власти по прилагането на младежката политика ще бъде оценена въз основа на този критерий. Този индекс ще даде положителен тласък на регионите на страната, тъй като в сферите на образованието, заетостта и други значими области конкретно ще се види определено ниво на създаване на условия.

- Инициатива на президента Касъм-Жомарт Токаев е още подобряването на системата за обществен контрол. Как ще се проведе и защо се въвежда?

- Цели на обществения контрол са: осигуряване на откритост и ефективност на дейността на държавните органи; осигуряване на участие на неправителствени организации в процеса на вземане на решения на държавните органи; повишаване на нивото на доверието на гражданите към дейността на държавните органи; осигуряване на взаимодействие между нетърговските организации и държавните органи, както и участие на гражданите в процеса на противодействие на корупцията.

Като цяло, основната цел на тази инициатива на държавния глава е създаване на правни условия за повишаване на функцията на обществен контрол над дейността на държавните органи и субектите от квазидържавния сектор с цел повишаване на тяхната откритост и ефективност.

Тази дейност ще бъде регулирана въз основа на специален закон, който вече е разработен и преминава през съответни вътрешнодържавни процедури. Това е още една инициатива, която се прилага за по-нататъшното демократично развитие на Казахстан и обществото.

- В. Пр. Темиртай Избастин, какви мероприятия планирате да проведете по повод 30 години независимост на Казахстан?

- През март т.г. посолството на Казахстан в България съвместно с Държавния културен институт към министъра на външните работи на България проведе фотоизложба в сградата на МВнР, която е приурочена на тази годишнина. По случай годишнината засадихме дървета на улица „Астана“ в София. Също така ще проведем брифинг в Българската телеграфна агенция, а в самия ден, 16 декември, ще проведем прием, ако позволяват противоепидемичните мерки.