Казахстан - 30 години независимост

Датата не е избрана случайно. Точно на 16 декември 1991 г. Върховният Съвет на Република Казахстан, изразявайки волята на народа на Казахстан, признавайки върховенството на правата и свободите на личността, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., обявявайки своя ангажимент към принципа за неразпространение на ядреното оръжие и на процеса на разоръжаване, тържествено провъзгласява държавна независимост на Република Казахстан и приема Конституционен закон „За държавната независимост на Република Казахстан”.

Заедно с Декларацията за държавния суверенитет на Казахската ССР № 307-XII от 25 октомври 1990 г. Конституционният закон служи като основа за разработването на нова Конституция на Република Казахстан.

През годините Казахстан се състоя като суверенна държава с национална икономика, която бележи ръст, политическа стабилност, мир и разбирателство на гражданите от всички националности и вероизповедания. Страната установи приятелски, равноправни и взаимноизгодни отношения със 183 държави по света, междудържавни обединения и международни организации въз основа на такива принципи на външната политика като многовекторност, прагматизъм, проактивност и мултилатерализъм.

През първия етап от независимостта си страната претърпя мащабни държавни трансформации. Бе проведена демаркировка на държавната граница на Казахстан с обща дължина повече от 13 000 км. На север и на запад републиката има обща граница с Русия – 7 591 км. Това е най-дългата непрекъсната сухопътна граница в света. На изток страната граничи с Китай – 1 783 км, на юг с Киргизстан – 1 242 км, Узбекистан - 2 351 км и Туркменистан – 426 км.

Бе приета Конституцията на страната (1993, 1995) и националната валута „тенге” (1993). Бе създаден двукамарен парламент (Сенат и Мажилис) и независима съдебна система. Освен това бяха създадени собствени Въоръжени сили, Републиканска гвардия, гранични войски и Военноморски флот.

От 1 март 1995 г. Казахстан успешно провежда политика, насочена към междуетническо и междурелигиозно разбирателство посредством конституционния орган - Асамблеята на народа на Казахстан. Асамблеята представлява повече от 120 етнически групи, живеещи в Казахстан, и продължава да работи за укрепване на междуетническия мир и разбирателство. От 2007 г., съгласно измененията в Конституцията на Казахстан, Асамблеята е упълномощена да избира 9 депутати в Мажилиса на Парламента (долната камара).

Републиката се нарежда сред световните лидери по въпросите на неразпространението на ядрени оръжия. На 29 август 1991 г. с Указ на първия президент Н.Назарбаев е закрит най-големия в света Семипалатинския ядрен полигон, който функционира от 29 август 1949 г. След провъзгласяването на своята независимост Казахстан доброволно се отказа от четвъртия в света по мощност арсенал от ядрени оръжия. Днес историята потвърждава, че тази стъпка бе правилна, а 29 август е признат от световната общност за Международен ден за действия срещу ядрените опити. Важна стъпка бе и подписването на 27 август 2015 г. на Споразумение между Казахстан и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за разполагане на територията на Република Казахстан на банка за ниско обогатен уран.

По инициатива на Казахстан през 1992 г. бе свикано Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА), което днес се превърна в ефективна и универсална международна структура за осигуряване на безопасността на азиатския континент. Идеята за свикване на СВМДА намери подкрепа от редица азиатски държави и такива международни организации като ООН, ОССЕ, ЛАГ (Лига на арабските държави).

Компетентно изградената външна политика допринесе за постиженията на страната на международната сцена, включително за създаването на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). По време на първото си официално посещение в Русия първият президент на Казахстан Н.Назарбаев изнесе лекция в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” на 29 март 1994 г., където представи своята идея за създаване на ЕАИС.

Важно е решението на Върховния съвет на Република Казахстан от 6 юли 1994 г. за преместване на столицата на Казахстан от град Алматъ в град Акмола. Официалното преместване на столицата се състоя на 10 декември 1997 година. С Указ на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев от 6 май 1998 г. Акмола бе преименувана на Астана. На 23 март 2019 г. президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев подписа Указ за преименуването на Астана в Нур-Султан.

Административно-териториалната структура на Казахстан включва 14 области и 3 града от национално значение, чието население надхвърля 1 млн. души (Нур-Султан, Алматъ и Шъмкент).

Нур-Султан е най-северната столица в Азия. Преместването на столицата даде мощен тласък на икономическото развитие. Високият темп на растеж на икономиката на града привлече многобройни инвеститори.

Столицата е лидер по обем на строителство в страната. След като градът придоби статут на столица, бяха построени 10 милиона квадратни метра жилища.

Основният символ на новата столица, нейната своеобразна „визитна картичка” е кулата „Байтерек”. Други уникални архитектурни съоръжения са „Дворецът на мира и разбирателството”, проектиран от известния британски архитект Норман Фостър и изграден във формата на пирамида, търговско-развлекателният център „Хан шатър” – най-висока шатра в света, най-отдалеченият от море океанариум „Думан”, театърът за опера и балет „Астана опера”, най-голямата в Централна Азия джамия „Хазрет Султан”, катедралата „Успение на Пресвета Богородица”, католическият катедрален храм „Пресвета Дева Мария”, синагогата „Хабад-Любавич”, централната концертна зала „Казахстан”, монументът „Казахска земя”, Музеят на модерното изкуство и Президентският културен център.

Сред новите спортни съоръжения на Нур-Султан са покритият стадион „Астана Арена” за 30 хиляди зрители, уникалният колодрум „Саръ арка” с 10 хиляди места, признат през 2011 г. за най-добър в света. Друг важен спортен комплекс е леденият дворец „Алау”, отговарящ на най-високите международни стандарти.

Столицата на Казахстан се превърна в притегателен център за кандидат-студенти от цялата страна. Тук са разположени водещи казахстански висши училища: Университет „Назарбаев”, Евразийският национален университет „Л.Гумильов”, Казахският национален университет по изкуствата, Казахският агротехнически университет „С.Сейфулин”, Медицинският университет Астана, а също така Казахстанският клон на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”.

Уникален „зелен пояс” обгръща столицата, градът се превръща в зелен оазис в центъра на степта.

Столицата на Казахстан и град Алматъ бяха домакини на зимните Азиатски игри през 2011 г., които за първи път се проведоха в Казахстан. В навечерието на Азиатските игри в Алматъ бе построен комплекс за ски скокове К-95 и К-125, който през 2010 година след годишното допитване на Международната федерация по ски бе признат за най-добър комплекс за ски скокове в света. Също така в южната столица са реконструирани високопланинският спортен комплекс „Медео”, ски база „Шимбулак” и Двореца на спорта „Балуан Шолак”. За провеждане на състезания по ски, биатлон и ски ориентиране в Алматинска област бе изграден стадион за ски и биатлон.

И така през 2011 г. градовете Нур-Султан и Алматъ станаха център на спортния живот на азиатския континент и продължават да поддържат този висок статут и днес.

Нур-Султан също така е център на евразийското пространство, градът е домакин на различни форуми, конгреси и други събития с международно значение.

През 2003 г. Казахстан стана инициатор на провеждането в столицата на страната, град Нур-Султан, на конгреси на лидерите на световните и традиционните религии. Диалог между лидерите на световните и на традиционните религии, изграден на базата на доверие и взаимно разбиране, открива широки перспективи за международно сътрудничество в тази област и допринася за преодоляване на такива негативни прояви на днешното време, като насилие, религиозен екстремизъм и тероризъм. На всеки три години в работата на конгреса участват авторитетни представители на исляма, християнството, юдаизма, шинтоизма, индуизма и будизма.

Едно от значимите събития в историята на съвременен Казахстан бе председателството на ОССЕ през 2010 година. Казахстан е първият сред страните от постсъветското пространство председателства тази организация. Това свидетелства за ангажимента на ОССЕ към принципа на равнопоставеност на държавите-членки и доктрината за „общ дом от Ванкувър до Владивосток” и послужи като признание за нарастващата роля на републиката в международната политика. В края на председателството на 1 и 2 декември 2010 година, след повече от 10-годишно прекъсване, в столицата на Казахстан се проведе Среща на върха на ОССЕ (предишната среща на високо равнище се състоя в Истанбул през 1999 година). Срещата на върха приключи с приемане на декларация от Астана.

Освен това Казахстан председателства авторитетни международни организации като Съвета за сигурност на ООН през 2017-2018 г., Организацията за ислямско сътрудничество и Шанхайската организация за сътрудничество.

Столицата на Казахстан стана първа от страните от ОНД и Централна Азия, която бе избрана от световната общност за домакин на международното изложение ЕКСПО, проведено през 2017 година. Освен това, на 5 юли 2018 г. тържествено бе открит Международен финансов център „Астана”. Международният финансов център „Астана” е единственият център в Централна Азия със специален правен режим, работещ на базата на английското право.

Република Казахстан е една от страните-инициатори на разработването на Конвенцията за правния статут на Каспийско море. Този международен договор между Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан бе подписан на 12 август 2018 г. в рамките на петата Каспийска среща на върха в казахстанския град Актау. Сега процедурата за използване на водите и недрата на Каспийско море е ясно определена. Струва си да се отбележи, че съгласуването на документа продължи повече от 20 години.

Страната ни също така оказва значителна подкрепа за решаването на проблема с Аралско море, което се намира на границата между Казахстан и Узбекистан. По-специално, на територията на Казахстан е възстановен „малък Арал”. През 2003-2005 г. Казахстан построи от полуостров Кокарал до устието на Сърдаря Кокаралския язовир с хидротехнически затвор. Благодарение на това нивото на водата в малък Арал се повиши до 42 м, а солеността намаля. Това даде възможност за отглеждане на много видове риба. В казахстанския град Аралск сега функционира рибопреработвателен комбинат „Камбала Балък”, с капацитет 300 тона годишно.

Към днешна дата Казахстан започна третата модернизация на страната. Основната му задача е да формира нов модел на икономически растеж, който ще осигури глобалната конкурентоспособност на Казахстан, така че страната да се нареди сред тридесетте най-развити държави в света.

В Казахстан активно се развива аерокосмическата индустрия.

На 6 октомври 2016 г. с Указ на президента на Република Казахстан е създадено специално Министерство на цифровото развитие, иновациите и аерокосмическата индустрия. Продължава да функционира космодрумът „Байконур” в Къзълординска област. Тази година се отбелязва 60-годишнината от първия полет на човек в космоса. На 12 април 1961 г. именно от космодрума „Байконур” стартира космическият кораб „Восток-1” с пилот-космонавт Юри Гагарин на борда.

Казахстанците Токтар Аубакиров, Талгат Мусабаев и Айдън Аимбетов са извършили полети в космоса и са участници в казахски космически програми.

През 2014 г. първият Президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев представи програма за мащабно инфраструктурно строителство с наименование „Нурлъ жол” (Светъл път). Програмата предвиждаше да се изградят магистрални пътища между регионите на Казахстан, надграждане на логистичната, социалната и индустриалната инфраструктура.

В резултат на това са създадени над 400 хиляди работни места, делът на транспорта в БВП нарасна до 8,3%, производителността на труда – 1,7 пъти, общият транзит на контейнери – 3 пъти (от 271 хиляди до 825 хиляди контейнери в двадесетфутов еквивалент), приходите от транзита – 4,3 пъти от 180 млрд до 782,4 млрд тенге, обемът на транзита на товарни автомобилни превози – 1,5 пъти от 1,3 милиона до 1,8 милиона тона, брой транзитни пътници във въздушния транспорт – 4 пъти, до близо 1 млн транзитни пътници.

Построени и обновени са 3 хиляди км републикански пътища от национално значение, ремонтирани са 15 хиляди км областни и общински пътища от местно значение, въведени са в експлоатация 1,4 хиляди км нови железопътни линии, извършена е модернизация на 6 писти на летищата Уралск, Петропавловск, Алматъ, Семей, Костанай, Балхаш.

Капацитетът на терминалите на границата с Китай е увеличен до 40 милиона тона годишно. Поради разширяване на пристанище Актау и изграждане на морското пристанище Курък, капацитетът на пристанищната инфраструктура в Каспийско море нарасна от 17,5 милиона на 27 милиона тона годишно.

През Казахстан минава мултимодален Евразийски транспортен коридор, който включва 5 железопътни и 6 автомобилни международни маршрути, включително и съвременна трансконтинентална автомагистрала „Западна Европа – Западен Китай” с дължина 2787 километра от границата на Китай до границата на Русия.

Те свързват Китай и други азиатски страни с Европа чрез Русия, Каспийско и Черно море, както и с Иран и Турция.

Днес, транспортните коридори в Казахстан позволяват да се доставят товари от Азия (пристанище Лянюнган, Китай), в Европа (пристанище Дуисбург, Германия) или обратно за около 10-15 дни, което е 2-3 пъти по-бързо, отколкото по море.

Необходимо е също така да се отбележи програмата на държавния глава в областта на културното развитие на Казахстан „Рухани жангъру” (Духовно възраждане), приета през 2017 година. Тази програма е насочена към възраждане на духовните ценности на казахстанците с оглед на всички съвременни рискове и предизвикателства на глобализацията, има за цел да повиши конкурентоспособността на Казахстан в света, запазване на националната идентичност, популяризиране култа към знание и отвореност на съзнанието на гражданите.

По тази програма продължава работата по няколко проекта:

• проект „100 нови учебника на казахски език”, който има за цел да предаде знания и опит на младото поколение, да подобри качеството на образованието, да развие самосъзнанието на нацията и казахския език;
• проект „100 нови лица на Казахстан” включва живи истории на казахстанци от различни части на страната, различни възрасти и националности, които служат за пример за сънародниците;
• проект „Сакрална география на Казахстан” разчита на символични сакрални и културно-исторически паметници на нашата страна. Обектите от този проект днес са притегателни места за туристическата индустрия.
• Проект „Съвременна казахстанска култура в глобалния свят” има за цел да изгради системна работа за популяризиране на културата на Казахстан в чужбина.

Сериозно вътрешнополитическо събитие в страната бе решението на първия президент Нурсултан Назарбаев да прекрати правомощията си като президент на страната. По този начин Казахстан навлезе в нов политически етап, свързан със смяната на ръководството.

На 9 юни 2019 година в Казахстан се проведоха президентски избори, на които с подкрепата на 70,96% от населението спечели Касъм-Жомарт Токаев, кандидат от политическа партия „Нур Отан”. Още на 12 юни 2019 г. Касъм-Жомарт Токаев положи клетва пред народа и официално встъпи в длъжност като президент на Казахстан.

Държавният глава постави обща държавна цел: да постигне практическо прилагане на концепцията „Силен президент – влиятелен парламент – отговорно правителство”.

В същото време президентът постави важна задача да реализира концепцията за „чуваща държава”, която бързо и ефективно ще отговаря на всички искания на гражданите.

Президентът К.Токаев подчерта, че диалогът между властта и обществото трябва да се основава на признаването на плурализма на мненията, като формулира основната насока за такова взаимодействие по формулата „различни мнения, но единна нация”. По-нататъшната подкрепа и укрепване на гражданското общество влязоха в кръга на основните задачи на държавата.

Скоро по инициатива на президента К.Токаев в Казахстан за първи път беше учредена нова платформа за диалог на държавата с гражданското общество – Национален съвет за обществено доверие, където участват 44 представителя от различните слоеве на населението и 3 омбудсмана - по правата на човека, по правата на децата и за защита на правата на предприемачите. Основна задача на Съвета е събиране и разработване на предложения и препоръки на обществеността по актуални въпроси на държавната политика.

Освен това в структурата на Администрацията на президента е създаден специален отдел, предназначен да следи за качеството на разглеждане на жалбите на гражданите.

С цел укрепване на гражданското общество на 27 август 2019 г. президентът К.Токаев със свой указ за първи път в Казахстан създава президентски младежки кадрови резерв, чиито представители днес са назначени на висши държавни длъжности. Сред основните изисквания към участниците за подбор в резерва е гражданство на Република Казахстан, възраст до 35 години, образование и общ трудов стаж не по-малко от 5 години.

В рамките на реализацията на концепцията за „чуващата държава” казахстанският президент инициира активизиране на диалога между политическите партии и движения, като продължи процеса на партийно строителство. Така, на 25 май 2020 г. президентът К.Токаев подписа закони, засягащи изборите и политическите партии, според които бе намалена регистрационната бариера за създаване на политическа партия от 40 хиляди до 20 хиляди членове на партията, както и са определени квоти в размер на не по-малко от 30% за лица под 29-годишна възраст и за жени от общия брой на включените в списъка лица, за да се регистрират кандидатите от една политическа партия за депутати в Мажилиса на Парламента и в маслихати (общински съвети) на Казахстан.

Заедно с това, на 2 юни 2020 г. президентът Касъм-Жомарт Токаев утвърди поправки в Конституционния закон за парламентарната опозиция. По инициатива на президента за първи път институтът на парламентарната опозиция беше закрепена на ниво конституционен закон.

Според одобрените промени председателят на една от постоянните комисии в Мажилиса (долната камара) на Парламента трябва да се избира само от членовете на парламентарната опозиция. Това право за избиране сега се простира до секретарите на двете постоянни комисии в Мажилиса на Парламента. Също така на законодателно ниво са въведени термините „парламентарно мнозинство” и „парламентарна опозиция”.

Парламентарната опозиция има право на парламентарни изслушвания и разработване на алтернативни законопроекти за разглеждане от депутатите, както и да формира дневния ред за парламентарния контрол в Maжилиса.

Важно е да се подчертае, че тези мерки напълно съответстват на принципите, изложени в доклада „Ролята на опозицията в един демократичен парламент”, изготвен от Венецианската комисия.

Осъзнавайки значението на гарантирането на конституционното право на гражданите за мирни събрания, президентът изрази ясна позиция за подкрепа на мирните митинги, които не нарушават закона и не нарушават спокойствието на гражданите. По инициатива на държавния глава на 25 май 2020 г. бе приет концептуално нов Закон за реда за провеждане на мирни събрания, разработен въз основа от опита на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Бе въведена уведомителна процедура за провеждане на митинги, определени ясни дефиниции на термините в закона, предвидени права и задължения на организаторите и участниците, както и на държавните органи.

Държавният глава засили защитата на основните права на гражданите. По инициатива на президента К.Токаев чрез приемането на съответните закони бяха въведени по-тежки наказания за изнасилване, кражба на добитък, разпространение и производство на наркотици, както и бракониерство.

На 20 декември 2019 г. на заседание на Националния съвет за обществено доверие държавният глава обяви необходимостта от декриминализиране на член от Наказателния кодекс на Казахстан за клевета и прехвърлянето му в Административен кодекс. Вероятно знаете, че по-рано представители на международни организации, включително „Репортери без граници”, многократно се обръщаха към казахстанското ръководство с искане за декриминализиране на член 130 („клевета”). На 27 юни 2020 г. президентът на Казахстан К.Токаев подписа Закон за декриминализиране на клеветата.

На 1 септември 2020 г. при откриване на редовната сесия на Парламента президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с обръщение към народа на Казахстан, в което инциира втория пакет от политически реформи. Президентът на Казахстан обяви редица инициативи, насочени към подобряване на ефективността на системата за управление на икономиката в новите реалности, разкриване на капацитета на промишлеността, развитие на селското стопанство, транспортно-логистичния комплекс, малкия и среден бизнес, финансовата сфера, модернизацията на териториалното развитие на страната и повишаване на социалното благосъстояние на казахстанците.

Като цяло могат да се обозначат следните институционални решения на президента на Казахстан, които са част от важните реформи в страната:

1. Въвежда се нов модел на държавно управление, който ще осигури навременна защита правата на гражданите и ще отговаря на високите международни стандарти. Ще бъдат разработени нови стандарти, така че държавата да служи на гражданите. Правоохранителната и съдебната система ще играят ключова роля в това.

По инициатива на държавния глава ще бъде въведен модел с ясно разделение на правомощията. Първо: полицията разкрива престъпления, установява замесени лица, събира улики. Второ: прокурор е длъжен да дава независима оценка на събраните доказателства, да ограничава нарушенията на правата на гражданите, да не допуска въвличането на добросъвестни граждани в наказателния процес, да поддържа обвинението в съда. Трето: съдът ще разглежда жалбите срещу действията на органите и ще произнася окончателна присъда по случая. Този подход ще балансира системата и ще създаде ефективни филтри на всеки етап.

Според държавния глава, провеждането на реформи ще изисква преразглеждане на дейността на целия държавен апарат. Синергията в планирането и изпълнението на реформите придобива важно значение. По негова заръка системата на държавната служба ще бъде преразгледана отново. А именно, правителството е натоварено да извърши съкращения сред административния апарат и служителите в квазидържавния сектор. През 2020 г. апаратът бе съкратен с 10%, а през 2021 г. – ще бъде съкратен с още 15%. За сметка на спестените средства ще бъдат увеличени заплатите на останалите служители.

2. Създадена е Агенция за стратегическо планиране и реформи с пряко подчинение на президента. Агенцията отговаря за разработването на реформи, които трябва да бъдат конкретни, реалистични и задължителни за изпълнение от всички държавни органи.

3. Създаден е Висш президентски съвет за реформи, чиито решения са окончателни.

4. Създадена е Агенция за защита и развитие на конкуренцията с пряко подчинение на президента. Агенцията отговаря за нормално функциониране на конкурентна бизнес среда, за създаване на равни възможности за всеки предприемач, както и за контрола върху монополизирането на пазарите.

5. Структурата на Министерството на вътрешните работи на Казахстан се преразглежда, за да се освободи от непрофилни функции и съответно да подобри ефективността на работата на това важно ведомство. Функциите за защита при извънредни ситуации вече са разпределени в отделно ново министерство на извънредните ситуации.

6. Правителството заедно с бизнеса ще започне разработване на качествено нов Национален проект за развитие на агропромишления комплекс до 2025 година. Основни цели на проекта са: самоосигуряване със социално значими хранителни продукти; стабилно повишаване доходите на милиони селски жители; повишаване производителността на труда два и половина пъти; двойно увеличаване износа на продукти от агропромишления комплекс.

7. Двата най-големи холдинга в Казахстан „Байтерек” и „КазАгро” са обединени. Те допринесоха значително за индустриализацията и развитието на агропромишления комплекс на страната, структурираха дейността на по-рано разнородни финансови институции. Холдингите са обединени с цел създаване на единен институт за развитие с много по-големи финансови възможности. В същото време броят на портфейлните компании ще бъде намален наполовина, а персоналът с 50%.

8. Правителството на Казахстан разработи нов Комплексен план за приватизация за 2021-2025 г., който е одобрен и влезе в сила от 1 януари 2021 г. Според президента, държавна собственост трябва да останат само социални обекти, както и обекти, които осигуряват безопасността и функционирането на държавата. В квазидържавния сектор ще продължи намаляването на административно-управленския персонал, непродуктивните разходи и излишните дъщерни дружества.

9. Ще бъде осигурен нов модел на социална политика чрез разработване на нов Социален кодекс на страната. Към днешна дата, сферата на социалното осигуряване на Казахстан се регулира от 17 закони и десетки подзаконови актове. Според президента това води до сложност и разпокъсаност на регулирането. В резултат на това – размиване отговорността на държавата, неразбиране от гражданите на собствените им права.

Държавният глава също така посочи ключови показатели, които трябва да бъдат постигнати до 2025 г:

1. Увеличаване броя на заетите в малкия и средния бизнес до 4 милиона души.

2. Увеличаване производството на обработващата промишленост с 1,5 пъти.

3. Реконструкция на 24 хиляди км републикански пътища.

4. Повишаване производителността на труда в агропромишления комплекс 2, 5 пъти.

5. Увеличаване износа на селскостопанска продукция 2 пъти.

6. Обемът на инвестициите в сферата на ИТ да достигне до 500 млрд. тенге (около 2,1 млрд. лв).

7. Обхващане на 100% от деца до 6 години в системата на предучилищното образование.

Към днешна дата, активно продължава работата по изпълнението на президентските пакети от политически реформи. Третият пакет от политически реформи държавният глава представи на първото заседание на новоизбрания Мажилис на Парламента на Република Казахстан на 15 януари 2021 година. Новите инициативи на Президента са от голямо значение за по-нататъшното институционално развитие на политическата система на Казахстан и подобряването на системата за защита на правата на човека.

По-специално, президентът К.Токаев предложи избирателната бариера за влизане на партиите в Мажилиса да се намали от 7 на 5%. Благодарение на тази норма ще се увеличи политическата конкуренция, много партии ще увеличат шансовете си да влязат в парламента. Тя също така ще позволи да се вземе предвид мнението на най-широките слоеве от населението при разработването на държавната политика.

Освен това е предложено да се въведе графа „срещу всички” в избирателните бюлетини на всички нива. Въвеждането на такива графи в изборите на всички нива ще даде на избирателите легитимен инструмент за изразяване на алтернативна позиция.

Една от инициативите е след изборите на селски кметове да се премине към избиране на районни кметове. Държавният глава за първи път посочи перспективите за по-нататъшна демократизация на изборния процес на ниво местно самоуправление, предвиждайки увеличаване ролята на населението в управлението на своя регион.

Законодателно е закрепено подаване на онлайн петиции. Инструмент като онлайн петиции ще помогне за по-широкото и по-точно прилагане на концепцията за „чуваща държава”, ангажиране на гражданското общество във вземането на решения.

Държавният глава посочи значението на приемането на отделен Закон за омбудсмана, който ще структурира дейността на тази институция в различни области и сектори. Предвидено е укрепване апарата на комисаря по правата на човека (омбудсмана) и създаване на регионалните му представителства.

Сериозен акцент е върху развитието на младите хора. Президентът възложи разработване и прилагане на индекса за развитие на младежта. Правителството на Казахстан през 2020 г. вече е предприело всеобхватни мерки за подкрепа на младите хора. Разработват се нови национални проекти и закони в областта на младежката политика и доброволческата дейност. Сега работата на местните власти по прилагането на младежката политика ще бъде оценявана въз основа на този критерий.

Президентът отдава голямо значение на стимулирането на благотворителните дейности. Правителството трябва да разработи комплекс от задачи за предоставяне на преференциално кредитиране за формиране и развитие на благотворителни организации, както и възможността за преференциално използване на обекти на държавна собственост. Също така е възложено значително да се разшири финансовата и нефинансовата подкрепа за благотворителните и доброволческите организации, както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса.

По-нататъшното подобряване на системата за обществен контрол е важна точка от третия пакет реформи. Приемане на Закона за обществен контрол, насочен към повишаване капацитета на обществените съвети и други институции на гражданското общество за проверка ефективността на държавните органи.

Новите инициативи на държавния глава са продължение и развитие на започнатите политически реформи в Казахстан. Тяхното изпълнение ще бъде важен етап в осигуряването на прогресивен напредък на Казахстан в областта на защитата на човешките права, развитието на гражданското общество, укрепването на законодателната власт и по-нататъшната демократизация на страната.

Стабилният растеж на всички отрасли на икономиката, международното признание, политическата стабилност са в основата на просперитета на казахстанското общество. Казахстан е страна, устремена към бъдещето, която запазва своите културни традиции и успешно реализира огромен съзидателен потенциал в днешния динамичен свят.