Да искаш и да не искаш… когато си въобразиш, че всичко зависи от теб

Да искаш и да не искаш… когато си въобразиш, че всичко зависи от теб.

Президентът Радев искаше служебен кабинет. За да “изчегърта” Бойко Борисов и ГЕРБ. Затова 45-то Народно събрание не излъчи правителство - в сговор с президента от ИТН не пожелаха да реализират мандата си, а на Корнелия Нинова ѝ беше “препоръчано” строго от “Дондуков” 2 да не предлага проекто-кабинет.

Служебният кабинет на президента Радев се появи. И?! Скандал след скандал: фалирали фирми на министри-юпита; съмнения за данъчни измами на шефа на НАП; 20 имота и резиденции като за шейх на Бойко Рашков; уволнения и масов стрес в болниците, предизвикани от анти-ваксъра Стойчо Кацаров; ураган от недоволство на туристическия бранш срещу министър Балтова…

И вече президентът Радев не иска служебният Му кабинет да Му организира изборите за втори мандат. Страх го е, че се компрометира. Исканията за оставки на Стойчо Кацаров и Бойко Рашков ескалират. Напрежението в обществото расте.

Всичко на Румен Радев щеше да му е наред, ако бившият шеф на съпругата му Деси, Слави Трифонов, който спечели изборите служебно, беше съставил кабинет - без проблеми и скандали.

Да, ама не. Вместо да излети в космоса, ракетата-носител се заби в трънака. Тошко Йорданов и Филип Станев дадоха пресконференция, на която се демаскираха като невъзпитани и некомуникативни - тоест, пренесоха вулгарността на шоуто в политиката.

“Демократична България” и “Изправи се. Мутри вън” останаха ужасно разочаровани, задето великолепният доскоро приятел и партньор г-н Трифонов за нищо не ги пита и за нищо ги няма.

И вече гласуването на правителство на ИТН започна да изглежда несигурно; може да се стигне до нови избори, евентуално.

Още скандали и разочарования от кабинета Му ще се превърнат в “камък на шия”, който може да потопи Румен Радев на вота през есента.

И ето, такаааа … президентът Радев си искаше служебния кабинет през април, не си го иска през юли. Всекидневно вече той призовава партиите в парламента да излъчат редовно правителство, опитва се да се дистанцира от служебните си еднодневки и от партийните крамоли.

На това положение му се вика: късно е, либе, за китка.