Битката на ККП с корпоративните гиганти в Китай (Първа част)

Представете си сценарий: корпоративните гиганти станаха толкова мощни, че се превърнаха в заплаха за динамиката на пазара и суверенитета на държавата. Работниците най-сетне се умориха да получават ниски заплати и никакви обезщетения, че стачкуват. Неравенството стана толкова голямо, че започна да застрашава социалната стабилност, пише гл. ас. д-р Иво Цеков за Съвет за икономически и дипломатически отношения.

Постоянно нарастващите разходи за здравеопазване, жилища и образование потискат жизнения стандарт на средната класа и по този начин – раждаемостта. Семействата трябва да купуват недвижими имоти само в избрани юрисдикции, за да получат достъп до висококачествени училища. Различните икономически състояния на градските центрове и селските райони подхранват политическите вълнения. Дори когато нацията е изправена пред спешни инвестиционни нужди и нови технологични възможности, готови да променят играта, частният сектор насочва капитала към създаването на приложения за социални медии, намаляващи производителността, и социално безполезни финансови спекулации.

Това е истинска плеяда от американски икономически проблеми. Това вече е и плеяда от китайски.

Между първите две световни сили няма истинско равенство. САЩ са залязващ хегемон, докато Китай все още е страна със средни доходи; БВП на човек от населението в САЩ остава 6.5 пъти по-голям от този на Китай. Пекин е изправен пред икономически предизвикателства, които Америка не изпитва (т.е. избягвайки т. нар. „капан на средните доходи“ и преминавайки от ръст, ръководен от износа, към разнообразие, ориентирано към потребителите). Въпреки това двете нации споделят много от едни и същи икономически проблеми. И има все по-голямо несъответствие между американския и китайския подход за облекчаването им. Това нарастващо разминаване може да има дълбоки последици за бъдещето както на американско-китайските отношения, така и на американската вътрешна политика.

Какво се крие зад атаката на Китай срещу големите технологични играчи

Това, че еднопартийната комунистическа държава и най-лежерната от всички западни либерални демокрации се справят с икономическото управление по малко по-различен начин, може да се разбира от само себе си. Но през последната година Китай се превърна в значително по-малко толерантна към големите предприятия и частната инициатива.

Продължаващите мерки на президента Си Дзинпин срещу големите технологични компании са най-забележимата проява на тази промяна. В продължение на десетилетия Пекин подражаваше на модела на иновации в Силиконовата долина, култивирайки технологични фирми, които първо имитираха, а след това в някои отношения надминаха лидерите от Пало Алто. Тези компании донесоха на нацията си престиж и чуждестранен капитал. Подобно на техните американски модели, китайските технологични гиганти също нарушиха разпоредбите, злоупотребиха с потребителски данни и се опорочиха с антиконкурентни практики. Нещо повече, някои си спечелиха огромен брой почитатели, които приветстват повече тяхната власт и услуги, отколкото тези на държавата.

Вземете Джак Ма, основател на гиганта за електронна търговия Alibaba. Учител по английски, станал мултимилиардер, „Татко Ма“ е амбициозна икона за милиони китайски граждани и световен символ на предприемаческите дарби на нацията му. Миналия октомври знаменитият бизнесмен използва своята трибуна, за да оспори държавната политика. В обръщение към посетителите на финансова среща на върха, Ма критикува правителствения „остарял надзор“ на финансовите пазари, като твърдеше, че неговите прекалено строги капиталови изисквания отразяват „манталитета на заложната къща“, който задушава предприемачите.

Когато американските комерсиални гиганти оспорват регулаторния суверенитет на правителството си, Вашингтон често е готов да пренапише законите, за да отговарят на техните вкусове. Ако Белият дом е в популистко настроение, обаче, враждебните предприемачи могат да очакват дълги разпити на живо по C-SPAN и дългогодишно разследване, което може да доведе до солени глоби.

В случая с Ма и неговата финтехнологична фирма Ant Group Китайската комунистическа партия (ККП) пое различен подход. Дни преди компанията на Ма да стане публична (в най-голямото излизане на борсата в световната история), Китайската регулаторна комисия по ценните книжа извика милиардера на среща. Комисията информира Ма, че много от определящите характеристики на неговата фирма са незаконни. Занапред платформата за кредитиране ще трябва да спазва приблизително същите ограничения за капитала и активите, които традиционните банки спазват. Ant Group ще трябва да предоставя на правителството редовни актуализации за напредъка си към това „коригиране“ на състоянието си. Всички нови инициативи ще се нуждаят от печата на одобрение на регулаторите.

Нещо повече, излизането на Ant Group на борсата беше внезапно отменено. Компанията загуби над 70 милиарда долара. Ма почти изчезна от публичното пространство. През април правителството удари Alibaba Group, компанията-майка на Ant Group, с глоба от 2,8 милиарда долара за нарушения на антитръстовото законодателство. С това започна голямата технологична репресия на Си Дзинпин срещу мегакомпаниите в Китай.

Ant Group и неговият конкурент Tencent бяха изградили огромни потребителски бази в резултат на силата на техните приложения за цифрово плащане. Но те базираха капитала си върху насочването на тези потребители към по-печеливши финансови услуги, като кредитиране и управление на активи. Правителството забрани подобни „неподходящи връзки“ между различни бизнеси на антитръстови основания. За да предотвратят допълнително възможността технологичните гиганти да използват мрежовите ефекти в доминирането на пазара, регулаторите забраниха на фирмите да блокират връзки към сайтовете и продуктите на други компании на техните платформи и наредиха на музикалното подразделение на Tencent да се лиши от ексклузивните си договори за стрийминг на съдържание.

Междувременно Пекин представи нови защити за поверителност на данните за китайските потребители. Съгласно Закона за защита на личните данни, технологичните фирми трябва да осигурят съгласието на потребителите, преди да събират тяхната информация и да позволят на потребителите да оттеглят това съгласие по свое желание. Законът също така изисква технологичните компании да получат одобрението на правителството, преди да прехвърлят данните на китайските граждани на чужди територии.

Didi, най-добрата услуга на Китай за споделено придвижване, наруши искането на правителството за защита на данните. В резултат, регулаторите поискаха компанията да отложи борсовия си дебют в САЩ, за да проведат задълбочено проучване на сигурността на мрежата ѝ. Didi отказа; китайският Uber стана публично търгувана компания през юни. Дни по-късно правителството забрани на нови потребители да се регистрират в Didi и я премахна от всички национални магазини за приложения. Акциите на компанията бързо паднаха.

Meituan, най-голямото китайско приложение за доставка на храна, привлече обществения гняв заради експлоатацията на работната си сила и насилственото налагане на снабдителите с храни със споразумения за ексклузивност. Правителството наскоро започна антитръстово разследване на последната практика, като същевременно нареди на компанията да започне да плаща на работниците си поне местната минимална работна заплата, да им предостави социално осигуряване и да улесни сроковете за доставка. Meituan продължи да губи пазарна стойност от онези 60 милиарда долара, на които се оценява.

Но регулаторите запазиха най-острите си атаки за сектора на високите технологии. Културният ангажимент на Китай към образованието, съчетан с огромната разлика в жизнения стандарт между тези, които обучават неговия базиран на меритокрация елит, и тези, които не го правят, беше създал огромен пазар за онлайн обучителни компании. Само през 2020 г. такива стартиращи фирми са събрали 10 милиарда долара от инвестиции в тях. В началото на август 2021 г. правителството на Си забрани на такива фирми да излизат на борсата, да приемат чуждестранни инвестиции и значително ограничи възможността им да печелят. Това на практика ще рече, че Китай забрани една от най-бързо развиващите се индустрии буквално за един ден.