Филип Попов за ФАКТИ: Целта на съдебната реформа трябва да е справедливост за отделния човек и обществото като цяло

"Kaто всяка система, и съдебната система трябва да се реформира именно като система".

Това каза за ФАКТИ народният представител от парламентарната група на "БСП за България" Филип Попов, юрист и парламентарист в последните няколко парламента, по повод широкообсъжданата съдебна реформа в България.

Вчера Филип Попов участва в международната конференция "Съдебна реформа. Специализирано правосъдие“, която беше организирана от българската прокуратура и се проведе в резиденция "Бояна". За да разберем каква е мотивацията му да присъства, както и неговата гледна точка за съдебната реформа, от медията ни го потърсихме за коментар.

Разговора ни четете в следващите редове:

"Доколкото ми е известно са били разпратени покани до всички парламентарно представени партии за вземане на участие в провелия се форум. Разбира се, в него участие взеха и представители на специализираните съд и прокуратура, и представители на Прокурорската колегия, главният прокурор, имаше и международно участие. Аз отидох на тази среща, защото се говори за специализиран съд, правосъдие и реформа на съдебната власт. Когато говорим за съдебна реформа, преди всичко трябва да формулираме целта, необходимия инструментариум, с който ще я постигнем и принципите, които няма да ни позволят да се отклоним от пътя за реализирането ѝ", разказа Попов.

"Kaто всяка система и съдебната система трябва да се реформира именно като система. За да функционира нормално тя и да е в добро здраве, е необходимо всички нейни звена, подсистемите или свързани с нея други системи да изпълняват заложените им от законодателя, от Народното събрание функции, без дублиране, противопоставяния и взаимно отричане. Това е необходимо условие, за да работят те в синергия", смята народният представител.

"Когато говорим за правосъдие, хората разбират и очакват от държавата в лицето на съдебната власт справедливост и всекиму това, което се полага. Ако не постигнем това, нищо не сме постигнали. Смисълът, в центъра на реформата трябва да са правата и законните интереси на гражданите, стопанските субекти и държавата с цел именно постигане на справедливост. Защото тяхната защита и породеното от нея чувство на доверие и справедливост осмисля битието и на законодателната, и на изпълнителната, и на съдебната власт, разбира се", поясни той.

Според него важен въпрос, на който трябва да се намери отговорът, е дали специализираните съд и прокуратура са успели да постигнат усещане за справедливост в обществото.

"Считам, че е необходимо да върнем доверието на гражданите в правосъдната ни система и това не може да стане като всеки един елемент от тази система - съд, прокуратура, следствие, гледа на света през тясната рамка на професионалната си самодостатъчност. Категорично трябва да поставим в центъра на съдебната реформа правата и законните интереси на гражданите, стопанските субекти и държавата с цел постигане на справедливост и за отделния човек, и за обществото в цялост", каза още Филип Попов.

На въпроса внесените законопроекти в Народното събрание до момента в тази посока ли са, народният представител от ПГ "БСП за България" отговори:

"Да, те са инструментариум за постигането на тази цел. Принципите са върховенство на закона и справедливост. Към това трябва да се стремим чрез законодателството".

За един от аспектите на състоянието на съдебната система у нас, Филип Попов заяви:

"Лакмусът са внесените обвинителни актове, върнати от съда на различно правно основание или довели до оправдателна присъда. Прокурорът, повдигнал обвинение и внесъл обвинителния акт в съда, е разбил нечия. Стоварил е наказателна репресия не върху когото трябва, като не е изпълнил основното си конституционно задължение - да събира доказателства, да установява факти и обстоятелства, доказващи както евентуално вината, така и евентуално невинността на конкретния подсъдим. Защото тези факти, обстоятелства, доказателства, установени в съдебното дирене от съда и мотивиращи произнасянето му с оправдателна присъда или връщането за доразследване, това според мен руши доверието в наказателното правосъдие. Нещо повече, това е достатъчен повод за проверка от висшестоящия прокурор във връзка с доказано от съда накърняване на правата и законните интереси от несправедливо обвинение. А също е повод и за оценка на професионалната пригодност на магистрата. А колко такива случаи има на практика? Поредица от осъдителни решения на съда в Страсбург. По статистика, изнесена от средствата за масово осведомяване, от 2008 година досега има 900 000 прекратени по давност преписки. Самo за 2019 година са близо 50 000. Тоест имаме едни 900 000 граждани, които евентуално не са получили справедливост, граждани, на които е отказано правосъдие.

Може да разгледаме и обратната страна на монетата. При установяване на несъставомерност, тоест липса на престъпление, и прекратяване на наказателното производство, колко проверки за набедяване има на подалия сигнала? Каква е възможността, дадена на набедените граждани, за търсене на гражданска отговорност за нанесените им вреди от подалия сигнала, когато същият този сигналоподател е знаел, че той не е истински?"

"Мисля, че постигането на справедливост е възможно като от една страна се запазят добрите страни на специализираното наказателно правосъдие, но без да е необходимо продължаване на дейността на специализираните прокуратура и съд в тази им форма", добави народният представител, от което стана ясно, че той е за реформа в областта на специализираното правосъдие.

А на въпросите - по какъв начин да стане реформата му и дали да е по идеята на служебния министър на правосъдието Иван Демерджиев да се направят специализирани отдели към апелативни и окръжни прокуратури, Филип Попов отговори така:

"Това е една от възможностите, но считам, че разговорът за реформа в съдебната власт не трябва да се води емоционално, не трябва да се води без професионални аргументи и без фокус върху основополагащата цел - защита правата и законните интереси на гражданите, стопанските субекти и държавата".

"Накърняването на авторитета на съда и прокуратурата и вменяването на вина на цялата професионална общност няма да доведе до нищо хубаво. Всеки един, който е натоварен с отговорността да участва в този процес на реформиране на съдебната система - било то от избирателите си, било то поради позицията си в обществото и държавата, е необходимо наистина с професионални аргументи и уважение към опонента да защити предложенията си, да докаже с какво те ще допринесат за постигане целта на тази реформа. Надявам се, че за всички целта на тази реформа е постигане на чувството за справедливост в обществото чрез защита правата и законните интереси на гражданите, стопанските субекти и държавата.

Трябва да се проведе един аналитичен, професионален, задълбочен експертен дебат във връзка с цялостната реформа в системата на съдебната власт, като тук говорим не само за специализирано правосъдие, а и за следствие, досъдебно производство, въобще за цялостната реформа. Решаването на парче на проблемите, прехвърлянето на проблеми от една система на друга подсистема няма да доведе до разрешаването на системния проблем", каза още юристът и народен представител и допълни, че професионалният диалог по темата трябва да се води в парламентарните комисии на Народното събрание, а след това и в пленарна зала.

"Трябва да се чуят всички гледни точки и да се намери наистина най-доброто решение", завърши Филип Попов от ПГ "БСП за България".