Напрежението с Русия: ще се остави ли Западът да бъде изнудван

Гаранциите за сигурност, които Москва иска да получи от НАТО, са напълно неприемливи. В проекта на споразумение, представен в средата на декември, Владимир Путин се опитва да изнуди НАТО да се откаже от членство в алианса на Украйна и Грузия и от разполагането на военни в Полша и Унгария.

НАТО не може да позволи на Путин да определя кои държави да приема за членки и къде да разполага войски в собствената си територия. Предвидимо беше и че Путин ще продължи да използва разположените над 100 хиляди войници на границата с Украйна като плашило. След заседанието на Съвета на ОССЕ руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков не само потвърди, че преговорите са били неуспешни, но и увеличи заплахата: той не вижда основание за по-нататъшни разговори и дори не изключи изпращане на руски военни в Куба и Венецуела.

Поуките за Запада

Въпреки липсата на конкретни резултати, Западът може да си извлече важни поуки за своя подход спрямо Русия.

Правилно беше, че администрацията на Байдън не отказа да проведе двустранни разговори с Москва, дори когато Китай заема по-предно място от Русия във външнополитическия дневен ред на Вашингтон. За Путин, който мисли маниакално за Русия като велика сила, беше важно най-накрая да разговаря с Вашингтон като равен с равен. Но американската политика по отношение на Кремъл се следи изкъсо и от Пекин.

Важно беше, че заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман в Женева начерта перспективи за преговори за контрол на въоръжаването, мерки за изграждане на доверие и намаляване на риска, свързан с разполагането на ракети с малък и среден обсег в Европа. Руският отговор на това ще покаже дали Москва наистина се интересува от дипломатически решения и военно разоръжаване.

Само една стратегия срещу Москва се е доказала като ефективна

От приемането на доклада Армел през 1967-а година насам, единствената смислена и успешна стратегия на Запада по отношение на Русия е едновременното сплашване и демонстриране на готовност за дипломатически преговори.

НАТО, и преди всичко ЕС, обаче пренебрегнаха компонента със сплашването. Предишните икономически санкции в отговор на анексирането на Крим бяха твърде оскъдни. Москва трябва да бъде заплашена с икономически санкции и, ако е необходимо, те да бъдат приложени по начин, който сериозно да навреди на Путин и неговата клептократична номенклатура. Всички предварителни съображения се оказаха безполезни по отношение на режима на Путин – било то отказът да бъде включена Украйна в процеса на присъединяване към НАТО в Букурещ през 2008 г., твърдото придържане към “Северен поток 2” или досегашните безобидни икономически санкции.

В отношенията си с Русия Европейският съюз играе второстепенна роля след главните герои от САЩ. Той нито иска, нито може да гарантира сигурността на източноевропейския си съсед. Ето защо НАТО преживява неочакван ренесанс, въпреки че доскоро го бяха отписали.

Европа трябва да остане предпазлива и обединена

Путин не цели нищо по-малко от сриването на цялата европейска структура на сигурност, построена след края на Студената война, и преначертаването на сферите на влияние. А това става само насилствено. Затова и никой вид насилие не е категорично изключен, в това число директната война. “Съществува реална опасност за въоръжен конфликт в Европа”, ясно заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещата на Съвета НАТО-Русия.

Дали ще последва руска инвазия в Украйна не е ясно. Руската заплаха на границата остава и дори може да бъде разширена. Непоколебимата и уравновесена политическа солидарност на Запада в политиката му спрямо Русия е по-нужна от всякога. Несъгласувани с Европа самостоятелни ходове на Германия спрямо Путин във външната и енергийната политика не могат да го спрат.