Коя е желязната лейди на Литва

Сурова, дисциплинирана и прецизна, тя мрази празните приказки и безцелните разговори. Обича да побеждава: в политиката, както и в любимия си спорт - каратето. Нейните търпение, амбиция и издръжливост бяха възнаградени, коментира „Дойче веле“

Наградата е нещо като "Оскар" за политика: който получава Карловата награда, си е изградил име в цяла Европа - също като тазгодишната й носителка Далия Грибаускайте. Нейният стил обаче не се възприема еднозначно навсякъде.

"Характерът ми е оформен в борбата за оцеляване", казва 57-годишната Далия Грибаускайте и добавя: "Не произхождам от богато семейство, нито съм имала някой, който да ме лансира и подкрепя. Може би затова излъчването ми е доста строго."

От 2009 Грибаускайте е президент на Литва - първата жена на този пост. Медиите често я наричат Желязната лейди, намеквайки за приликите й с Маргарет Тачър.

Пряма, дисциплинирана, неотстъпчива

С желязна неотстъпчивост Грибаускайте преследва целите на своята кариера: след извоюването на литовската независимост през 1990 година тя първо става началник отдел във Външнотърговското министерство, а после и във Външно министерство. Била е още посланичка на Литва в САЩ, финансова министърка, а през 2004 става еврокомисар по финансите и бюджета.

По време на мандата си, тя се ползва със славата на човек, който казва каквото мисли. По това време си спечелва и немалко врагове. Грибаускайте мрази празните съвещания и празните приказки, губенето на време, тъпченето на място. Ориентирана е към успех, към постигане на цели. Включително и в спорта - притежателка е на черен колан от каратето. Карловата награда за политика бележи връхната точка в нейното международно признание като "изпъкваща личност" със "заслуги за европейската интеграция и за преодоляването на актуалната криза", както се казва в аргументацията на журито.

Когато Литва беше поразена от кризата през 2008, Грибаускайте напусна поста на еврокомисар и се кандидатира за президент на родината си. "Всъщност никога не съм искала да ставам президент. Взех решението си защото видях, че Литва се е подхлъзнала към кризата, и защото исках да помогна на правителството да се справи с проблемите", обяснява тя. Заедно с правителството на тогавашния премиер Андриус Кубилиус, тя стабилизира страната икономически. За разлика от кризисните държави в Южна Европа, Литва отказва да вземе финансова помощ от МВФ. "Щом има политическа воля и политическа отговорност, няма нужда от помощ", заявява Грибаускайте, която се хвали, че по този начин Литва е избегнала налагането на "външна финансова диктатура".

Грибаускайте - мразената спасителка

Критиците на Грибаускайте обаче твърдят, че е имало "диктатура отвътре". Публичните разходи в Литва са съкратени с 30 на сто, заплатите в обществения сектор с 20%, а пенсиите с 11%. В същото време правителството увеличава данъците. Започва истинско преселение: всички по-млади и квалифицирани напуската страната, отчаяни, че не намират в нея перспектива за бъдещето си. От обявяването на независимостта насам, Литва е загубила половин милион души - една пета от населението на страната. "Вероятно това е цената на интеграцията в едно по-голямо икономическо пространство. Но за една малка страна, това разбира се, са много, много лоши новини", признава Грибаускайте.

Имиджът й в днешна Литва е доста противоречив. Някои направо я мразят. "Тя е истински дракон", казва един човек по улиците на Вилнюс. "Авторитарна и нарцистична, преследва само собствените си интереси", допълва друг. Непрекъснато я преследват и всевъзможни слухове: например, че е лесбийка или агентка на КГБ, тъй като е следвала в Москва и там е защитила докторската си дисертация. Грибаускайте решително отхвърля и двете твърдения.

Бъдеща председателка на Европейския съвет?

През юли тази година Литва поема председателството на общността. Това, без съмнение, ще даде възможност на Грибаускайте да излезе малко от сянката на литовската национална политика и да заиграе отново на международна сцена. Някои литовски медии спекулират, че тя всъщност би желала да играе по-активна роля в Европа. През 2014-та предстоят президентски избори в Литва, а половин година по-късно ще се избира и нов Председател на Европейския съвет, тъй като Херман ван Ромпой се оттегля. Може би тогава ще удари отново часът на Желязната лейди?