Манол Глишев за ФАКТИ: България е слаба и може да бъде удобна мишена за тероризъм в полза на Путин

В утрешния съботен ден от 13:00 около Фонтана пред Президентството е планирано да се проведе крайно правдиво гражданско събитие. Български патриоти ще се съберат на мястото, за да отстояват мястото на Родината ни в цивилизования Западен свят.

Съорганизатори са гражданското сдружение "БОЕЦ" и писателят Манол Глишев, който от години е един от най-изявените граждански активисти у нас

Събитието е под надслов "България е в НАТО!" и има четири основни точки, които утре ще бъдат отстоявани от подкрепилите митинга граждани.

Те са:

1. Незабавен прием на съюзнически части и техника в България!

2. Незабавна военна помощ за Украйна!

3. Оставка на Корнелия Нинова.

4. Незабавно прекратяване на инсинуациите на Радев за ремонт на българска техника в Русия!

От ФАКТИ се свързахме и разговаряхме съорганизатора на събитието - Манол Глишев, за да научим повече за необходимостта от митинг с такива искания.

Припомняме, че на 3 март вече се проведе подобна демонстрация, чието основно послание бе солидарност с народа и правителството на нападнатата от варварския руски агресор суверенна Украйна.

Интервюто ни с Манол Глишев четете в следващите редове:

- Г-н Глишев, да започнем разговора ни така. Понеже изобщо не вярвам на нашите служби за сигурност, че няма никаква опасност за нас, Вие смятате ли, че е възможно в близко време да се осъмнем в прокремълска диктатура?

- Не съм сигурен, че точно това ще стане. България е в Европейския съюз и НАТО и смятам, че нашите съюзници няма да ни оставят. И то не защото много ни обичат - ние не сме си заслужили да ни обичат, а защото не искат да си отслабват югоизточния фланг в Европа. Неслучайно се задава посещение на двама висши американски служители - Държавният секретар на САЩ и шефът на Пентагона. Това според мен ще се случи, за да се набие канчето на Радев, на Нинова и всички останали, близки до управлението на държавата путински мекерета, за да не си въобразяват всички те, че могат да направят каквото и да е в полза на Путин и във вреда на НАТО.

Така че, от преврат по-скоро не се притеснявам. Мисля, че има един друг риск пред България. И той е, че държавата ни си остава слаба, остава си пробита, но си остава и член в НАТО и Европейския съюз. Предвид своята слабост обаче, мисля, че България може да бъде удобна мишена за опити за тероризъм в полза на Путин. Тоест не диктатура или нашествие по Черноморието, а с цел НАТО да бъде стреснато, да се притесни целият Западен свят, като слаба страна България може да пострада от например активизиране на проруските паравоенни. Също и на руските млади военни пенсионери в България, посредством които не изключвам да има опити за убийства или нови взривени военни обекти в България. Помните, че преди време бяха взривени оръжейни складове у нас. Руснаците имат тази доктрина за неравномерна война, за тероризъм, когато не могат да водят война. И това е нещото, за което нашите служби е трябвало да предупредят властите. В последните дни имаше много материали в посока на това, че ДАНС не са предавали правилна информация на българските правителства - нито на тези на ГЕРБ, нито на служебните правителства, нито на сегашното правителство на Петков, което донякъде е такова на Радев. На практика нашите кабинети не са 100% наясно с опасността от руски тероризъм и това е нещото, което ме притеснява.

- Понеже говорим основно за НАТО, а то няма и как да е различно, когато в Европа има война, Ви питам следното нещо: смятате ли, че стратегическите комуникации на НАТО в България са се провалили във времето, щом се налага на български граждани да излизат на площада, за да отстояват членството на България в Алианса?

- И да, и не. По принцип НАТО е организация, която не е много популярна в целия Западен свят. Няма нация от Алианса, която да си пада много по този съюз. Това е обяснимо в западноевропейските страни, обяснимо е дори в САЩ. Защото на пръв поглед НАТО изглежда като функция на всекидневната корупция. Такава има - западните страни не са имунизирани срещу корупция, и много хора, които са свободолюбиви, честни и малко наивни, разбира се, смятат, че НАТО е или някаква отживелица, или някаква форма на организирана кражба в полза на военните.

У нас тази чисто западна непопулярност на НАТО също съществува. И то откакто сме станали част от Алианса. Отделно от това, при нас има един друг проблем, който на Запад също съществува, но в по-малка степен. Това е маргинализацията на голяма част от обществото. В България има невероятно голяма ножица между богати и бедни. На Запад тя също се разширява, обаче при нас е много по-сериозна. Най-бедните стават все повече, като дори хора от т.нар. средна класа лека-полека изпадат от нея. Средната класа става все по-малка и заприличва на привилегирована група мамини синчета, поне от гледна точка на мнозинството. А това мнозинство, дори когато няма ясен идеологически профил, а у нас то няма, започва да не обича това, което съществува като организация. Повечето хора у нас не са нито демократи, нито комунисти, нито путинисти, нито нацисти. Те са никакви. Обаче най-шумната групичка е тази, която най-много им харесва. И тя е съставена именно от тези, които отричат това, което имаме. А ние какво имаме? Имаме Европейския съюз, имаме НАТО и имаме огромна корупция. Хубаво е, че имаме първите две от тези три неща, но за по-бедния човек всичко е едно и също. Детайлите не го интересуват. Той е твърде беден, за да знае. И изводът е, че НАТО е непопулярно, защото е част от всекидневието, защото по новините ни се казва, че ние сме част от тази организация. Когато бедният човек чуе това, той си казва: "Аха, ясно. НАТО е още един начин да се откраднат пари от мен".

Извън това, което съществува и се мрази, го има и езика на силата, който е много лесно разбираем за бедния човек. Езикът на силата означава не само да се говори по телевизията, а и да се виждат ясно нещата, които искаме да покажем, да ги пробутаме и продадем на хората. Руснаците са майстори в този език на силата - и то не толкова чрез практическа агресия, където, изглежда, не са големи майстори, колкото в пропагандата, пиара и биенето в гърдите колко са велики. В това отношение НАТО не генерира нищо. Никаква комуникация. Моят приятел Иван Калчев-Глиги, който в момента е доброволец в Украйна, каза следното: "НАТО не е популярно, защото не прави паради". И сега си представете - парад на НАТО, с например 60% българска военна техника, по нашите улици, проведен по какъвто и да е повод. Ганьо или Гошо обича тези неща. Ако той види три натовски парада в една година, ще се убеди, че НАТО е много силно, а то на практика може и да не е. Всъщност, НАТО ще стане много популярно в момента, в който някоя "случайно" сбъркала пътя си руска корвета се опита да дебаркира във Варненско и бъде отблъсната с тежки за нея загуби.

- По точките на утрешното събитие. Защо според Вас е необходимо разполагане на натовски части на българска територия?

- Според мен Радев и Нинова - първо, подценяват руската опасност и второ, работят в нейна полза. Те казват, че "не бива да има чужди части у нас". А те не са чужди, те са наши съюзнически. По същество, българската армия, за съжаление, е в такова състояние, че не може сама да защити България. Впрочем, дори в далечна Ирландия - наша съюзническа страна, стигнаха до извода, че бреговата им охрана не може да направи нищо, ако руски военни кораби решат да нарушат акваторията на ирландската република. У нас положението е същото, че и по-лошо. Включително защото офицерите ни често са нелоялни към НАТО. Пример: президентът на държавата ни. Или пък ген. Шивиков - безспорно качествен офицер, който обаче е лош българин, защото е руско мекере. Българското крайбрежие може да стане крепост, но ако там има няколкостотин съюзнически войници.

- Защо трябва да изпратим военна помощ на Украйна?

- Първата група причини са морални. Редно е да помогнем на един приятелски, суверенен народ, който се защитава от чуждо нашествие много близо до нас. Редно е да им помогнем, защото те, защитавайки себе си, защитават включително нас и други наши съюзнически и приятелски страни.

Има и един макиавелистки, дори циничен повод да помогнем на Украйна. Украинците засега умерено печелят. Украинската държава няма да се разпадне, Киев няма да бъде превзет и дори напротив - по-скоро Украйна ще излезе като победител от този конфликт, защото в мига, в който мирните договори бъдат сключени, ще започне планът "Маршал". Той ще се нарича, разбира се, по друг начин, но ще е еквивалент на плана "Маршал", осъществен в Европа след Втората световна война. С други думи: Украйна ще се види в пари. Ще започнат да я възстановяват бързо и успешно, а трябва да кажем и че украинците са трудолюбиви хора и в момента са изключително мотивирани. По принцип и там също имат проблем с корупцията, но в последните години успяха да изкоренят много от старите постсъветски елементи от своята администрация - и цивилната, и военната. Украйна, след войната, и то независимо какви територии заема, има всички изгледи да бъде много богата държава. Дори да бъде лидер в Източна Европа, които се ползва с голямо доверие от американците. А както знаем, американците обичат да инвестират в своите приятели.

Тоест, освен чисто моралните причини да помогнем на Украйна, е хубаво да не сме последните, които ще ѝ окажат подкрепа, защото тогава няма да видим файда от приятелството си с нея. За съжаление нашите държавници са изключително глупави и необразовани в историческо, културно и дори икономическо отношение. Това е така, защото не можаха да разберат, че ако пръв застанеш на страната на заплашената държава и тя победи, ти се превръщаш в неин привилегирован партньор, съюзник и приятел. Ние можехме да имаме специални отношения с Украйна, а оттам и със Съединените щати. Вместо това, ние изчакахме да ни дойдат на крака съюзническите министри, за да коват канчето на нашия пробит русофилски президент и накрая хем ще сме отказвали достатъчно дълго време помощ на Украйна, така че тази държава да не ни уважава много, хем ще сме и оказали помощ. Постъпваме по най-глупавия възможен начин. Трябваше да помогнем на Украйна много по-рано, но дори и сега не е съвсем късно и затова трябва да го направим.

- Цел на митинга утре е и оставката на Корнелия Нинова. Това обаче няма ли да застраши оцеляването на правителството, което, макар и да не изпълнява в голяма степен критериите за прозападно такова, може би е по-добър вариант от служебно на споменатия не с добро наш президент?

- Това не е задължително. Ето, пристигат съюзническите американски министри да коват канчета. Нашето правителство спокойно би могло да се разбере с тях и те могат да окажат достатъчна логистична подкрепа - т.е. достатъчно да набият канчето на Радев, както и на БСП, така че Корнелия Нинова да не смее да бута коалицията в Народното събрание поне докато трае войната. След като свърши войната, нека паднат и 100 правителства. Няма да има толкова голямо значение. Но по време на Руско-украинската война сега е напълно възможно, стига Петков да е достатъчно умен, да стана така, че евентуалните центробежни сили в нашето Народно събрание да са по-ниски от тревата - да си мълчат и да се страхуват от евентуални последици за себе си. И то не някакви физически последици, а например финансови, тъй като тези хора разбират езика на парите. Корнелия Нинова е едно от най-корумпираните и корумпиращи същества в нашата политика и съответно много добре би разбрала, че синът ѝ може да изхвърчи от "Голдън Сакс" например, ако, образно казано, тя не си наляга парцалите. Абсолютно съм убеден, че при достатъчна политическа зрялост на сегашния ни премиер, Нинова може да си тръгне, а правителството да остане. Това правителство, между другото, има и някои полезни дейности. Като например борбата с гешевщината, т.е. с последиците от корупцията на ГЕРБ. И все пак, правителството е важно докато трае войната. После може и да пада, да има избори и т.н. Така че, хубаво е Петков да остане засега, хубаво е Нинова да си ходи, хубаво е Радев да си мълчи и да не излага България пред света повече. Особено пред Украйна, САЩ и Великобритания. Всичко това може да стане само ако Петков е достатъчно дързък. Предстои да видим дали е. В противен случай, все едно Нинова ни е министър-председател.

- Изключително цинично беше от страна на Румен Радев да настоява правителството да ремонтира самолетите, които имаме, в Руската федерация. Но по отношение на президента да се върнем малко по-назад във времето. Когато той през 2020 година се обяви за антикорупционер номер 1 в държавата и по-скоро във времената след това Вие имахте ли някакви илюзия, че този човек е преживял някакъв катарзис?

- Колебаех се, но така и не получих тази илюзия. По време на протестите 2020 година, когато си губих времето и младините по Орлов мост, бяхме две групи протестиращи, много ясно отличими. Едните бяхме хора демократи, градски хора, западно настроени хора, антикорупционно настроени, хора, виждащи, че гербаджиите са доволно прости, тъпи и корумпирани, но и едновременно с това, че комунистите, които ни се предлагат за тактически съюзници (б.р. втората група на протеста), за нищо не стават и са същите клептократи като гербаджиите.

А Радев в крайна сметка е едно от лицата на посткомунизма в България и все пак беше издигнат за президент с подкрепата на БСП, сиреч на БКП. Тоест Радев по никакъв начин не би могъл да бъде съюзник на един честен човек. Имаше и хора демократи, които мислеха, че той евентуално може и да е лоялен към Европа, към НАТО, защото е все пак човек, получил разширение на военното си образование на Запад. Е, оказа се, че това са глупости. През 2020 година най-доброто, което можеше да се направи спрямо Радев, беше спрямо него да има безразличие и дистанция. Обаче сега, когато този човек се появява не като борец с корупцията на гербаджиите - а това беше една добра негова роля, а като руски агент в България, когато той приканва да ремонтираме своите бойни самолети в антинатовска страна, докато ние сме натовска страна, това е толкова нахално, толкова нетърпимо, толкова отвъд границата на националното предателство, че е цяло чудо, че този човек още е президент на републиката ни. Ако изкара мандата си, трябва да го направи като безгласна буква. Разбира се, това ще е трудно, защото той сега е в силата си, сега е неговият час, но пък точно заради това е хубаво, че ще идват съюзническите министри в България - ще има наковаване на канчето. Радев трябва да млъкне и да маха с ръчичка при откриването на детски градини, както британската кралица го прави. Само дето тя направи огромно лично финансово дарение на украинската армия.

- Русия морално и икономически вече загуби войната - това е ясно. Ако я загуби и военно, смятате ли, че това ще е вторият наш исторически шанс, след 90-те години, да се отървем от кремълската агентура на наша територия?

- Донякъде да. Първо, Русия действително вече губи и на бойното поле. Това, че артилерията им продължава да съсипва градовете и да избива цивилни граждани, е престъпление, но няма реална военна функция. Това е само една неуспешна тактика на терора. В момента, в който започнат пролетните дъждове, в момента, в който руската техника съвършено я закъса - нещо, което почти се е случило, но все още не изцяло, ще започне една фаза във войната, в която руската армия няма да може нито да настъпи, нито да отстъпи. Тогава най-вероятно ожесточените украинци, включая и цивилното население в окупираните райони, ще започна страшна чистка по бойните полета. И тогава сводките на украинците ще са не просто умерено оптимистични, каквито са досега, те ще станат озлобено триумфални. За мен това ще е много приятно - да го чета и да го слушам. За много други хора в България няма да е точно така, но това не ме интересува. След това, най-вероятно до края на 2022 година, а може би и по-рано, по-голямата част от руските военни части на украинска територия ще бъдат разчистени. Остава проблемът за Крим - той е естествена крепост. Украинците почти нямат флот, под въпрос е каква точно авиация имат в момента, имат много добра артилерия, но все пак не биха рискували живота си, за да преминат Керченския проток. Тоест има шанс Крим да остане още известно време под руски контрол, докато Донецката и Луганската области, както и всички останали райони, които засега руснаците са завзели, да бъдат върнати под украински контрол. Може ли Украйна да нахлуе на руската територия - по-скоро не, не и мащабно. Може да нахлуе в някоя определена точка. Биха ли се опитали украинците да нахлуят на беларуска територия - не, а и би било грешка. Възможно ли е руснаците да взривят някакъв окупиран украински АЕЦ - това е голям риск. Възможно ли е руснаците да ползват химическо оръжие някъде - да, възможно е и е голям риск. Но по-скоро украинците в крайна сметка ще спечелят. След това ще трябва да се преговаря. Кой ще преговаря от руска страна - вероятно няма да е Путин. Той няма да надживее поражението си. Ако по-голямата част от руските части бъдат отблъснати от украинска територия, генералите на Путин ще го свалят. Путин няма да стигне до Хага, никой руски командир не би допуснал доскорошен руски държавен глава да бъде съден извън руска територия. Генералите вероятно дискретно ще си го убият, дискретно ще издигнат някого от своите редици за временен държавен глава и той ще трябва да преговаря. Когато започне този процес, Русия ще е в слаба позиция. Тя вероятно няма да може да диктува дали Украйна да влезе в НАТО или не и по-скоро нещата вървят към приемане на Украйна във всички западни блокове, което е добра новина.

Какво ще стане в България обаче? Между 1989 и 2004, 2005 година проруските, ДС кадрите тихомълком си вършеха работата, въртяха се бизнесите, крадяха и управляваха, тихомълком си възстановяваха структурите и генерално си траеха. Имаше истинска свобода и плурализъм. Поне в големите градове. Този епизод от нашата история ще се повтори. И да, има известни основания за лек оптимизъм. Белята е, че никой в България не иска, а сега е идеален момент, да направи лустрация на старите ДС ченгета, както и антимафиотска операция спрямо техните преки наследници - мутрите и олигарсите. Петков най-вероятно след войната няма да е дълго време министър-председател, а гербаджиите ще се опитат да се върнат на власт - те са ченгета и мутри, вързани с невероятна престъпна история, която е свързана с Русия. Гербаджиите изсипаха милиарди български левове на руската военна структура, така че те няма да имат никакъв интерес да се опитват да провеждат лустрация. Но, като минимум, ще има години, в които свободно ще можем да си говорим антируски приказки. А след десетина години вероятно ще започне да се повтаря същата подлост, която в България я имаше след 2001 година, а след 2009 стана очевидна. Тоест отново ще има проруски свинщини. Разбира се, ако сме силни, ако сме агресивни, има шанс да вкараме русофилските мръсници в миша дупка. Нещо, което нашите бащи пропуснаха да направят през 1990 година. Това трябва да се случи, искам го искрено, но не съм докрай сигурен, че ще се случи, защото добре знаем какво представлява България. Бай Ганьо е крайно посредствен и крайно толерантен към злото. Затова трябва да сме много внимателни с оптимизма.