Особености на войната в Украйна

Анализ на о.з. полковник, доц., д-р Гергин Гергинов

Войната в Украйна, както и всяка друга, има своите причини, цели, форми и методи за водене на бойните действия. Тя можеше да бъде избегната, ако САЩ и НАТО бяха се отнесли с разбиране към опасенията на Русия за собствената ѝ сигурност, а Украйна беше предоставила, макар и ограничена, автономия на Донецк и Луганск. Разумът не надделя и днес, отново след 1999 г., в Европа се лее невинна кръв.

Започналата война в Украйна по същество е прокси война на САЩ и НАТО с Русия и реална война между Русия и Украйна. Тази война в продължение на десетилетия беше грижливо подготвяна от САЩ чрез отглеждане на русофобска бандеровско-неонацистка Украйна. Така, както беше отгледан нацизма в хитлеристка Германия и насочен срещу СССР. Украйна е мини копие на германския нацизъм, но достатъчно, за да стане оръжие в ръцете на САЩ за създаване на проблеми на Русия. Когато САЩ решават, че украинската армия е достатъчно силна и Русия вече не може да игнорира създадената опасност, те буквално я поканиха да започне война с Украйна. Президентът Байдън дори заяви, че навлизане на руски войски в ДНР и ЛНР няма да се определи като нахлуване и с нетърпение чакаше тя да започне, за да предприеме политико-икономически поход срещу Русия.

Капанът беше красиво измислен и всички варианти за изход от него са печеливши за САЩ.

Навлизайки в Донецк и Луганск, руските войски биха се изправили пред силно укрепена фронтова линия, на която схватките с развърнатата там най-боеспособна украйнска групировка ще бъдат непрекъснати и изтощителни, т.е. Русия ще бъде ангажирана с продължителен военен конфликт. В допълнение ще бъдат наложени тотални санкции. Ако не влезе, ДНР и ЛНР ще бъдат унищожени при планираното за 8 март т.г. настъпление, авторитетът ѝ ще бъде компрометиран и ще възникнат сериозни вътрешнополитически проблеми, а повод за санкции пак ще се намери.

Разбирайки капана на САЩ, Русия постъпи така, че войната с Украйна да бъде само един епизод от предстоящото противопоставяне със САЩ по всички направления. Затова първостепенна задача в него стана ликвидиране на непосредствената опасност, произтичаща от Украйна, т.е. Русия постъпи така, както по някакъв повод беше се изразил нейният президент – „ако боят е неизбежен, трябва да удариш пръв”.

Войната с Украйна започна съгласно съвременните схващания, но с отчитане на редица особености.

От политическа гледна точка странно е, че война не е обявена нито от Русия, нито от Украйна. Все пак Русия поне я нарече специална военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна, а Киев само обяви военно положение, вместо тотална война на нападателя. Тази политическа странност е изгодна на ЕС, защото ако Киев обяви война, то Русия, съгласно договора за доставка на газ при форсмажорни обстоятелства, може законно да прекрати транспортирането му през Украйна. В този случай за нея няма да има последствия, но спирането на газа рязко би усложнило и без това проблемната днес икономика на ЕС. Форсмажорни обстоятелства обаче сега не могат да бъдат активирани, защото не е обявена война.

Стратегическите цели на войната, официално обявени, е демилитаризация и денацификация на Украйна. Постигането им предполага унищожаване на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и разформираване на бандеровско-неонацистките политически структури, т.е. смяна на властта в страната. Формираната войскова групировка е съобразена със състава на ВСУ, който включва 260-хилядна редовна армия и около 300 хиляди в структурите на териториалната отбрана, която не е опълчение, а пълноценна военна структура. От откритата информация за началото и воденето на войната, може да се направи извода, че

формираната руска войскова групировка се разпределя за действие в две главни стратегически направления.

На едното, донбаското, Русия започва войната с една около 100-хилядна армия, като част от нея, заедно с корпусите на ДНР и ЛНР, има задача да обкръжи и унищожи 90-хилядният корпус на ВСУ и да освободи Донецка и Луганска области. С друга част да се обкръжи Харков и други градове източно от Дон, а с трета, вероятно и с части от Крим, да се неутрализира около 15-хилядната групировка на ВСУ в Мариупол и да се прекрати достъпа ѝ до Азовско море.

Към края на първите десет дни в Украйна навлиза втора армия, чиято основна задача е действие в киевското стратегическо направление, предвиждащо обкръжаване на Киев и блокиране на 45-хилядния корпус на ВСУ, дислоциран западно и югозападно от столицата. Действието на войските се организира в съответствие с приетите принципи на руското оперативно изкуство, чиято същност е планиране на всяка отделна операция (например, превземане на укрепен район), така че да се осигури пълно взаимодействие между видовете въоръжени сили и родове войски. Замисълът за провеждане на операциите е основа за определяне на тактиката за водене на боя, т.е. за определяне на мястото и начина за бойно използване на родовете войски в зависимост от тяхните тактически и технически възможности.

Още от самото начало на операцията Русия обяви, че няма намерение да окупира Украйна и поради това не воюва с гражданското население.

Напротив, тя го предпазва доколкото това е възможно по време на война. Точно в това отношение коренно се различава възприетата тактика на бойните действия от двете воюващи страни.

Демилитаризацията на Украйна започна в съответствие с новите схващания за водене на съвременна технологична война, война без ясно очертан фронт и тил и с нанасяне на дистанционни ракетни удари по цялата нейна военна инфраструктура, т.е. започна не така, както предвиждаха отвъд океана – навлизане само в ДНР и ЛНР. Едновременно с ракетните удари се използват средства за радиоелектронна борба и се провеждат масирани кибератаки, които неутрализират работата на повечето централни ведомства. Завзема се и Змийския остров, близо до делтата на Дунав, с което се прекратява функционирането на американски пункт за корекция полета на крилати ракети „Томахоук”.

При провеждане на отделните операции руската армия насочва усилията си в различни, често несвързани помежду си направления. Това означава, че не се създава непрекъснат фронт, а се нанасят удари по различни населени места, заети от украински части. При наличие на силна съпротива населеното място се блокира с част от войските, а останалата част продължава движението си. По този начин много селища са обкръжени и са прекъснати пътищата им за снабдяване. Превземането им, ако това се налага от тактическа гледна точка, се превръща в битка за всеки дом и улица.

Недостатък на тази тактика е, че настъпващите попадат в засади и търпят загуби. В началото на операцията, когато е трябвало да се заеме изгодна територия, тя е оправдана, но вече към края на втората седмица се наблюдава замяната ѝ с огнево поражение с високоточно оръжие на укрепените населени места, заети основно от механизираните бригади - такъв е случая с огневия разгром на въздушно-десантната бригада в Николаев. Така се минимизират собствените загуби и се запазва живота на гражданите.

Същевременно продължава унищожаването на военната инфраструктура на Украйна.

В началото преди всичко се поразяваха командни пунктове, свързочни възли и складове, а към началото на третата седмица ударите вече са и по бронетанковата техника, реактивната и класическа артилерия, без да се пренебрегват складовете с боеприпаси и ГСМ. Ето пример, в нощта срещу 21 март с мощен точен удар е унищожен склад за боеприпаси в квартал на Киев, изграден в изпразнен хипермаркет.

По такава цел, западно от Киев, за първи път се използва хиперзвуков ракетен комплекс с въздушно базиране „Кинжал”, а с противокорабен комплекс „Бастион” се изважда от строя Център за радио и радиотехническо разузнаване около Одеса, т.е. оказва се, че "Бастион" може да се използва и по земна цел. С мощните огневи удари маневреността на украинските части рязко намалява и, независимо от тоталната мобилизация, бойните им възможности без необходимата бойна техника няма как да се увеличат. Същевременно използването на тези ракетни комплекси е демонстрация на възможности както на Европа, така и на трите самолетоносача (американски, френски и английски), намиращи се в Средиземно море.

Известно е, че откриването на хуманитарни коридори води до спиране на бойните действия, което забавя темпа на настъплението.

Тези, които говорят за провален блицкриг или са злонамерени, или просто нямат информация за особеностите на тази война.

Ако тя се водеше така, както например се щурмуваше Берлин през 1945 г., обкръжените населени места отдавна да са превзети, а всичко живо в тях унищожено. Но не такава е целта и тя личи именно от организираните многобройни хуманитарни коридори и оказваната хуманитарна помощ на хората след превземане на населените места.

Изключение от тази тактика прави Донбас, където войските използват класическата тактика – разделяне, обкръжаване и унищожаване по части на цялата крупна групировка, по-голямата част от която са нацбатальоните. Това е изключително трудно, защото те са заели силно укрепваната в продължение на седем години 600-километрова отбранителна полоса с няколко позиции на дълбочина над 50 км, включваща 12000 железобетонни съоръжения, стотици километри окопи, укрепени с над 1000 куб.м. дървен материал, изградени са стотици защитени позиции за бронетанковата техника и артилерията, както и много подземни складове за въоръжение и продоволствие. Групировката включва около 25 поделения с общ състав 90000, разделена на две оперативни групи „Север” и „Изток”. Въпреки трудностите руските части, заедно с тези на ЛНР и ДНР, вече са на западните граници на Донбаска и Луганска области, заемащи обща площ около 50000 кв.км с население над 6 млн.

ГЩ на ВСУ, като противодействие на руските части, правилно е приел тактика за организиране на засади и изграждане на опорни пунктове в населените места. Последното е целесъобразно, защото всяко излизане от тях означава гибел при пълното въздушно господство на руската армейска авиация. В отбранителните боеве украинските части проявяват упоритост, самоотверженост и добра воинска подготовка, което особено се отнася до нацбатальоните. В тяхна помощ са добре организираните части за териториална отбрана, които съдействат на отбраната, поддържат обществения ред и мобилизират всички годни да воюват.

Те не разрешават на хората да напуснат населеното място, с което на практика ги правят жив щит, срещу който руските войски нямат ефективно противодействие.

В обкръжените населени места украинските части, и особено нацбатальоните, обикновено действат на групи от 6-8 човека, въоръжени с леко стрелково оръжие и гранатомети, и се настаняват в жилищните блокове. При откриването им те сменят позицията си и дори излизат в тил на настъпващите. Твърде често на покривите на детски градини, училища и болници се заемат от снайперисти, често на тях се поставят и 60 мм минохвъргачки, като стрелбата им се насочва от групите, заели горните етажи на сградите.

Важна особеност на войната е организирането на огневи позиции на артилерията и бронемашините около жилищните сгради и социални обекти – подход, използван от американските инструктори при подготовка на подконтролните им формирования в Близкия изток. Очевидно, опитът им е пренесен и в Украйна. Много от училищата, детските градини и болниците преднамерено се превръщат в командни пунктове и огневи точки с разчет нападащите да не ги обстрелват, а когато това не стане, обектите се превръщат в идеален повод за пропагандни внушения. При тази тактика разрушаването на сградите и гибелта на хората е неминуема.

Ето само един случай. Огромен пропаганден шум се вдигна и на Запад, и у нас след ракетния удар по родилния дом в Мариупол. Още от самото начало на операцията от него са изгонени всички лекари и пациенти и той е превърнат в команден пункт на нацбатальона „Азов”, един от най-подготвените и безжалостни към местните хора. От реалното положение нито западните, нито нашите, включително и обществени, медии не се интересуват – важно е да няма отклонение от зададената правилна пропагандна линия. След затихване на шума около родилния дом започва нов за минирания и взривения от самите защитници театър в центъра на града, в чиято подземна част са задържани много хора, след него вероятно ще бъде взривена и подготвената за това част от металургичния комбинат „Азовстал”.

Още преди началото на войната започна твърде активна информационно-психологична битка, която след започването ѝ стана крайно ожесточена, като превес има украинската страна, активно подпомагана от западната пропагандна машина. Тя активно разпространява украинските съобщения, видеоматериали и снимки, огромната част от които са неточни и са елементарна инсценировка.

Информацията е подготвяна от 72-ри Център за информационна дезинформация, психологични и киберопераци, дислоциран близо до Киев, чийто щаб е унищожен в хода на войната.

В медиите, наши и чуждестранни, твърде много се спекулира с резултатите от бойните действия. Раздухват се страхове за ядрена катастрофа на АЕЦ, а информацията за създадените хуманитарни коридори се представя необективно. В пропагандата се намесват и крупни фигури, например, самият генерален секретар на НАТО обяви, че Русия може да използва химическо оръжие. Той очевидно не знае, че на 27 септември 2017 г. Русия декларира за пълно унищожаване на своите запаси от химическо оръжие, което документално е потвърдено от ОЗХО, и би трябвало да знае, че САЩ все още са единствената страна, която не е унищожила напълно своите запаси. Не остана по-назад и президентът на САЩ, обявявайки, че Русия може да използва биологично оръжие – той навярно е допуснал, че тя се е снабдила с него от ликвидираните 30 биолаборатории на Пентагона в Украйна.

Що се отнася до широко разпространената опасност от ядрена катастрофа, то около 10 март т. г. тя действително беше надвиснала над Чернобилската АЕЦ. Тогава украинска диверсионна група взривява един от металните стълбове на електросистемата за захранване на централата. Създава се опасност за хранилището с отработено гориво, в което трябва да се поддържа съответна температура, за да няма радиоактивно излъчване. След диверсията то аварийно се осигурява от два дизелгенератора, което може да продължи само две денонощия.

Опасността се ликвидира от белоруски енергетици, които съединяват централата с ел. мрежата на Беларус и така заплахата, създадена преднамерено от украинските диверсанти, е предотвратена.

От реалността обаче пропагандните украински и западни централи не се интересуват. Не се интересуват и от удара с балистична ракета „Точка-У” по центъра на град Донецк. Ракетата, снарядена със забранена за използване касетъчна бойна глава, е прехваната над града от ПВО. При удара зенитната ракета отделя бойната глава от ракетния двигател и тя, падайки в центъра на града, освобождава 50-те осколъчни суббоеприпаса, които разпръскват с голяма скорост общо 15800 парчета, всяко с маса 20 грама. Убити са 21 и ранени 38 души. Ракетата е прехваната над града, защото преди това ПВО унищожава още няколко такива на значително разстояние от очертанията му.

Впрочем те са изстрелвани от стартови позиции близо до Запорожие, координатите им са установени и с две ракети от комплекс „Искандер” са унищожени пусковите установки. Досега ВСУ използва 16 ракети „Точка-У” по населени места, в т.ч. с три ракети е обстрелян и град Мелитопол, които също са прехванати на безопасно разстояние.

Тези случаи са доказателство само за едно – украинските военни са толкова ожесточени към жителите на ДНР,

че за тях не важат никакви забрани, нямат никакви морални скрупули и с това си поведение, демонстрирано през всичките почти осем години, в определена степен сами предизвикаха руската намеса.

Руската страна отговаря на украинско-западната пропаганда с репортажи от местата на бойните действия, от хуманитерните коридори, от местата за раздаване на хуманитарна помощ на излезлите през тях хора и с кратки съобщения на ГЩ. Ето едно от тях за 20 март т.г., от което личи обема на унищожената до тогава военната структура на ВСУ : престават да съществуват над 4300 обекта от военната инфраструктура на Украйна, уничтожени са 214 БЛА, включително и десетки от прехвалените турски „Байрактар ТВ2”, 1483 бронирани бойни машини, 150 реактивни системи за залпов огън, 584 оръдия и минохвъргачки и 1280 единици военна автомобилна техника.

Особеност на войната е нейното интернационализиране. Започна формиране на чуждестранен легион, за участие в който се очакват около 20000 доброволци и наемници от 52 страни. Почти толкова заявки за участие във войната има и от доброволци от Близкия изток, основно от Сирия, до руското министерство на отбраната. В Русия има принципно съгласие за приемането им, но засега няма съобщения за пристигнали такива доброволци в Украйна.

Едва ли руската армия пасивно ще наблюдава формиране и комплектуване на чуждестранния легион,

което пролича още при първото събиране на вече пристигналите бойци на полигона „Яворов”, който е около 20 км от полската граница. По време на инструктажа им, по полигона и по база със складирано за тях западно противотанково и зенитно въоръжение на стойност 380 млн долара, е нанесен ракетен удар със седем крилати ракети „Калибър”, изстреляни от Каспийско и Черно море. Само за две минути са убити 135 и ранени над 250 наемници от Прибалтика, Канада, Франция и военни инструктори от НАТО. Ранените и останалите живи бързо се изнасят в Полша и заявяват, че не желаят да участват във войната, а базата е напълно унищожена. Втори такъв удар е нанесен на 21 март по Центъра за подготовка на наемници в Ровенска област – загиват около 80 наемници.

Интересен е фактът, че няколко дни преди ракетния удар американските инструктори са изведени от полигона. Предполага се, че Пентагонът е знаел или е бил известен за него, например, по специалния канал за свръзка между Москва и Вашингтон, който се използва за предотвратяване на нежелани инциденти между тях. Не такова е отношението към наемниците от американската частна военна компания „Forward Observation Group”, евакуирани от Украйна след понесени крупни загуби. Възможно е на част от тях да принадлежи

намереното на донбаския фронт имущество, сред което са униформи с офицерски нашивки и флаг на щата Тенеси, САЩ.

Други доброволци/наемници сигурно няма да се откажат от участие във войната и ще трябва да се снабдяват с въоръжение и военно имущество. Основно то се извършва от САЩ и НАТО чрез Полша. За поредната доставка от САЩ каза самият американски президент, според който на Украйна допълнително ще се предоставят 9000 противотанкови комплекса, 800 преносими ЗРК, баражиращи БЛА, 7000 бр. стрелково оръжие, 20 млн боеприпаси и 25000 бронежилетки. За първи път се доставят баражиращи БЛА, използването на които без известни координати на целите е безполезно. По признание на Пентагона координати на целите ще се подават към операторите на БЛА от неговото въздушно разузнаване, което е още едно средство за намеса във войната. Целта на доставките е явна - превръщане на войната в продължителна и изтощителна за Русия.

Украинската армия мобилизира всички мъже, годни за участие в бойни действия, и използва цялото си неунищожено, макар и не особено ефективно, въоръжение. Характерно в този аспект е използването на 14-метровия 5-тонен стратегически безпилотен разузнавателен апарат Ту-141 „Стриж”, произвеждан през 70-те години на ХХ век в Харковския авиозавод. На 11 март т.г. от Одеска област са изстреляни два апарата. Единият, или поради грешка в насочването, или по техническа причина, прелита 700 км през Румъния, Унгария и Хърватия без да бъде открит и се взривява близо до студентското градче на Загреб – той е носил 120 кг авиобомба, взривила се без да нанесе поражения, т.е. превърнат е в ударно средство. Вторият е свален от ПВО на Крим също без да нанесе щети. Тези случаи показват,

първо, че с въоръжението Украйна вече има проблем, второ, че насочването на оръжията към цивилното население е утвърдена практика, и трето, което е особено важно, ефективността на ПВО на НАТО е твърде съмнителна.

Последици от войната в глобален аспект

Най-важната от тях е това, че тя стана първата стъпка към създаване на бъдещ нов ред и нова система за сигурност в Европа. След първата и втората световни войни това не стана по мирен път, поради което загинаха милиони невинни хора. Така става и днес и ще бъде добре, макар че звучи цинично спрямо жертвите в Украйна, ако новият ред се установи само с тази война. Русия беше предизвикана и тя удари първа, но с това американците няма да се примирят, защото проектът им „Украйна” се проваля и е възможно в бъдеще да нямат друго ефективно средство за натиск върху Русия.

САЩ могат да получат такова средство при евентуално разделяне на Украйна. Все още не са ясни позициите на Полша, Унгария и Румъния за части от украинската територия, които са били тяхни исторически земи. Възможно е в бъдеще, в резултат на тази война, да се получи ново държавно образувание като, например, съюзна държава между Русия, Беларус и значителна част от Украйна, а останалата да бъде под контрола на САЩ. В случай, че Украйна не стане неутрална, демилитаризирана и денацифицирана страна, на западната ѝ част може да се обособи бандеровско-неонацистки анклав, който неминуемо ще създава напрежение на континента.

Вероятно САЩ ще направят всичко възможно за създаването му и може би именно за такава промяна се готви и НАТО. Ненапразно на 16 март т.г. беше съобщено, че НАТО разполага с 40 000 бойци на пряко командване, от които около 25 000 вече са в Източна Европа, от тях 10 500 са в Полша. Възможно е с тези сили под една или друга форма НАТО да се намеси в Западна Украйна и тогава сблъсъкът с Русия може да стане неизбежен. В такъв случай какво ще стане в европейски аспект, да не говорим в геополитически, сега не е възможно да се предвиди.

Ясно е само, че промените вече не могат да бъдат спрени и пусков механизъм за тях е войната в Украйна.

Икономическата изолация на Русия, която и без войната в Украйна щеше да бъде наложена, но тя ги активира по-рано, предизвика сериозно пренастройване на външно-икономическите връзки на редица държави и, следователно, наложи промяна на вътрешната им икономическа политика, което на първо време най-вече се отнася до Европа. Тя ще се задълбочава с продължаване на противопоставянето между Русия и САЩ и ще предизвика допълнителни усложнения в икономиката на стария континент.

Така не само Русия, но и Европа като цяло ще бъдат губещата страна, докато от създалата се обстановка ще се възползват най-вече САЩ и отчасти Китай. Те ще бъдат свързани с интензивното използване на новите технологии в материалното производство, които ще доведат до възникване на нови технологични региони, до нови финансови центрове и в крайна сметка до нови геополитически промени. Като първи признак за това може да се приеме очертаващото се желание за бягство от долара, което се забелязва след самоубийствената санкция на САЩ спрямо Русия – замразяване на доларовите ѝ активи.

Детронирането на долара силно ще подкопае лидиращата роля на САЩ, което ще стане още една причина за значителни икономически и политически промени.

САЩ нямат никакво намерение да се откажат от лидерството си, но не могат, по известни причини, да го запазят с преки военни действия с главните си противници - Китай и Русия. Затова през последните години тяхната политика се измества към промяна на съществуващата икономическа система с нова, базирана на технологично лидерство. При това те активно внедряват в промишленото производство нови технологии, постепенно намалявайки зависимостта си от Китай. Произвежданите изделия ще се стандартизират така, че всички останали да се съобразяват с новите стандарти и, ако не могат да ги постигнат, те почти автоматично стават зависими, с второстепенно значение в световната икономика.

Успех в тази политика САЩ могат да постигнат при едно условие – да потискат развитието на Европа и да не позволят достъп на Русия и Китай до новите технологии или поне силно да забавят навлизането им в новия технологичен етап, което е ефективен начин за сдържане на тяхното индустриално развитие. Именно такава е целта на наложените санкции на Русия и натиска едва ли не върху целия свят, особено върху Китай, да не сътрудничи с нея. Целта е цялостна изолация на Русия, която, ако успее, ще има много сериозни последици за нейната икономика.

Русия е опасна за САЩ с независимия си политически курс, с военната си мощ, с науката си, с ресурсите си, със способността да се мобилизира в трудни моменти. Вероятно ще приложи максимум усилия да развива определящите клонове на науката и на промишлеността си, да укрепва военната си мощ. След нанесените ѝ удари тя едва ли ще се съгласи на васална роля спрямо Запада. В това отношение добре е да се припомни мислта на германския канцлер Бисмарк: „Аз зная много начини да изкарам руската мечка от бърлогата, но не зная нито един да я върна обратно”. САЩ успяха да я изкарат, но дали ще бъдат по умни от Бисмарк ще покаже времето.